Три-четири години ни делят от избухването на водородна революция, която ще достигне своя пик към 2030 г., което е много по-рано от очакванато. С времето ще станем свидетели на все повече електрически леки автомобили, задвижвани от батерии, както и на тежкотоварни превозни средства, захранвани от водород, като например кораби и влакови композиции. Това заяви Варужан Апелян, експерт по транспорт, в рубриката „Bloomberg TV Bulgaria Интервю“, с водещ Велина Велинова.
„Устойчивият транспорт се характеризира в две направления. Първо е налице по-широко разпространеното захранване чрез литиевойонни батерии, които имат свои собствени разновидности и се работи усилено по подобряване тяхната ефективност; и второ – това е водородът, чиято „зелена“ разновидност е далеч по-екосъобразна от всички други форми на устойчив транспорт“.
Експертът поясни, че „зеленият водород“ се получава директно от водна електролиза и ако този процес е захранван с възобновяеми източници, то тогава неговият отпечатък върху околната среда е нулев.“
„Другият водород, „синият“, се произвежда от изкопаеми горива или природен газ като големите петролни компании, целящи да си запазят пазарните си дялове, в момента полагат огромни усилия да убедят обществото, че той е пълноценна алтернатива. Обаче в крайна сметка си остава фосилен дериват“
Като примери за навлизане на водородната технология в тежкотоварния транспортен подсектор Варужан Апелян сподели, че центърът в това отношение е „щата Калифорния, но подобни водородни проекти се разработват в Норвегия и някои азиатски държави“, добави още експертът.
„Пандемията от коронавирус причини появата на десетки нови стартъпи и ускори разрастването на големите производители на екологични превозни средства. Създадоха се иновативни бизнес модели, които обединяват производителя на автомобила заедно оператора на водородната инфраструктура“
„Водородната технология обаче си има и своите недостатъци, сред които най-вече са скъпото производство и съхранение; катализаторите, които са на платинена основа; и липсата на инфраструктура за зареждане“, поясни Варужан Апелян.
От разговора стана ясно, че основната пречка за по-широко навлизане на полуавтономни и изцяло автономни превозни средства е небходимостта от правилна пътна маркировка.
„Поради тази причина железопътният транспорт е много по-лесен за дистанционно управление отколкото всеки друг вид, тъй като пресичанията на линиите са малко на брой и взаимодействието с други превозни средства е нулево“
