На 11 юни над Варна валеше. В поредното риалити, предавано на живо от премиерския джип, бе кметът на града Иван Портних. Седеше зад шофьорското място, за да влиза в кадър заедно с Борисов, пристигнал на внезапно посещение. Дъждът, който редовно потапя града заради сериозните проблеми с канализацията, не бе тема на разговора им. В него ставаше дума пак за злополучния булевард „Васил Левски“, за кръгови движения, подлези, надлези, трафик… За всичко онова, за което премиерът обича да слуша. Въпреки това Борисов внезапно сменя темата:
– Брюксел иска да види освен метрото и в други големи градове градска железница.
– Абсолютно важно е, защото това е… – опитва се да влезе в темата Портних, но не получава тази възможност.
– Предупреждавам те, съревновавате се с Бургас, продължава Борисов. Там те искат да правят от гарата до летището в Сарафово. Дайте ми идейния проект!
– Много сме напреднали, така че ще сме първи с нашия проект – все пак успява да довърши изречението си Портних. След това добавя – слава Богу, в Общия устройствен план имаме запазено трасе.
Новината за това, че Варна е „много напреднала“ с проекта си за градска железница, бе изненада за всички.
След влизането в сила на Общия устройствен план на града през 2012 г. темата е коментирана спорадично, при това само като елемент от непрекъснато отлаганото „светло бъдеще“.
Тя проблесна и в програмата, с която през 2013 г. Иван Портних обяви, че ще довърши мандата на подалия оставка бивш кмет на града Кирил Йорданов.
„Варна е град с много високи подпочвени води, пишеше в нея. Не че е невъзможно да бъде изградено подземно метро. В градове с изградени подземни железници като Ротердам или Банкок нивото на подпочвените води е по-ниско от това във Варна. Обаче трябва много сериозно да се обърне внимание и на икономическата ефективност. Затова съм на мнение, че най-подходящо за Варна е тук да бъде изградена монорелсова железница“.
В същата програма Портних обърна внимание и на друг положителен ефект от реализацията на този проект: „Праховите частици във въздуха, които се срещат в подземната железница, са доста различни от праха, който дишаме в другата заобикаляща ни среда, и това може да е вредно за здравето, написа той в публикация, поместена от местен сайт. Тези частици могат лесно да проникнат в тялото, включително в белите дробове, черния дроб, мозъка и бъбреците“.
Темата за напредъка на Бургас и изоставането на Варна винаги изнервя Портних. Сигурно за това поредното напомняне от страна на премиера, че отново трябва да се състезава с колегата си Димитър Николов, предизвика серия от бързи интервюта в няколко местни и национални медии. С всички тях Общинският съвет във Варна, доминиран от ГЕРБ, както и кметската администрация са сключили договори за т. нар. съвместни медийни проекти. Но въпреки гаранциите на предплатената добронамереност конкретиката в еднотипните текстове упорито чезнеше.
За да разбере колко важна е електрическата железница за Варна, какво предвижда „много напредналият“ проект за изграждането й и как ще бъде осигурено финансирането й, „Дневник“ изпрати до пресслужбата на кметската администрация няколко въпроса. Публикуваме ги заедно с получените отговори без редакторска намеса:
По каква процедура предстои да бъде избран проектант? (за бъдещата железница, бел. авт.)
„Проектантът ще бъде избран чрез открита процедура по Закона за обществените поръчки за комплексен проект, включващ проектиране на разширение на булевард „Цар Освободител“ и трасе на бъдещия електрически влак“.
Каква е прогнозната стойност на проекта?
„След изработването на проекта ще бъде определена индикативната стойност на проекта, както и на подвижния състав на електрическия влак“.
Как ще бъде осигурено финансирането на проекта?
„Ще бъде търсено държавно и европейско финансиране“.
На какъв етап е проектирането на бъдещия електрически влак от Летище Варна до Аксаково и курортните комплекси край Варна?
„Предстои да бъде обявена открита процедура за избор на проектант“.
