Върховният административен съд днес е отхвърлил жалбите срещу Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) за изграждането на източния обход на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.
Тричленен състав на ВАС е отхвърлил с окончателно решение жалбите на две физически лица и на сдружение „За земята – достъп до правосъдие“ срещу решение № 3-3/2017 г. от 19.10.2017 г. за ОВОС на министъра на околната среда и водите.
„С решението е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“ по Източен вариант Г 10.50.“, съобщават от съда
Източният вариант разделя движението по магистралата на две самостоятелни и раздалечени едно от друго пътни платна. Платното в посока Гърция ще преминава по съществуващия сега път Е-79, а за София – по нов терен на изток от Кресненското дефиле. Разбира се, предвижда се рехабилитация и укрепване на Е-79, като се включат и различни мерки за опазване на биологичното разнообразие. Точно преди Кресна едното платно на автомагистралата ще се отделя на изток и ще обхожда града, докато сега целият трафик, дори тежкотоварният, минава между къщите. Плановете са „околовръстното“ на Кресна да има четири тунела с обща дължина 1266 м, един виадукт (316 м), два моста, както и седем надлеза и подлеза. Ще са необходими и 245 м подпорни и укрепителни стени.
Платното от Кулата за София ще започва на 100 м след пресичането с жп линията за мина Ораново. Оттам ще минава вляво от сегашното шосе, след което ще тръгва на югоизток успоредно на река Градевска и между кварталите на Симитли „Ораново“ и „Дълга махала“. После ще пресича второкласния път за гр. Гоце Делчев и ще навлиза в планинския скат. Там ще бъде прокопан тунел с дължина 350 м, а веднага след него ще има виадукт. По-нататък трасето ще обхожда село Полето, ще пресича пътя за Брежани и ще преминава над притока на р. Брежанска. На това място ще започва и дългият 1130 м тунел. След преминаването западно от селата Ракитна и Мечкул и източно от с. Стара Кресна постепенно шосето ще се измества още повече в източна посока към съществуващия път за с. Влахи. По цялата тази дължина е предвидено изграждането на 18 виадукта с обща дължина 5087 м, пет тунела (4200 м), един мост и 11 надлеза и подлеза. Важна подробност е, че ще има напречни връзки между двете платна, като за целта ще се използват съществуващите пътища. Предвидени са общо пет пътни възела – „Симитли“, „Полето“, „Мечкул“, „Стара Кресна“ и „Кресна“. Приблизителната дължина на тази част от аутобана ще е 24 километра.
След постановеното от съда вече няма пречка цялата АМ „Струма“ да бъде завършена до 2022 година, което е крайният срок. Ако аутобанът, част от Паневропейски коридор номер 4, свързващ Германия и Гърция, не бъде готов след 4 години, страната ни ще трябва да върне всички пари от европейското му финансиране – над 1.5 милиарда лева.
