Михаил Рангелов
Наскоро един приятел сподели във фейсбук шегата, че премиерът Борисов се постригва нула номер, за да не се виждат белите коси, които му причиняват неговите министри. И този път конкретния повод бе любимката на министър-председателя – строителната министърка Лиляна Павлова, която официално обяви, че винетката трябва да скочи двойно – от 69 на 145 лева. Като под натиска на бурята, която се разви в общественото пространство се стигна до „компромисна“ цена от 97 лева, която никак, ама въобще никак не успокои страстите. Стигна се дори и до протести и спирането на движението в редица градове. Въобще историята напомня прекалено много на протестите срещу високите цени на горивата по време на предния мандат на премиера Борисов, което повлече след себе си редица от събития, които доведоха до оставката на правителството му.
Докато преди три години причината за недоволство бе в невъзможността на правителството да се справи с картела в бизнеса с горива, този път е много по-прозаична – липса на административен капацитет, водеща до грешно решение, нежеланието за обществено обсъждане и упорството да се защитава грешното решение на всяка цена.
Какво всъщност предлагат от МРРБ?
Идеята на регионалното министерство е Тол-таксите да бъдат въведени само частично – за автобуси и камиони над 3,5 тона. Те ще бъдат следени чрез сателит, като системата ще покрива 100% от републиканските пътища. За останалите превозни средства има електронна винетка, за която анализът на администрацията на МРРБ е безмилостен – тя трябва да струва не 69, не 97, не дори 145 лева, а точно 150 лева. Точно това е реалната цена на решението да се въведе половинчата реформа във финансирането на пътищата. Отделно така предложения проект на практика убива възможността за публично – частно партньорство при изграждането на републиканската пътна инфраструктура.
Пътят към ада е покрит с добри намерения
Решението на МРРБ е половинчато, тъй като на практика ще съществува и винетна, и тол-система на територията на страната. Основната идея е добра – който използва повече и натоварва повече пътищата – плаща повече. Това обаче се прави "по български". Едната група се натоварва много повече от досега, а другата – малко повече. Това, че комшията му е зле може да е повод за радост в една малка част от българите, но останалата част са достатъчно умни, за да видят, че увеличението на винетката едва ли ще оправи с магическа пръчка разбитите пътища.
Къде е решението?
За съжаление решението на регионалното министерство бе взето решение без предварително обсъждане с експерти, неправителствени организации и бизнеса. А едно такова обсъждане би дало на министър Лиляна Павлова поне един алтернативен вариант за действие. От Форума за балкански транспорт и инфраструктура предлагаме едно такова решение. А то е – въвеждане на тол-системата по най-бързия начин за всички видове автомобили. Като тя да важи за всички магистрали в България. Анализът показва, че едно такова решение на практика ще свали годишните разходи на средностатистическия потребител. Въвждането на тол таксата означава отпадане на винетките. Така че на практика дебатът се премества в друга посока – откъде да се намерят пари за финансиране на останалата част от републиканската пътна мрежа?
Тук идва на помощ математиката. Ако приемем, че годишно са необходими 400 млн. лв. (сумата с която борави докладът на Световната банка) при въвеждане на тол-системата една голяма част, може би половината ще дойдат от тол-таксите. Остават около 200 млн. лв. И сега е момента да си спомним, че 67 стотинки от всеки литър бензин отиват в бюджета под формата на акциз върху горивата. Не говорим за ДДС, който е около още 40 стотинки. Философията на този акциз е да се наберат средства в бюджета, а от тях да се осигурят пари за ремонт и инвестиции на пътната мрежа. За съжаление в България е вярна само първата част – парите от акзица отиват в бюджета, където …. потъват. А само за една година постъпленията в хазната от акцизи са 2 млрд. лева 10 пъти повече от необходимите 200 милиона, за които споменахме по-рано. Възможно е да се вземе решение този акциз да бъде увеличен, за да се осигурят тези средства – това би означавало по груби сметки литър гориво да поскъпне между 4 и 6
стотинки, срещу което отпада винетката. Нещо, което масовия потребител би преглътнал много по-лесно отколкото едно шоково вдигане на винетката. А и да не забравяме, че цената на горивата мож да бъде овладяна.
Казусът Марешки
Само преди един месец във Варна се случи нещо немислимо – в бизнеса с горива проработи логиката на нормалната икономика. Известният покрай фармацевтичната си дейност бизнесмен Веселин Марешки отвори бензиностанция, която почна да продава горивата на 50 стотинки под тези на конкуренцията. Това предизвика масови опашки пред него и принуди големите вериги да свалят цените във Варна под неговите. Което направи на пух и прах теорията на търговците на горива, че работят почти на загуба.
Ако държавата и в частност КЗК си влезе в ролята, във Варна има "нарисуван" случай за сезиране и налагане на огромни санкции. Защото големите компании са изпаднали в тежка форма на "Параграф 22". Ако изведнъж се окаже, че е имало възможност цените на горивата да бъдат свалени, а те не са го направили, влизат в хипотеза за картелно споразумение. Ако пък действително са на загуба, а са свалили умишлено цените под тези на марешки изпадат в другата хипотеза – за дъмпинг. и в двата случая КЗК е в правото си да им наложи санкции, които могат да бъдат революционни за родния бизнес и да доведат до това, че да цените на горивата на бензиностанциите да се нормализират, а едно увеличение от 4-5 стотинки да не бъде дори усетено от шофьорите.
