Движението и състоянието на корабите, плаващи в морските пространства на България, до няколко месеца ще започнат да се следят по електронен път. Това става възможно с изпълнението на проект „Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове“ (VTMIS), който е във финална фаза на изпълнение. Стойността му е 39 млн. лв., осигурени по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.
Модерната информационна система позволява да се проследява целия морски трафик на екран и да се обменят в реално време данни за корабите. Това дава възможност на спасителните екипи да реагират незабавно, когато има бедстващи плавателни съдове – както се случи през април 2014 г., когато либерийският контейнеровоз „Индипендънт Венчър“ заседна в плитчините пред Аспаруховия плаж във Варна.
България изпреварва традиционни морски държави
„Възможностите на новата система рязко повишават ефективността на търсенето и спасяването на бедстващи плавателни съдове и съдействат за опазване на морето и крайбрежната територия от замърсяване.“
Така най-кратко обяснява предимствата на VTMIS инж. Златко Кузманов – директор на дирекция "Комуникации и информационно обслужване на корабоплаването" в ДП „Пристанищна инфраструктура“, бенефициент по проекта.
„България е сред първите държави в Черноморския регион, която въвежда в експлоатация принципно ново навигационно оборудване – Автоматичната идентификационна система (AIS) и на тази база изгражда съвременна интегрирана система за управление на корабния трафик, изпреварвайки и някои европейски държави. Така всеки кораб над 300 бруторегистър тона, съоръжен според изискванията на Международната морска организация със съответния корабен комплект, може да бъде идентифициран и с точност до няколко десетки метра да бъде определено неговото местоположение. Това се постига чрез разполагането по крайбрежието на приемно-предавателни радиостанции, управлявани дистанционно от Брегови центрове. Базовите станции на AIS се намират на Калиакра, Кичево, Емине, Бургас и връх Китка
Двете кули
Новият брегови център в Аспаруховия парк на Варна вече впечатлява с архитектурната си визия. Сградата е напълно готова и със сигурност ще се превърне в един от символите на морската ни столица.
На първия й етаж се намира Ситуационният център за управление при кризи. На втория е техническата зала, където е разположен „машинният интелект“ – всички необходими за функционирането на бреговия център съоръжения. Третият етаж е предвиден за оперативния център на българската част на Световната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS). Неговата задача е да осигурява комуникациите при аварийни ситуации, търсене и спасяване, да наблюдава честоти и канали за бедствия, да разпространява предупреждения за опасности. Така България ще изпълнява задълженията си по прилагане на Конвенцията за опазване на човешкия живот на море – SOLAS Convention. На последния етаж е оперативната зала за управление на корабния трафик.
„Тази зала е предназначена за извършване на комуникации – радиовръзка с корабите и особено при операции за търсене и спасяване, при нефтени разливи, т.е. тук са съсредоточени информацията и управлението“, уточнява ръководителя на проекта инж. Златко Кузманов.
Втора брегова кула, също с оригинална визия, е построена в пристанище Бургас, близо до Морската гара. Общата инвестиция за построяването на двете сгради е около 4 млн.лв., осигурени от ОП „Транспорт“ 2007-2013 г.
Двата брегови центъра ще извършват наблюдение и управление на трафика 24 часа в денонощието. Те са проектирани и изпълнени така, че да бъдат взаимозамеяеми и при необходимост всеки от тях да може да поеме функциите на другия.
Проектът предвижда и изграждане на още 20 обекта по цялото крайбрежие, в които ще бъдат разположени последно поколение радари, радиостанции, телевизионни камери, системи за електронно идентифициране на плавателните съдове, метеосензори. С тях се извършва пълно проследяване на корабите в пристанищата, заливите, морските пространства и се гарантира безопасно плаване.
Данните се събират и обработват автоматизирано, без да е необходимо присъствието на наблюдатели на място, което повишава ефективността при търсене и спасяване на бедстващи кораби.
С въвеждането на новата информационна система страната ни ще изпълни и влизащата в сила през юни 2015 г. директива на ЕС, която задължава всички държави-членки да създадат организация за електронно обслужване на корабите, които посещават пристанищата.
Идеята на това „електронно гише“,
също част от проекта VTMIS, е всички гранични служби да получават нужната им информация от един единствен източник. Данните, които събират пристанищните власти, ИА „Морска администрация“, „Гранична полиция“, митниците и санитарните служби, ще се въвеждат по електронен път. Не само заинтересовани институции, но и представители на морския бизнес като корабните агенти, ще могат да ги ползват за бързи справки, което е фактор за подобряване на конкурентоспособността. Така компаниите могат по-добре да планират посещенията на корабите в пристанищата и товаро-разтоварните дейности в тях.
Това потвърждава и к. д. п. Гриша Атанасов – ръководител на сектор "Управление на трафика – Бургас" в ДП "Пристанищна инфраструктура“, който отговаря за безопасността на корабоплаването, контролира и наблюдава корабния трафик в района от нос Емине до Маслен нос. „Ще се извършва обмен на информация между новия брегови център, корабните агенти, самите кораби и държавните служби, които имат отношение към корабоплаването – Изпълнителна агенция „Морска администрация“, „Гранична полиция“, „Пилотска станция“, пристанищните оператори, влекачните компании. Бургаското пристанище е определено чрез европейската транспортна политика като опорно пристанище за България, което означава, че пред него има огромни перспективи. Това е свързано и с посещенията на круизни кораби, силното активизиране на пасажерските плавания до остров „Света Анастасия“ – посещенията там достигнаха десетки хиляди. С навлизането на новите системи изключително ще се подобрят условията за морския транспорт и бизнес. Аз и колегите ми сме удовлетворени, че сме част от всичко това“, заяви Атанасов.
След успешното завършване на проекта всички комуникационни, радионавигационни, видео и метео подсистеми ще бъдат интегрирани в единна национална морска информационна система, свързана с аналогичните общоевропейски структури. В експлоатацията й са заети 80 човека. Цялостното управление на системата за контрол на корабния трафик се изпълнява от специализираното поделение „Ръководство на корабния трафик – Черно море”.