Европейската комисия не дава никаква отсрочка за довършването на големите инфраструктурни проекти като магистрали и пречиствателни станции от изминалия програмен период. Те трябва да бъдат приключени до края на годината. Дейностите, които не успеят да бъдат завършени, ще получат финансиране от настоящия програмен период. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу в отговор на въпрос на Mediapool.
Няколко са рисковите проекти, сред които части от жп магистралата София – Пловдив – Бургас, Северната скоростна тангента и Западната дъга на София, както и около десетина водни проекта на общините.
Еврокомисарят по регионална политика Корина Крецу е на официална двудневна визита у нас, която започна в понеделник от Дунав мост между Русе и Гюргево. Във вторник тя се срещна с премиера Бойко Борисов, с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев и министри.
Скок в усвояването на европарите
Крецу обяви, че е впечатлена от работата на българските власти и резултатите вече са налице. Ако преди половин година нивото на усвояване на еврофондовете е било 60%, сега то вече е над 75%, каза Крецу. Тя допълни, че сме успели да избегнем риска от връщане на средства за 250 млн. евро., но все още остава 1.8 млрд. евро, които трябва да се разплатят до края на годината. Крецу е оптимист, че в оставащите месеци България ще успее да се справи в това предизвикателство и обеща подкрепа.
Еврокомисарят по регионална политика, която пропусна визитата си в края на май заради проблеми с въздушния трафик над Брюксел, донесе и дълго чаканата новина за българските власти – одобрението на последните две оперативни програми "Региони в растеж" и "Околна среда". Така вече няма пречка пред страната ни да започне реалното усвояване на над 7.6 млрд. евро от кохезионния и структурните фондове.
"С приемането на последните две програми България е поела в правилната посока за извличане на максимална полза от реалните възможности, които дава политиката на сближаване на ЕС. Инвестициите за периода 2014 – 2020 г. са насочени към ключови области – нови работни места, енергийна ефективност, околна среда, транспортни коридори, социално приобщаване, здравеопазване и образование", каза Крецу. По думите й "сега най-важното е тези инвестиции да бъдат направени ефикасно и навреме".
"Когато фактите говорят, всички могат да замълчат", каза премиерът Бойко Борисов. Той обеща да положи "огромни усилия" тези пари да влязат в българската икономика. За да се случи това, Борисов се надява "тази политическа стабилност да продължи", защото тези, които си играят с огъня, трябва да знаят, че "лесно се пали, но трудно се гаси". Уточни, че казва това като "пожарникар". Поводът за думите му е етническото напрежение между българи и роми в Гърмен и столичния квартал "Орландовци".
Премиерът Борисов обеща да бъде постигнато ниво от над 90% усвояемост на европейските пари в края на годината, когато свършва финансово изминалият програмен период. Покани и Крецу да присъства на откриването на завода за отпадъци в София, както и на магистралите "Марица" и "Струма".
По-чист въздух и подобрени ВиК услуги
"Чрез оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) имаме възможност да инвестираме в подобряване на ВиК-инфраструктурата, екологично управление на отпадъците, по-чист въздух и опазване на богатото биоразнообразие в страната. Целта е подобряване на условията за живот на гражданите", каза министърът на околната среда и водите Ивелина Василева.
Бюджетът на ОПОС е над 1.77 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г. Близо 70% от тях ще бъдат изразходвани за ВиК-инфраструктурата. С тази инвестиция 200 000 българи трябва да получат вода, а над 1.5 млн. души пречистване на отпадните води.
Към мерки за оползотворяването на отпадъците са насочени 280 млн. евро, което трябва да доведе до намаляване на депонираните боклуци на сметищата с 285 000 тона годишно.
Предвидени са и средства за намаляване на замърсяването на въздуха, което е сериозен проблем за страната, както и за предотвратяване на риска от наводнения и свлачища за 2.8 милиона българи.
Средства ще бъдат насочени и към екологичната мрежа НАТУРА 2000 за защита на 4.4 милиона хектара с различни животински и растителни видове.
През август отварят схемите за "Региони в растеж"
Първите схеми по новата оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР), които се очакват с нетърпение от кметовете, ще бъдат отворени през август, обеща министърът по регионалната политика Лиляна Павлова.
Тя посочи, че новата програма предлага "революционни за България подходи за изпълнение, които са добре обмислени, оценени, основават се на научените уроци и целят да преустановят грешки допускани в миналото". Разликите спрямо изминалия период са много и значителни, като в същото време са запазени и надградени добрите примери и практики, допълни Павлова.
Бюджетът на новата ОПРР е над 1.3 млрд. евро. Над 61% от средствата (800 млн. евро) отиват за 39-те големи и средни града, които вече няма да се съревновават помежду си за парите, а за всеки един има заделен ресурс. Фокусът е към интегрираните инвестиции.
Още 28 малки градове, т.нар. периферия към центровете за растеж, ще получат около 100 млн. евро за енергийна ефективност на училища, детски градини и жилища.
Новата ОПРР ще подкрепи реформите в регионално развитие, образование, здравеопазване и социална политика. В образователна инфраструктура инвестиции възлизат на 110 млн. евро. В спешната помощ ще бъдат инвестирани 80 млн. евро в нови линейки, оборудване и ремонт на сградния фонд.
Със 100 млн. евро ще бъде популяризирано културното наследство и регионалния туризъм, а 175 млн. евро ще се инвестират в пътищата водещи до него.
ОПРР е ориентирана към растеж и заетост в регионите, чрез мерките за градско развитие, регионален туризъм и новите финансови инструменти, посочи Павлова. По думите й целта е да се овладеят негативните миграционни и демографски тенденции към София и големите градове, което води до обезлюдяване на големи части от страната.
Източник: mediapool
