Пред няколко дни публикувахме информация за официалната подкрепа, която коридорът „Виа Карпатия“ получи от всички страни, през които той преминава, включително и България. Особеното при него е, че той свързва европейските страни в посока север-юг. Това го прави интересен за всички засегнати страни. Особено ценен обаче той е за две страни – Полша, която като добре развита индустриална страна получава директен достъп до гръцките пристанища и респективно Средиземно море. Другият сериозен печеливш е Румъния, която получава отклонение от маршрута през цялата си територия, която го свързва с най-голямото й черноморско пристанище – Констанца.
Виа Карпатия става факт само 4 месеца след като Румъния пое ротационното председателство на ЕС. И това показва до каква степен подобни събития могат да се използват в защита на националния интерес. След официалното потвърждение на коридора, Букурещ вече може да бъде спокоен за финансирането на инфраструктурата по него.
Преди една година България също бе председател на ротационен принцип. Бяха изговорени много приказки относно успеха на София, които все пак си останаха само приказки. Въпреки председателския стол първият пакет за мобилност – т.нар. пакет „Макрон“, осакатяващ българския автомобилен бранш бе приет и гласуван. А колкото до геополитическия успех взирането в т.нар. Западни Балкани остави на заден план останалата източна част. И вместо да се възползваме от възможността да направим бившия Коридор 8 приоритет на ЕС, макар и само за 6 месеца, той отново бе забравен като неудобното заварениче на проекти като Виа Карпатия. И независимо от председателството на София пристанище Варна остана извън основната европейска TEN-T мрежа, а изграждането на магистрала „Хемус“ ще се извършва с пари от бюджета, вместо от европейските фондове.
Разбира се Виа Карпатия ще донесе и ползи на страната ни. За наш късмет той минава през Дунав мост – 2 и по този начин държавата ни би могла да се възползва от европейските фондове за доизграждането на трасето Видин – София – Кулата. Ангажирането на Румъния и Гърция с Виа Карпатия означава, че ще има надежда и за изграждането на участъцияте между Кулата и пристанище Солун, както и на трасето (и най-вече железопътната част) на север от Дунав мост 2 – точно двата участъка, които блокираха движението на товари, които да натоварят транспортната инфраструктура.
Виа Карпатия ще донесе и минуси, и плюсове на страната ни. При всички случаи обаче трябва да донесе един важен урок на управляващите ни – че преди да се изживяват като спасители на Европа, трябва да се научат да използват управленските лостове, които ЕС ни дава като страна – членка за защита на собствените ни национални интереси. И преди да се съгласяват на проекти като коридори Sea2Sea, който би прехвърлил и малкото останали товари по Коридор 8 на юг от страната ни, най-малкото да вземат да погледнат картата на Балканите. И да се замислят. А ако не могат да измислят нищо, нека да питат експертите, които могат. Това се нарича защита на националния интерес.
