Какво научихме няколко дни след като българския морски флаг отпадна от всички класации на Парижкия меморандум? Ако се съди от публикуваната позиция на транспортното министерство всичко в морския сектор е цветя и рози. Имаме най-добрата морска администрация на света, а вината за срива на българския флаг е в злите български корабособственици, които бягат от проверките на честните неподкупни български чиновници и избират умишлено флага на разни страни, където Дългия Джон Силвър е директор на морската администрация, а Френсис Дрейк – транспортен министър.
Особен повод за гордост на родната морска администрация е, че в следствие на намалелия брой кораби под български флаг сме изпаднали от списъците, заради което страните-членки на Парижкия меморандум вече нямат право да задържат за нарушения наши кораби. Егати повода за хвалба ! Ми след като не можем да излезем от сивия списък и да влезем в белия, защо въобще ни трябват кораби. Липсата на кораби си е повод за гордост !
Нека да погледнем и голите цифри. За периода от 1 януари 2016 до 31 декември 2018 година на общо 13 кораба под български флаг са извършени 25 проверки, при които са констатирани 132 несъответствия. Без забележки са минали едва две проверки, а в един от случаите несъответствията са били достатъчно корабът да бъде задържан до отстраняването им. И ако се абстрахираме от минимума от 30 проверки, калкулацията по сложната формула на меморандума показва, че България би била отнов в сивия списък. Но не в горната част, където са тези, които се стремят да се вдигнат в белия, а в долната част, където са тези, които се стремят да не изпаднат в черния списък. Толкова за усилията на администрацията.
Колкото до „удобните“ флагове, където лошите български корабособственици си местели корабите нека да отбележим, че на първо място в класацията е остров Ман, а на 20-то – Малта , която е член на ЕС и в която са регистрирани повечето кораби на БМФ. Човек от бранша даже се пошегува, че с тези регистрации компанията трябва да се преименува на Български Малтийски Флот.
Разбира се не можем и да не отчетем усилията на българската морска администрация за укрепването на имиджа на българския морски флаг. Нека да вземем пример твърдата непоколебимост на ИАМА да отнеме танкера „БАДР“ в полза на български мутри. Нищо, че има нещо, наречени морско право, ние сме над тези неща, така де – тия що толкова години биха сестрите ни в Либия! След като се оказа, че съдия-изпълнителят в този случай е направил толкова правни нарушения, от Камарата на ЧСИ го изключиха и му отнеха правата за две години. Да сте чули за наказан чиновник от морската администрация или от транспортното министерство? Или поне да е излязал да се извини? За сметка на това българските кораби са персона нон-грата в либийските пристанища, а вероятно и в част от останалите североафрикански държави, с които Либия поддържа отношения.
Ами как при това положение българският флаг да бъде атрактивен за който е да е корабособственик, при положение, че има пристанища, в които ще ти конфискуват кораба само заради комбинацията цветове бяло-зелено-червено?
А говорейки къде се намира Либия – тя присъства в списъците на Парижкия меморандум. Действително е в сивия списък, но за разлика от България е само на две места от белия. И вероятно догодина ще влезе в него. Отново 13 кораба, 30 проверки, само 42 несъответстви, нула задържания.
И от транспортното министерство вместо да се вайкат какво е излезнало по медиите нека да се вземат в ръце – имат възможност за законодателна инициатива, имат ресурса и възможността да направят българския флаг отново атрактивен. Иначе оправдания да не се свърши работа има много. Но всичките звучат като: Иска ми се, ама нямам желание.
