Скоро читателите ще държат тази монография в ръцете си и ще бъдат учудени как авторът – професор капитан първи ранг о.р. Илия Пеев, е успял да събере в едно научните констатации – сериозната наука за психичното здраве, Ковид – пандемията, Вапцаровата вяра и морето. Заедно с това, ще установят факта, че монографията излиза от печат в подходящото време – в условията на усложнената пандемична обстановка и на подходящото място – Варна.
Защо следва тази книга да привлече вниманието?
Всеки читател ще открие нещо полезно за себе си като житейски урок и съвет за оцеляване в потока на негативна информация, която го залива отвсякъде. Авторът успява да бъде еднакво разбираем и за научните среди и за обикновените читатели. Той доказва максимата, че за сложните неща може да се говори разбираемо за широк кръг от хора. Но за това е необходима огромна ерудиция, богат опит и мъдрост.
На пръв поглед в страни от темата, но всъщност съвсем на място в монографията е отделено място на трудната битка да се учреди държавна награда на името на поета – патрон на Висшето военноморско училище и идеята за лечебната сила на Вапцаровата поезия и вярата в по-доброто бъдеще.
Тези, които не следят богатата научна дейност и многобройните публикации на автора, откриват в монографията присъщата му последователност и системност, редом с ясно изразена гражданска позиция. Авторът обръща внимание на опасността от настъпването на хуманитарна криза за моряците и техните семейства и дава отговор на въпроса какво се случва с моряците по време на пандемия? В телевизионни изяви и в публикации алармира „Идва десетилетието на морските науки и Океана, обявено от ООН: 2021-2030. В България никой още не е направил нищо то този проблем, затова посочих конкретни стъпки, които трябва да се предприемат.“
Професорът знае кои са тези стъпки, посочва ги – остава тези, от които зависи да ги направят, да го чуят.