Какъв е времевият график за реализацията на отделните етапи на проекта?
„Изготвя се задание за проектиране и документация за избор на проектант за комплексен проект, включващ проект за електрически влак и за булеварда („Цар Освободител“, бел. авт.). Очакван период за приключване на процедурата за избор на проектант е месец октомври 2020″.
Единствените конкретни данни бяха предоставени с отговорите на последния въпрос: Кои са отделните етапи на проекта, за които кметът Иван Портних говори в интервю от 12 юни?
„Етап 1 – от Летище Варна до бул. „Христо Смирненски“;
Етап 2 – Вариант 1 – от бул. „Христо Смирненски“ до курортните комплекси, както е съгласно ОУП; Вариант 2 – от бул. „Христо Смирненски“ по/под бул. „Цар Освободител“ и бул. „Приморски“ до жп гарата, с необходимост от промяна на ОУП;
Етап 3 – от Летище Варна до Индустриалната зона, съгласно ОУП на Аксаково“.
От тези отговори става ясно, че, за да бъде реализиран проектът, по който Варна е „много напреднала“ в сравнение с Бургас, ще трябва да бъде променен Общият устройствен план на града. Същият, за който във видеото от джипа на премиера Иван Портних е заснет да казва: „Слава Богу, в Общия устройствен план имаме запазено трасе“.
Справка с публикациите за напредъка на аналогичния проект, с който Бургас конкурира Варна, показва, че той също дълго е бил част от виртуалната реалност, в която живеят политиците.
Още през февруари 2009 г. тогавашният и сегашен кмет на Бургас Димитър Николов съобщава, че „пилотният проект по програма Jaspers за цялостна модернизация на градския транспорт рамките на проекта предвижда да бъде изградена и вътрешноградска железница, при която частично да се използва и съществуващата жп инфраструктура“.
Единадесет години по-късно железница между Сарафово и жп гарата в Бургас все още няма. Но според коментар на местното електронно издание „Флагман“ „идеята редовно се вади от гардероба и се хвърлят медийни бомби“. Така в началото на 2017 г. Христо Алексиев, служебен министър на транспорта в правителството на Огнян Герджиков, очертава в регионалния сайт „Черноморски фар“ следния
строен график за строежа на железницата:
„През юли и август ще започне процедурата по изграждането на жп линията от летище Бургас до жп гара Бургас. Вече е готов идейният проект, в момента в процедура са парцеларните планове на трасето. Избраният изпълнител ще трябва да изработи технически проект и да започне реалното строителство, което се очаква да стартира в началото на 2018 година. Отсечката ще е готова до 2020 г. и за нея са предвидени 70 млн. лв.“.
.
Това очевидно не се е случило, но пак през 2017 г. тогавашният главен архитект на Бургас Веселина Илиева споменава пак в разговор за „Флагман“ за предимство на Бургас, с което Варна трудно ще се справи.
Според нея „проектът не е общински, а държавен и правителството ще реши дали да го финансира“. Освен това данни на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ показват, че връзката до летището в кв. Сарафово е фаза от изграждането на националната жп мрежа – линията Пловдив-Бургас, която е определена като „приоритетна в националната железопътна система“. Общата стойност на проекта е 425 млн. евро, а крайна дата за завършването на цялото съоръжение е 2023 г.
Довършвайки в медите разговора, започнат от задната седалка на премиерската „джипка“, кметът на Варна също опита да обвърже строителството на градска железница с друг от проектите, за които Борисов слуша с охота.
„Тя ще обслужва не само градската част, но ще осигурява и връзка с новата индустриална зона край Аксаково“, каза Портних при една от последните си срещи с журналисти. По нея двете общини работели съвместно и тя щяла да открие хиляди работни места. Така че новата железница щяла да даде възможност на хората, които щели да работят там, „удобно, безпроблемно и екологично да достигат до работните си места“.
С новите зелени програми, които се откриват, завърши Портних, проектът би следвало да може да се реализира в близка перспектива“.
Източник: https://www.dnevnik.bg