Най-висшият съд на ЕС отхвърли противоречивата мярка, задължаваща камионите да се връщат в базата, в която са регистрирани, на всеки 8 седмици, слагайки край на изключително сериозен проблем за вътрешния пазар на Съюза.
Ограничението за връщането на камионите вкъщи имаше за цел да попречи на компаниите да създават бази в държави, където ще имат ниски ниски разходи, като в същото време ще работят постоянно в други части на ЕС. Тази мярка възмути страните от периферията на ЕС, в това число и България, които се опасяваха, че това на практика ще ги изключи от вътрешния пазар.
Съдът мотивира решението си с това, че преговарящите „не са си написали домашното“, преди да гласуват мярката.
„Европарламентът и Европейският Съвет не са се мотивирали достатъчно добре, че са разполагали с достатъчно информация към момента на приемането на мярката, за да могат да преценят нейната пропорционалност“, констатира Съдът на ЕС.
Задължението за връщане на камиони бе най-противоречивата част от реформите в Пакет Мобилност, които въведоха нови правила за времето за почивка на шофьорите на камиони, за правото им на местни фиксирани нива на възнаграждение и за законосъобразността да се движат в други държави, за да извършват доставки там .
Това раздели ЕС на два лафера: докато по-богатите страни членки твърдяха, че мерките са от решаващо значение, за да се предотврати възможността по-нископлатени шофьори на камиони от други страни да работят на дъмпингови цени спрямо местните первозвачи, страните от Централна и Източна Европа заявиха, че мерките са протекционистични и подкопават единния пазар.
Литва, България, Румъния, Кипър, Унгария, Малта и Полша подадоха общо 15 почти припокриващи се жалби спрамо мерките, но Съдът на ЕС отмени само тази точка, потвърждавайки всички останали части от Пакет Мобилност.