лаковете на БДЖ от години закъсняват. Има много причини за това, но една от най-абсурдните е недостигът на изправни локомотиви. Държавното дружество с безкрайните му задължения години наред не може да смогне да модернизира влаковете си. Затова Планът за възстановяване идва като манна небесна за БДЖ. С 256 млн. лв. ще се закупят 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния. Тук е дребният детайл, че ще трябва да се избере най-добрата оферта, но новите мотриси би трябвало да успеят да привлекат допълнително клиенти и бизнес за дружеството.
Повече въпроси обаче предизвикват трите проекта на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Те са на обща стойност 729 млн. лв., като прави впечатление, че не се набляга на строителство на жп път, където нуждите от модернизация са големи.
Първият проект е за цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по TEN-T мрежата на стойност 267.7 млн. лв. Той предвижда система за мониторинг и контрол на влаковете, автоматизиран единен хъб за управление на информацията в НКЖИ, фотоволтаични централи за производство на ток в района на гарите, LED осветление за 120 жп гари и спирки, оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София – Карлово – Филипово. Вторият проект е за преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси (Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово) и изграждане на интермодален терминал Горна Оряховица за 188 млн. лв. А третият – за модернизация на 20 тягови подстанции и 51 секционни постове по TEN-T мрежата с изграждане на система за телеуправление и телесигнализация SCADA на стойност 273.2 млн. лв.
Едно от обясненията за избора на точно тези три проекта е, че със засилването на автоматизираните системи по жп линиите ще се намали броят на служителите, които сега отговарят за това. Интермодалният терминал в Горна Оряховица пък бил предвиден в стратегията за комбиниран транспорт, която се правела в момента и на базата на трафик прогнози, а проектът щял да бъде по подобие на този в Пловдив. Не става ясно обаче защо точно Горна Оряховица, като за места за терминали от години се спрягат София, Русе и Видин.
По-вероятното обяснение за избора е, че избраните проекти имат т.нар. матуритет. Или казано иначе – не са големи, могат да стартират лесно и са с обозримо време на изпълнение. От Национална компания „Железопътна инфраструктура“ неофициално обясниха за „Капитал“, че са предложили много по-дълъг списък от проекти на обща стойност 1.7 млрд. лв., което означава, че всички тежки и сложни проекти – като строителството на жп път например, са попаднали в графата рискови и е преценено да не бъдат включени в плана.
Страховете от загуба на средства поради незавършване на даден проект не са безпочвени – НКЖИ до момента се представя като един от най-проблемните по отношение на сроковете играчи сред държавните бенефициенти. Вече 14 години след членството на страната в Европейския съюз и достъпа до еврофондове компанията не може да модернизира основната жп линия на страната – от сръбска граница към Бургас и разклонението й към Турция. А по-лошото е, че няма изгледи това да се случи и в следващите 4-5 години. Залагането на три техни проекта с ограничен срок, което може да провали цялата програма, изглежда като огромен риск.
Източник : в. Капитал
