Западните квартали на София заплашват с протести и блокиране на кръстовища, ако не бъдат предприети спешни мерки за изграждането на отсечката между Бояна и магистрала "Люлин" с магистрални габарити. Причината е, че заради стеснения 12-километров участък, който е с по една лента за движение в двете посоки, се образуват километрични задръствания от автомобили. Така например, жителите на Горна баня прекарват около час в задръстване в час пик, за да стигнат до основния булевард "Цар Борис ІІІ". Това съобщиха от Инициативния комитет "Горна баня", които са заснели с дрон задръстванията в участъка. Оценката за изграждането на 12-километровата отсечка от Бояна до магистрала "Люлин" е около 200 млн. лв. Проблемът са отчужденията на имотите, липсата на качествен проект и на осигурено финансиране. Същият проблем имат и жителите на кв."Младост", където има стеснен участък от Околовръстния път след "Бизнес парк София" до разклона за магистрала "Тракия". Това са двата тесни участъка от Околовръстния път на столицата, които останаха с по една лента за движение във всяка посока. Всички останали са с магистрални габарити. Така потокът от автомобили от три, а на места и пет, ленти в посока, заедно с локалното платно, се влива в улей, получава се тапа и автомобилите се движат с около 10 км/час в пиковете часове. Потърпевшите: Северната скоростна вместо да помогне, удвои трафика Във вторник сутринта протестиращи от Владая, Бояна, Горна баня, Княжево, Люлин, Суходол, Овча купел и Филиповци се събраха на кръстовището между булевард "Никола Петков" и улица "Любляна".
"Задръстванията започват от 6:30 часа сутринта. Ако институциите не вземат нещата присърце и не направят нещо по проблема, смятаме да предприемем мерки", заканиха се недоволните. По думите им Северната скоростна тангента, които столичани получиха като "коледен подарък" от премиера Бойко Борисов в края на миналата година, вместо да помогне, е удвоила трафика. "Задръстването започва в 7 сутринта и продължава до 8 вечерта и това е всеки ден. То започва от кръстовището на "Околовръстен път" и булевард "Бъкстон" и продължава… може би чак до Суходол", разказа Деян Петков, жител на "Овча купел" пред БНР. Гергана Андонова не пътува в час пик и въпреки това ? отнема минимум час, за да стигне до центъра на София в района на Руски паметник. Протестиращите заявиха, че са получили писмо от Агенция "Пътна инфраструктура” (АПИ), че проектът за разширяване на Околовръстното шосе е върнат за преразглеждане в Столичната община. Те искат да знаят "защо той отлежава, а не се работи по него". Столична община обещава идейният проект да е готов догодина Следващата година ще бъде готов идеен проект за разширяване на бул."Никола Петков", обеща Васил Начевски, директор на Дирекция "Транспорт" в Столичната община, който беше на мястото на протеста. "По най-бързия начин ще бъде готов, за да можем да го предадем на Агенция "Пътна инфраструктура", каза Начевски. Очакваме колегите от Столична община да намерят най-доброто решение, допълни Георги Златев, директор на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" в АПИ. От пътната агенция заявиха, че на този етап не могат да се ангажират със срок, в който проблемът на протестиращите може да се реши, тъй като по трасето има да се изграждат изключително сложни съоръжения. Трасето като влакче на ужасите Предложеният от Столичната община проект за магистрално трасе в проблемния участък между Бояна и магистрала "Люлин" беше наречен от пътни специалисти "влакчето на ужасите" заради екстремни спускания под земята и сложни естакади над булевардите. Проектът беше дело на предишния главен архитект на София Петър Диков. По думите му трасето е било проектирано така, за да се избегнат скъпите отчуждителни процедури. Друг минус на върнатия проект според пътни експерти е била липсата на връзка при пресичането на ключовия бул."Цар Борис ІІІ" с бул."Бъкстон", което щеше да създаде нови тапи и неудобства за живеещите на това възлово кръстовище. Първоначалният идеен проект предвиждаше от кв."Бояна" магистралата да се спусне под земята в тунел, като се мине под съществуващото трасе, след това се изкачва нагоре и прави едно голямо премостване над бул."Цар Борис ІІІ", от където слиза към Горна баня и прави връзка с магистрала "Люлин". Така описа трасето министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова през лятото в отговор на депутатски въпрос. За връзката от жк."Младост ІV" до магистрала "Тракия" не е ясно дали вече има готов идеен проект. По груби оценки двата участъка, които са с обща дължина около 25 км, се очаква да излязат около 500 млн. лв. Такива пари обаче няма заложени в бюджетите за 2017 г. нито на София, нито на държавата. Проектът не е включен за изграждане и с европейски средства. През миналия програмен период с пари от програмите "Транспорт" и "Регионално развитие" бяха изградени Западната дъга от Околовръстния път и Северната скоростна тангента. По тази причина през лятото на 2015 г. Павлова лансира идеята финансирането на оставащите 25-километра да бъде включено в новата програма "Европейски транспортни коридори" и да получи финансиране от Европейската инвестиционна банка. Вторият кабинет на Борисов обаче така и не успя да подготви тази програма преди да подаде оставка. Не е ясно дали двата недоизградени участъка от Околовръстното шосе ще останат в приоритети на следващото правителство.