Кои са причините новопостроени шосета само след няколко години да са за ремонт, колко пари са необходими, за да имаме аутобани като в Сърбия, и защо пътищата бутнаха правителството, коментира инженер Ясен Ишев, председател на Научно-техническия съюз по транспорта
– Господин Ишев, защо нашите пътища са в лошо състояние и по-важното защо едно ново шосе само след няколко години е цялото в пукнатини и дупки, все едно са падали бомби?
– Много е остарялата нормативната ни база. Натоварванията от камионите са твърде по-големи от тези, според които са изчислявани и оразмерявани настилките. Минават и доста наднормени товари. За да влязат у нас, тези превозни средства дължат такса на границата, но вътрешните превозвачи от кариери и асфалтови бази претоварват машините и разрушават пътищата дори без да плащат. Освен това не се изпълняват добре конструкциите и настилките, не се използват достатъчно качествени материали. Освен това липсва адекватно поддържане – когато се появи малка пукнатина, тя трябва бързо да се затвори. Не се поддържат в изправно състояние и отводнителните системи. Това са все причини, поради които пътищата у нас бързо се рушат.
– Казвате, че се използват некачествени материали. Няма ли някакъв стандарт, който да се спазва?
– Има. Но сега ще ви дам един пример. Преди повече от десет години имаше един депутат от БСП, който в Народното събрание размахваше бурканчета с материал за автомагистрала „Тракия“. Това беше инж. Димчо Михалевски, светла му памет, компетентен и точен човек. Тогавашният министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който по-късно стана президент, твърдеше, че няма никакъв проблем с материалите. Дори беше изгонен консорциумът, определен да контролира новите отсечки от Стара Загора към Ямбол и Бургас, след като написа първия си доклад, че се строи некачествено. Хората на министър Плевнелиев обиколиха няколко строителни лаборатории, за да докажат, че с тези материали може да се постигне високо качество. Вероятно е възможно, но при много специфични обстоятелства, определена влажност на този материал, която строителят няма как да постигне. Тогава започна атака срещу Димчо Михалевски, обвиняваха го дори, че е саботьор.
В крайна сметка очакваното се случи и магистралата се нагъна. Това е истината за „Тракия“ и „участието“ на Росен Плевнелиев. Макар че реално договорите са подписвани от шефа на пътната агенция.
– Изумена съм, защото Росен Плевнелиев се хвали, че е германски възпитаник, той се е движил по немските магистрали и знае как изглеждат и колко са здрави… Българските шосета кога ще изглеждат така?
– Не можеш да строиш магистрала за под 2 милиона евро на километър и да мислиш, че ще постигнеш най-доброто качество. Това е абсурд!
– Кои са най-опасните участъци у нас?
– Там, където стават най-много катастрофи, например на пътя Бяла, шосето към Видин, Кресненското дефиле и на още много места. Има статистика, че около 7000 километра, от пътищата в България са в лошо състояние, това са над 31–32% от цялата републиканска пътна мрежа, която е 20 000 км. Съществува обективна система за управление на настилките, която може да покаже кой път кога да бъде ремонтиран и колко ще струва. Но пътната агенция не желае да я има тази обективност. Там работи системата на телефона: някой се обажда и казва кой път да се прави.
– Толкова ли са важни пътищата, че могат да свалят правителството? Поводът за сегашната политическа криза се оказаха парите за пътно строителство.
– Изглежда са важни, знаем, че пътищата са кръвоносната система на икономиката. Както са казали древните римляни, пътят е живот. Няколко пъти вече казах моето становище по въпроса – мисля, че екипът на бившия регионален министър арх. Комитова беше анализирал всички случаи с догорите инхаус за възлагане на основни ремонти на пътища и бяха дадени заключенията. Моето мнение, а и на колегите от Научно-техническия съюз по транспорта е, че строителство, което е извършено и сертифицирано, трябва да бъде разплатено. Ако договорите са неизгодни за държавата, трябва да се търси отговорност на този, който ги е изготвил и подписал. И така бъдещите ръководители на пътната агенция ще внимават какво правят.
Изходът е юристите да отворят и да прегледат внимателно всеки един договор и да оценят в кой случай ще е по-голяма загубата за държавата. Имам впечатление, че това не направиха от екипа на министъра в оставка Гроздан Караджов. Не е работа на Народното събрание да узаконява някакви договори, които може да са в ущърб на бюджета.
– Припомнете колко са сега магистралите у нас?
– Над 800 километра са магистралите, което е прекалено малко на фона на тези пътища в Европа. Всичко правим с едно огромно забавяне – ето, оказва се, че и автомагистрала „Струма“ не можем да довършим. Ние нямаме една магистрала от граница до граница. В предишните години, за да се навакса закъснението, тръгнаха през просото, започна да се строи без отчуждаване, без разрешение. Още през 2013 т. тогавашният премиер Бойко Борисов каза, че щом сърбите постоят магистралата но Ниш, ние ще бъдем готови с нашата до София. Това не се случи. Вижте пътищата в Сърбия, те нямат европейско фондове, но взеха заем от Европейската инвестиционна банка, имат и тол система, при която се минава и се плаща на бариерата. С тези пари сърбите си построиха тази трудна 90-километрова отсечка.
– У нас беше избрана по-различна тол система, защо?
– В нашата страна леките автомобили до 3,5 тона са на винетна система – плащат на базата на време, за една година 90–100 лева. Директивата на ЕС от 2025 година обаче задължава всички да плащат на базата на изминато разстояние. Тъй като държавната администрация не желаеше да се въведе по-старият начин на плащане на гише, се избра най-модерната система. Тя обаче трябваше да обхване 16 500 километра пътища, после намалиха обхвата на 11 000 км, след това на 6000 км и в крайна сметка се плаща само за 3000 км. И ето равносметката: тежкотоварните автомобили плащат за преминаването си през 3000 км, а в останалите 17 000 км се движат напълно безплатно.
– Колко пари и колко време е нужно, за да има у нас добри пътища?
– Доскоро изчислението беше над 2,5 млрд. лева годишно и в период от 10 години, за да може да се промени осезаемо картината. И тези пари да не се дават в края на годината от някакви излишъци, а да се разпределят равномерно и прозрачно.
