Михаил Рангелов
Месец декември премина под информационния облак, свързан с железопътния транспорт. Един от поводите е разбира се трагедията, която се случи на гарата в шуменското село Хитрино. Инцидент, който отне седем живота и нанесе разрушения за милиони. Но този случай е просто една малка частичка от пъзела, наречен железопътен транспорт. А този пъзел стои ненареден от години от редица добри и не дотолкова добри специалисти на различни ръководни
Ние в „Транспортал“ нямаме за цел да търсим причини и виновни. Искаме обаче да наблегнем на един от малко забележимите факти – по време на инцидента и при ликвидиране на последствията от него редовите железничари показаха невероятна смелост и професионализъм. Което показва само едно – жп транспортът в България е по-жив от всякога независимо от тежкия инцидент, който се случи.
Запомнете едно име – Ерол Шакир. Ерол е започнал работа в системата на ДП „НК Железопътна инфраструктура“ преди едва една година. На 10 декември сутринта той изпълнява функциите на дежурен ръководител на гара Хитрино. Инцидентът в 5 и 30 сутринта става на броени метри от гарата. Ерол много добре знае, какво се превозва в обърнатите цистерни (композициите на „Булмаркет“ минават редовно по тази линия) и какво може да стане всеки момент. Въпреки това, вместо да побегне панически, той започва да действа по инструкциите. Изключва всички системи, включително електрозахранването и най-важното – свързва се със съседната гара и отменя съгласието си за посрещане на пътническия влак, който всеки момент трябва да тръгне за Хитрино. По този начин с риск за живота си той спасява пътниците, които би било много вероятно да се окажат в района на инцидента по време на взрива. И тогава жертвите биха били в пъти повече.
Едва след като се уверява, че всичко в гарата е обезопасено Ерол се оттегля на безопасно разстояние.
Това, което Ерол е извършил може би би останало незабелязано, ако в една от Фейсбук групите старите железничари не бяха коментирали, че „колегата от Хитрино е на два петъка служба, а е действал хладнокръвно и професионално“.
И докато телевизиите се надпреварват да ни облъчват с премиера-слънце и неговите министри от мястото на трагедията, колегите на Ерол правеха всичко по силите си да отстранят дерайлиралия влак и товара му. За да могат жителите на Хитрино, за които държавата ще забрави след няколко месеца по подобие на тези на Бисер, Хан Крум, Аспарухово, да се върнат по домовете си в декемврийските студове. И разбира се да бъде пуснато движението на влаковете, защото колкото и банално да звужи железопътната мрежа наистина е кръвоносната система на една икономика.
Ако премиерът Борисов и министрите му разберат колко са „големи“ заплатите на Ерол и колегите му може би няма да повярват. Защото тези хора получават срещу труда си средства, колкото семействата им да вържат двата края. И им се налага често да работят на някое допълнително място в свободното си време. Това обаче не им пречи да бъдат професионалисти, а когато се налага – и герои. И въпреки експериментите, прилагани в железницата в последните 27 години те са там, заради своето признание, макар и малко на инат. А докато има такива железничари като Ерол – железницата ще е по-жива от всякога.
