За иглата и купата сено

инж. Марио Нинов, зам.председател на Федерация на транспортните работници „Подкрепа“

Изминаха почти четири месеца от гръмкото представяне на „План за оздравяване и развитие на Групата на „Холдинг БДЖ” ЕАД за периода 2015 – 2022 г.“. Направиха се няколко представяния на въпросния план. За мое съжаление знам за две обсъждания на плана. Едното пред транспортната комисия към народното събрание, като заседанието беше извън София и второто в кино Освобождение, за което разбрахме ден преди него. Явно целта е била да се отчете, че е имало такова обсъждане защото и до сега не сме видели дори едно конструктивно предложение или справедлива критика към Плана да е отразена в него. За неговото изработване бе необходимо около месец време. Три месеца по-късно не се виждат нанесени каквито и да е корекции. Странно е как за месец изготвяш близо 600 страници анализи, прогнози и план за действие а за три месеца не може да коригираш дори и едно изречение.

Та да се върнем на приказката за иглата и купата сено.  През месец април БДЖ дава на Министерство на финансите отчетите си за 2014 година. И точно тук става интересно! Трудно ли е наистина да намериш игла в купа сено? Оказва се, че не е чак толкова. Стига да знаеш къде да я търсиш.  Нека кръстим иглата „загуба“.

Почваме да търсим иглата в купата от десетки хиляди цифри и стотици таблици и хоп какво откриваме? Не само иглата но и установяваме, че тя може да променя големината си.

 В „План за оздравяване и развитие на Групата на „Холдинг БДЖ” ЕАД за периода 2015 – 2022 г.“ Иглата в табличката „Прогнозен баланс- „БДЖ-ПП ЕООД“ за 2014 година е със стойност 15 267 000 лева. А за БДЖ ТП в табличката finansovi-otcheti-bdz-cargo-2007-2014.xls   е – 20 908 000 лева.

Нека погледнем и в Министерство на финансите http://www.minfin.bg/bg/page/977 какви данни са предоставени от Холдинг БДЖ по-малко от месец след изработване на плана за оздравяване.

-За БДЖ ПП в таблицата БДЖ-Пътнически превози ЕООД Q1-2015 цифрата е 12 394 000 лева.

-За БДЖ ТП в таблицата „БДЖ-Товарни превози ЕООД Q1-2015“ цифрата е 20 624 000 лева.

Същите цифри са посочени и в „Анализ на дейността на…..“ на съответните дружества подадени също към Министерство на финансите.

Сравнявайки данните се забелязва доста обезпокоително нещо. Разминаване в цифрите. Или:

на БДЖ ПП е с 2 873 000 лева;

на БДЖ ТП е с 284 000 лева.

Да припомним, че подаването на различни данни става  три месеца след приключване на 2014 година. Сигурно и вие след като видите цифрите бихте си задали много въпроси, но ние мислим, че основният е един:

Актуален ли е „План за оздравяване и развитие на Групата на „Холдинг БДЖ” ЕАД за периода 2015 – 2022 г.“ към датата на презентирането му през месец март 2015 година?

Навярно след като „иглата“ е с различна големина то и много други цифри от десетки хилядите в плана се различават в различните документи. И кому е изгодно входните цифри при бюджет от нулата да се различават от реалните? Когато "грешката" е близо 20 % едва ли може да бъде оправдана с натъкмяване на цифри.

Според „Статистическо изследване и сравнение на товарните железопътни и автомобилни превозвачи 2009-2014 година превозените товари от автомобилен транспорт спадат от 80869,5  хил. тона през 2013г. на 77528,1 хил. тона през 2014 г. В същото време превозените товари от железопътен транспорт се увеличават от 13538,9  хил. тона през 2013г. на 13690,9 хил. тона през 2014 г.

В годишния индивидуален доклад за дейността през 2014 година на ДП „НК ЖИ“,който също е публикуван в страницата на Министерство на финансите се отчита увеличение на брутотонкилиметрите ( в хил.)  от 12 018 754 през 2013 година на 12 880 745 през 2014 година. Или увеличение с 861 991( в хил.), което в проценти  е 7,2%.

За същият период БДЖ ТП е приключила 2013 година с 3 815 000 лева загуба а за 2014 година отчита 20 908 000 лева загуба. Или увеличение на „загубата“ с близо 600 %  при увеличени превозени товари от ДП „НК ЖИ“ в брутотонкилометри с 7,2%. Нека да припомним, че само за седмица двама потециални големи товародатели се отказаха от услугите на БДЖ ТП, като за втория причината е липсата на подходящ подвижен състав. Няма значение, че такъв има но с изтекла ревизия.  Вагони има (е да за ремонт са),  вагоноремонтни цехове има, специалисти също но явно желание от страна на БДЖ ТП няма. Защо са оставени в това положение може би принципала трабва да даде отговор.

Май декларираните от всички институции, политически сили и обществени организации за работа към стабилизиране на железницата и в частност собствеността от държавата изглежда са само дим без огън! Реалните резултати са такива, че БДЖ ТП може и да не съществува да края на годината, без да бъде приватизирано. Просто ще бъде разпродадено на парче. Дано времето ни опровергае!