Кой казва, че не сме правова държава? Само надникнете в сайтовете на съдебната власт, за да видите с каква енергия и размах българската Темида правораздава. 
Ето, N-ският районен съд тия дни е осъдил на 3 месеца ефективен затвор В. 3. В., защото „чрез използване на техническо средство – отвертка, отнел чужди движими вещи, а именно: парична сума в размер на 65 лв.". Друг гражданин е осъден на година ефективен затвор за кражба на 30 м кабел.
Ако обаче потърсите ефективна присъда за потопа в Цар Калоян, където загинаха осмина души, или за наводнението в Бисер, където си отидоха 10 души, или за изгорелия влак София-Кардам, в който бяха погребани 9 души, няма да намерите такива. От трите трагедии само жп инцидентът стигна до съд и завърши с условни присъди.
Няма съмнение, че проверките за водното бедствие във Варна, където загинаха 13 души, ще приключат също толкова безславно.
Няма да бъде открит виновен и за липсата на каквото и да е предупреждение за градушката в София, която взе една жертва. „Космическото око" на Емел Етем виждало само по повърхността на земята, не в облаците. Понеже това суперсъоръжение е секретно, народонаселението и до днес не знае обадило ли се е преди Цар Калоян и Аспарухово, щом би трябвало да „хваща" поне наводненията?
Най-вероятно не се е обадило – да се чуди човек за какво потрошихме 3,8 млн. лв. европари за него. Още по-лошо, ако е подало предупреждаваща информация, а тя си е останала секретна. Но на кого му пука? На властите със сигурност не. Затова няма и никога да разберем имаме ли система за ранно предупреждение при бедствия и при какви точно аномалии е ефективна.
Медиите понякога също се уморяват да търсят причините за поредната трагедия и за по-лесно прехвърлят вината на неодушевени предмети: дървото убиец, влака убиец, потопа убиец…
Няма смисъл да се надяваме и че държавната машина ще си хаби времето да търси хората, които проспиват или провокират бедствията с (без)действията си.
Правосъдната ни система не е единственият виновник, че у нас само кокошкарите лежат в затвора, а мърлячите по високите етажи на властта, които узаконяват опасните строежи, пускат опасни вагони по релсите, отказват да глобяват арендатори на язовири, си свиркат.
Обществото ни просто е свикнало, че у нас никой за нищо не носи отговорност, а помощ можем да очакваме само от Господ.
Ако Александър Михайлов, който почина преди дни, защото здравната каса не му отпусна пари за изкуствено сърце, живееше в САЩ, близките му щяха да получат от съда поне шестцифрена сума обезщетение. Други шестима нещастници, нуждаещи се спешно от изкуствено сърце като него, могат само да съжаляват, че са се родили в България, защото ще си отидат заради политиката на здравната ни каса. А чиновниците от фонда монополист ще продължат да спят спокойно.
На този фон изглежда доста странно държавата, която с бездействие избива своето население, да пише всяка година стратегия за демографска политика. Но наглостта на чиновници и политици не свършва дотук. Когато правораздавателната система се окаже безсилна да обвини някого, в „белите" държави е прието да се подава оставка.
Спомняте ли си наш премиер или министър скоро да е подавал оставка? Е, сега цялото правителство ще го стори, но това ни костваше близо година политическа агония в парламента и хиляди протести.
Ще минат сигурно десетилетия, преди политиците ни да стигнат морала на транспортния министър на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Оливер Витке, който подаде оставка, защото бе хванат да шофира в населено място със 109 км в час. Да сме благодарни, че за подобно прегрешение вътрешният министър Цветлин Йовчев поне си плати глобата към КАТ.
У нас е голям грях дори да потърсиш правата си от държавата. Запитали ли сте защо земеделски производители, чиито проекти не се разглеждат в срок и заради това бизнесът им е пред фалит, не съдят фонд „Земеделие"? Отговорът е прост – те се страхуват, че ако надигнат глас, никога няма да им платят.
Защо осъдените лекари за причинена смърт са толкова малко? Защото не се намират медици, които да констатират грешката на колегата си в съда.
А кой пази гърба на виновните политици? Ние самите! Понеже нямаме избор, сменяме управляващите с едни други, чиято оставка сме искали преди само един мандат време. Но тъй като нямаме избор, ни е по-лесно да забравяме.
Източник: в-к Труд, 11.07.2014г.
