– Госпожо Топалова, в последните седмици като че ли автобусните превозвачи дефинирахте два основни проблема – сивия сектор и новата тол система. Кой е по-сериозния от двата?
– Определено най-сериозният ни проблем е сивия сектор. И говорим преди всичко за микробусите, които возят всеки ден пътници. Срещу заплащане, без да имат съответните лицензи. Те на практика са си създали редовни микробусни и автомобилни линии. Това в чужбина е регламентирано навсякъде – и в Германия,и в Швейария – на практика в почти всички европейски страни. В сайтовете за споделено пътуване не е разрешено да се пътува срещу заплащане. Докато тук е пълна лудница – погледнете колко микробуси пътуват само по линията София – Благоевград и може да ви се завие свят. Има създадени вече и "международни линии". Това са така наречените на жаргон "селски превозвачи". Например от Джебел, Момилград, Кирково – единия пътува за Германия, втория за Холандия, трети за Испания. Те дори са специализирани географски. Например от селата в райна на Плевен и Ловеч се пътува основно за Испания. ОИт Пловдивския регион тези "превозвачи" возят масово до Италия, Австрия, Германия. От Кърджалийския край пък се пътува масово до Германия, Белгия и Австрия – като основно пътуват строителни работници. Микробуси пътуват и чак до Лондон – можете да си представите при какви условия се пътува 40-50 часа до там. Само с един шофьор, за който не се знае с каква категория е, дали не си е купил книжката. И затова влизаме в черните хроники с катастрофи с по няколко ранени, а понякога и със загинали. Ето сега станаха катастрофи в Монтана, в Гърция, Сърбия, Австрия. и никой не реагира. На този шофьор, който реално си е превозвач никой нищо не може да му направи. Един потресаващ пример – пратихме хора за 4 часа на Калотина за да запишат номерата на тези микробуси. За една сутрин в събота са излезли над 120 микробуса. Това няма как да не го знае граничния полицай, служителя на ДАИ – всичките го знаят.
– Според Вас злоупотребява ли се със сайтовете за споделено пътуване?
– Определено. Затова ние искаме тези сайтове да бъдат филтрирани. Имахме среща в Министерството на финансите, където обсъждахме как може да се спре сивия сектор. От нас искаха номера на автомобили на нелегални превозвачи. Ние подготвихме и пуснахме сигнал с около 300 такива микробуса, които оперират на Маказа и на Петрич за Гърция. Те тръгват както и от автогари, така и отстрани на самите жп гари. Това е удар освен върху нас, така и върху железниците. Но железниците никога не го поставят на въпрос. Ето сега се изгради нова Централна гара, направиха се едни хубави паркинги и познайте кой в момента седи на централните места – сивия сектор с микробусите. Но в железницата. Само че хората в БДЖ са на заплата и не ги вълнува кой знае колко много дали има сив сектор или не.
– Къде е по-голям проблемът – при вътрешните или при международните пътувания?
– Ами той е комплексен. Клиентът вместо да пътува от Кърджали до София, оттам да си хване превоза за чужбина, той просто си хваща нелегалния превоз. Така че проблемът е и вътрешен, и при международните превози.
– Преди 7 или 8 години раговарях с ваш колега, който ми каза за практиката кметовете на малки населени места да избират превозвачи, които да дублират маршрутите между големите населени места на другите превозвачи. Съществува ли още този проблем?
– Съществува разбира се. Има го от Асеновград, от Пловдив, от Правец, Ботевград. Този проблем преди 8 години не беше толкова наболял. Но сега клиентите намаляват независимо дали заради кризата или просто заради ниската покупателна способност. Да не говорим, че и демографията си оказва влияние – по-малките села и градове вече се изпразниха. Например в Силистра вече няма нито една работеща фабрика. В този град след 19 часа не можете да видите хора по улиците. Кой да пътува оттам? А това е един областен град.
