България и Македония си поставят 10 годишен срок за пускането на първите директни влакове между София и Скопие. Трасето е скоростно – в българската част е заложено движение с до 160 км/ч., а в македонската, заради трудния терен – 100 км/ч. До края на месеца се отваря процедурата за избор на проектанти за жп пътя от Радомир през Кюстендил до Гюешево.
Изцяло нова ЖП линия от Радомир до границата с Македония при Гюешево. Според предварителния идеен проект тя ще струва близо 473 млн. евро.
Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти“ – ДП НКЖИ: Тук добре се виждат и илюстрират два характерни участъка за трасето – единият от Радомир до Кюстендил и вторият от Кюстендил до Гюешево.
Всичко ще бъде подновено, модернизирано, с най-съвременни изисквания. Да не забравяме, че линията не е електрифицирана в момента, а на етапа на завършване на строителството тя ще бъде електрифицирана.
Сега влаковете по линията се движат на места с 48 км/ч., а на други – с 88 км. А между Кюстендил и Гюешево композиция минава три пъти в седмицата – в сряда, събота и неделя.
След 10 години според идейния проект влаковете по трасето към Македония ще минават през 16 тунела с обща дължина 20 км. Най-дълъг ще бъде тунелът под Конявската планина – 12,5 километра. До момента такъв в България не е планиран.
Според Иво Янакиев, българските строители имат достатъчно опит и оборудване, за да строят новото жп трасе, въпреки че търговете ще са отворени за най-широк кръг от фирми в рамките на Европейския съюз.
Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти“ – ДП НКЖИ: Определено предизвикателство това са долините на Струма и урабнизираните територии – както е Кюстендил, както е Гюешево. Там има дадености, с които трябва да се съобразяваме. Гюешево, независимо, че е малко населено място, там също има паметници, които ние трябва да запазим и да не ги засягаме по никакъв начин.
Мемориалът на загиналите български войници в Балканската и Първа световна война е на няколко десетки метра от релсите, които след няколко десетки метра се губят в тревата, защото свършват дотук – на два и половина километра от границата. Трудната история на несъстоялата се и до днес жп връзка между София и Скопие започва като идея още от 1885 г. и минава като червена линия през български правителства и парламенти и до днес.
д-р Ангел Джонев, историк: Обикновено в района на Гюешево, където се намираме – вододелният тунел на ГМ линия София-Кюстендил-Скопие се е възцарила тишина. За последен път звуците на техниката се чуват през 1947-1948 година, когато тунелът е завършен в този вид.
Половината от непробития тунел е на българска територия.
Иво Янакиев, ръководител на отдел „Подготовка на проекти“ – ДП НКЖИ: От наша страна има изградени едни 550 м. облицовани, но те няма да могат да послужат за целите на новата съвременна ЖП линия. Те ще бъдат направени наново.
БНТ: Но тук ще бъде пробивът?
Иво Янакиев: Това е пробивът, това е направлението, то е фиксирано и няма промяна.