Самолетът, превозващ председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, беше засегнат от GPS смущения при подлитане към Летище Пловдив. Полетът, извършен с частен самолет Dassault Falcon 900LX (регистрация OO-GPE), летящ от Варшава, загуби сателитния си навигационен сигнал и бе принуден да използва резервни методи за безопасно кацане, потвърдиха от Европейската комисия и българските власти.
Инцидентът, който се случи на 31 август 2025 година, принуди екипажа да навигира по земя, като разчиташе на хартиени карти и наземни навигационни системи, докато самолетът извършваше кръгови маневри над летището близо до час, преди да кацне безопасно.
Европейски официален представител, Ариана Подеста, потвърди, че GPS сигналът е бил умишлено заглушен и че българските власти предполагат, че зад атаката стои Русия. Кремъл обаче незабавно отрече каквото и да е участие.
Събитието се случва по време на четиридневно турне на Урсула фон дер Лайен до източните граници на ЕС, включващо страни като Литва, Финландия, Естония, Латвия, Полша, Румъния и България. Това пътуване е насочено към затвърждаването на европейската солидарност пред лицето на нарастващата заплаха от хибридни действия, които се приписват на Москва.
Това е поредният инцидент в рамките на ескалираща кампания от GPS смущения и „spoofing“ — тоест подвеждащи сигнали — насочени към граждански полети, кораби и дронове в пространството на ЕС. От март до август тази година броят на подобни инциденти се увеличава значително в страни като Полша и Литва, като вътрешен доклад на ЕС предупреждава за умишлен и систематичен характер на тези операции.
Критиката не закъсня. Бившият външен министър на Литва Габриелиус Ландсбергис остро осъди реакцията на Европа като недостатъчно решителна и иронично нарече официалните изказвания „коалицията на притеснените“. Според него ЕС трябва да отговори по-енергично на руските провокации, особено в сегашната геополитическа ситуация.
В отговор Европейската комисия заяви, че инцидентът още повече засилва решимостта ѝ да инвестира в отбранителните способности на блока и да подсили сигурността, особено с оглед на продължаващата подкрепа към Украйна и нейните „фронтови“ съюзници.
