Транспортното министерство заяви твърдото си намерение да продължи с плановете за разделяне на обществената железопътна услуга в три лота, въпреки критиките и предложенията за промени от страна на експерти и заинтересовани страни. Според министъра на транспорта Красимира Стоянова, реформата има за цел да повиши качеството на услугите, да насърчи конкуренцията в сектора и да привлече повече пътници към железопътния транспорт.
Според плана на транспортното министерство жп линиите, които ще бъдат субсидирани от държавата трябва да бъдат разделени на три лота:
1. София-Пловдив-Бургас
2. София-Горна Оряховица-Варна
3. Всички останали линии
Министър Стоянова: Конкуренцията е ключът към по-добра услуга
„Конкуренцията ще създаде предпоставки за повишаване на качеството и ще направи железопътния транспорт по-привлекателен за хората. Това е основната ни цел“, заяви Стоянова по време на обществено обсъждане, организирано от министерството. Дискусията бе модерирана от главния редактор на Транспортал инж. Михаил Рангелов. Министърът подчерта, че разделянето на линиите на три лота ще даде възможност за навлизане на частни оператори, които да предложат иновативни решения и по-високо ниво на обслужване.
Красимира Стоянова допълни, че реформата е съобразена с успешни практики в други европейски държави, където конкуренцията в железопътния сектор е доказала своите ползи. „Не можем да се изолираме от световните тенденции. Нашето задължение е да предложим на българските граждани най-доброто, което модерният транспорт може да осигури“, добави тя.
Становища на участниците в обсъждането
Срещата събра представители на железопътния сектор, неправителствени организации, синдикати и независими експерти. В изказванията си те посочиха както ползите, така и предизвикателствата, свързани с предстоящите промени.
Петър Мутафчиев, председател на Форум за балкански транспорт и инфраструктура, заяви: „Тези 3 лота не са най-ефективният начин за разделението на железопътната услуга у нас“.
„Първият лот има 39 влака, втория – 53, а третият 402 влака. И тук е важният въпрос – как ще бъде разпределена субсидията. Не може да влакове с големи приходи субсидията да е същата спрямо онези, които изпълняват социални функции и возят малко пътници до дадени населени места. Трябва да се определят правила, по които да се субсидират отделни направления в железопътния транспорт“ – категоричен е Мутафчиев.
„Българският железопътен пазар за превоз на пътници е либерализиран още 2020-2021 г. И сега може да се яви частен оператор и да започне да вози пътници“ – заяви Мутафчиев.
„Моят въпрос е кой ще обслужва този трети лот от 402 влака. Ами ако няма желаещи, ами ако БДЖ откаже? И изобщо има ли право да откаже обслужването на губещи линии? Въпросите са много и материята не е уточнена“ – счита Мутафчиев.
От страна на синдикатите, Петър Бунев, председател на железничарския синдикат, изрази загриженост относно социалната политика на бъдещите частни оператори. „Нашата основна тревога е как ще бъдат защитени правата на работниците в новата структура. Необходимо е да се изработи обща рамка за трудовите отношения, която да гарантира запазването на достойни условия на труд и адекватно възнаграждение.“ Според Бунев ограниченият пазар предполага обществената услуга да се извършва от един оператор, без да се разпокъсва на лотове.
Експерти настояват за прецизиране на детайлите
Експертът по транспортна политика Людмил Иванов предложи корекции в подхода към разделянето на лотовете. „Трите лота трябва да бъдат съобразени с трафика и специфичните особености на регионите, които обслужват. Например, в регионите с по-нисък пътникопоток може да се обмисли комбинация от държавно и частно финансиране за осигуряване на устойчивост.“
Той също така подчерта важността на ефективен контрол от страна на държавата. „Реформата ще бъде успешна само ако има механизми за мониторинг и прозрачност. Държавата трябва да запази ключова роля в координацията между операторите.“
Министерството е готово за диалог
Министър Стоянова увери, че всички предложения ще бъдат внимателно разгледани. „Това е първата стъпка в процеса, искаме да чуем всички мнения. Очакваме допълнителни препоръки, които ще ни помогнат да постигнем баланс между интересите на пътниците, държавата и частния сектор.“
Министерството подчерта, че реформата ще бъде реализирана поетапно, като целта е да се избегнат сътресения в системата и да се гарантира плавен преход. Обществените обсъждания ще продължат, като се очаква окончателният план да бъде финализиран до края на годината.
От изказването на зам.-министъра на транспорта Бисер Минчев стана ясно, че решението на министерството е срокът на договора за обществена услуга да бъде 8, а не 15 години каквато бе досегашната практика. Този договор е планирано да влезе в сила от началото на 2026 година.
