Българският транспортен сектор е загубил около 20% от обемите си през последните две-три години, при положение че пряко е формирал между 8 и 10% от брутния вътрешен продукт на страната. Заедно със свързаните дейности делът му е достигал около 20% от БВП. Това заяви транспортният експерт и бивш заместник-министър на транспорта Стоян Новаков в интервю за „Студио Банкеръ“.
По думите му една от причините за проблемите в сектора е липсата на достатъчно активна държавна политика и на постоянна комуникация между институциите и транспортния бизнес. Новаков посочва, че когато превозвачите получават подкрепа от държавата, конкурентоспособността им се запазва по-лесно, докато българските компании постепенно губят позиции.
Експертът смята, че България трябва да промени начина, по който планира транспортната си инфраструктура. Вместо развитието да се базира основно на отделни транспортни коридори, според него е необходимо изграждането на мрежа от взаимно свързани направления, която да позволява пренасочване на трафика при проблем по дадено трасе.
Като пример той посочва възможността за развитие на транспортната дъга Бургас–Варна–Русе, която може да осигури връзки с европейските транспортни направления и чрез системата Рейн–Майн–Дунав да даде достъп до Северно море и Атлантическия океан. Според Новаков войната в Украйна също е показала необходимостта инфраструктурата да бъде организирана така, че да има алтернативни маршрути при блокиране на определено направление.
Новаков поставя въпроса и за по-активното използване на географското положение на България. Според него страната трябва да развива възможностите си за превоз на товари между Азия и Европа, като използва както връзките през Турция, така и направленията към Румъния и Централна Европа.
Той припомня модела, по който в миналото СО МАТ се е развил като голям превозвач чрез транспорта на товари от Централна Азия към Европа. По думите му подобен подход може да се приложи и днес, съобразен със съвременните логистични условия.
Новаков: Българските превозвачи имат капацитет, но им трябва подкрепа
Според бившия заместник-министър българските транспортни компании разполагат с достатъчно капацитет и ресурс, но държавата трябва да защитава интересите им при изработването на европейските регулации.
Новаков посочва като възможен подход по-тясното взаимодействие на българските превозвачи с компаниите и браншовите организации в Полша и Румъния, тъй като част от интересите им на европейския пазар съвпадат.
Като примери за държавна подкрепа той дава Полша и Испания. По думите му полският модел включва по-дългосрочни и комплексни мерки, докато при испанския се прилага директно подпомагане, включително по отношение на разходите за гориво.
Новаков е критичен и към работата на транспортната администрация. Той посочва, че секторът очаква конкретни реакции от Министерството на транспорта, както и експертно подготвени хора в ръководството на институцията.
Според него дори когато министърът е политическа фигура, екипът под него трябва да бъде съставен от специалисти с познания и опит в отделните направления на транспорта.
Той припомня, че представители на различни транспортни браншове са изпратили още през март 2025 г. отворено писмо до тогавашния транспортен министър Гроздан Караджов с настояване за повече експертност в управлението на сектора. По думите на Новаков отговор на писмото не е бил получен.
50-годишна стратегия за транспорта
Сред предложенията на Новаков е създаването на дългосрочна транспортна стратегия с хоризонт от около 50 години.
Според него подобен документ трябва да зададе основните направления за развитие на автомобилния, железопътния, морския и останалите видове транспорт независимо от смяната на правителствата.
Новаков обръща внимание и на отношенията с Турция. Той определя Истанбул като основен търговски център на Балканите и смята, че България трябва да използва близостта си до турския пазар при планирането на транспортните връзки и логистичните маршрути.
За Илиян Филипов
В третата част от интервюто Стоян Новаков говори и за Илиян Филипов, свързан с транспортната компания PIMK.
Новаков го определя като професионалист с положително отношение, с когото се е работело лесно. Темата е разгледана в контекста на отражението върху транспортния сектор след смъртта на Филипов.
По думите на Новаков транспортният бизнес по принцип не очаква държавата да управлява дейността му, а най-вече да не създава допълнителни пречки. При извънредни обстоятелства като войни, кризи и промени в международните транспортни маршрути обаче държавната подкрепа става необходима.
Той посочва още, че транспортните организации разполагат с инструменти, чрез които могат да поставят проблемите си пред институциите, включително чрез протестни действия и блокиране на инфраструктура, но поставя въпроса дали е необходимо отношенията между бизнеса и държавата да стигат до подобна форма на натиск.