– От доста време се говори за създаване на национална транспортна схема. Тя може ли да реши проблемите със сивия сектор и дублирането на линии?
– Национална транспортна схема не може да се направи толкова лесно. Трябва да има някакво времево отстояние от автобуса до влака. Трябва да се махнат много автобусни линии, които съществуват само на хартия. Близо 50 % от обявените маршрути никой не вози по тях.
– Каква е възможността на държавата да упражни контрол върху сивите превозвачи?
– Държавата може да спре сивия сектор, но й липсва доброто желание. Номерата се знаят, от ДАИ също знаят за кои превозни средства става дума. Ако от ДАИ си направят читаво актовете, няма проблеми – и в момента могат да вземат талоните на нарушителите. Но тук са необходими и законодателни промени, които ние искаме и ще ги вкараме за разглеждане. Най-общо ще искаме да се регламентира наказателна отговорност за тези нелицензирани превозвачи, които извършват тази дейност срещу заплащане. И нека да не се бъркаме стези потребители, които инцидентно търсят споделено пътуване. В Германия тези превози са под контрол. Ако превозиш други хора един – два пъти – нормално е. Обаче ако продължиш, още на следващия ден ти идва проверка, включително и данъчна. В Швейцария, ако извършиш такъв превоз повече от два пъти в рамките на 15 дни без да си превозвач, наказанието е от една до пет години. Но разбира се у нас това е трудно да се случи. Даже напротив – на държавата й е по-лесно да провери регистрираните фирми, които имат офис и гараж, а не да гони микробусите.
– Видяхме какво се случи в ДАИ преди месец. Възможно ли е да съществува шапка над сивия сектор в автомобилните превози.
– Разбира се, че съществува. Не може нелегалните маршрутки да тръгват за София и чужбина от паркинга на полицията в Кърджали и да се правим, че такава шапка няма. А тези хора се знаят – и гранина полиция, и митничари, и служителите на ДАИ ги знае. Но никой не предприема нищо.
– Да се върнем и на другия наболял въпрос – за ТОЛ таксите.
– Нормално е да има ТОЛ такси. Но не и за автобусните превозвачи. Говорим за редовни автобусни линии. Когато ние подписваме договор с една община ние приемаме срещу компенсация да изпълняваме обществена услуга. Говорим за ниски цени за билетите на различни социални групи – студенти, пенсионери, ученици. Имаме нулев билет за деца до 7 години. Само че парите от републиканския бюджет не достигат, някои общини плащат, други не. И се получава че в един момент ние трябва да возим 365 дни в годината. Няма значение дали има пътници, или е обявен червен код и магистралите са затворени. Ние трябва да пътуваме, в противен случай следват глоби и отнемане на разрешителното. Докато сивия сектор няма ограничения, за него няма глоби и разрешителни – има пътници – пътува, няма пътници – не пътува. Какво се получава с ТОЛ таксите – автобусните компании ще плащат ТОЛ такса, а сивия сектор с микробусите – остава на винетка. Реално предложението на МРРБ за ТОЛ системата е удар върху белия сектор и мощно рамо за сивия сектор. Другата недомислица е желанието да се събира ТОЛ такса за всякакви пътища. Не може да се плаща ТОЛ такса за разбит второкласен или третокласен път, само защото е част от републиканската пътна мрежа.
– Ваш колега ми сподели, че най-големия разход на компанията му е свързан с ремонтите на ходовата част на автобусите заради лошите пътища, по които се движат. При вас наблюдава ли се подобна тенденция?
– Абсолютно. Пътищата ни са в безобразно състояние. Да, строи се, но какъв е контрола и гаранциите върху това строителство? Вижте – половината магистрала "Тракия" – новата част след Пловдив вече е на коловози.
– Какво ще се случи, ако новата система за ТОЛ такси все пак влезе в сила в този си вид?
– Много фирми ще фалират. Те и сега намаляват постоянно. Няма как да се реши проблема с увеличение на билета, защото и сега няма достатъчно пътници.
