Новото варненско пристанище – едно отложено плаване

На 3 септември министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство Николина Ангелкова съобщи, че проектът за изграждане на интермодален терминал във Варна ще бъде спрян. Решението стана публично след проведеното същия ден заседание на кабинета.
 
Като мотив за спирането на проекта бе посочено друго решение на служебното правителство, според което трябва да бъдат прекратени всички проекти по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите", за които не са подписани договори до средата на септември. Основание за спиране на финансирането бяха мерките, предприети от правителството за икономия на средства от държавния бюджет.
 
Проектът за проектирането на новия интермодален пристанищен терминал във Варна попадна в списъка на спрените, тъй като до средата на септември нямаше как да бъде избран изпълнител за него.
Избрани има, победител не.
 
Предварителните разчети за строителството на новото варненско пристанище предвиждаха то да започне през следващата година след приключване на процедурата за възлагане на обществената поръчка за проектирането на съоръжението. Търгът беше обявен в края на април, но по-късно срокът за подаването на офертите беше удължен до 23 юни.
Само пет дни след обявеното правителствено решение за спирането на работата по проекта – на 8 септември, стана известно, че офертите на участниците в конкурса за възлагане на обществената поръчка са отворени, а комисията за избор на проектант за интермодалния терминал във Варна трябва да извърши класирането, като се съобрази с критерия за икономически най-изгодно предложение.
Според съобщението, публикувано на сайта Министерството на транспорта , информационните технологии и съобщенията, документи за участие в обявения търг са подали седем участници. След разглеждането на подадените оферти за съответствието им с критериите за избор до оценка на техническите предложения бяха допуснати три от тях. Те бяха оценени по следния начин:
• ДЗЗД „Консорциум Нирас Транспроект" – 30 точки
• обединение „ИМТ Варна Дивелъпърс" – 30 точки
• ДЗЗД „Консорциум Енергопроект – Роял Хасконинг" – 50 точки.
 
Според ценовите оферти на трите дружества ДЗЗД „Консорциум Нирас Транспроект" е предложило цена на проектирането 10.6 млн. лв., обединение „ИМТ Варна дивелъпърс" 8.25 млн. лв., и ДЗЗД „Консорциум Енергопроект – Роял Хасконинг" – почти 8.769 млн. лв. Всички посочени цени са без ДДС.
 
Невъзможността до поставения от правителството срок 15 септември да бъде сключен договор с фаворита в наддаването се оказа заложена в текстовете на Закона за обществените поръчки. Според тях като възложител на проектирането Министерството на транспорта , информационните технологии и съобщенията нямаше право да подпише контракта порано от 14 дни след като уведоми за решението си заинтересуваните участници в конкурса. Така при спазване на изискванията на закона сключване на договор за проектиране на терминала нямаше как да се случи по-рано от 25 септември, или 10 дни след обявения от правителството краен срок за това.
 
Идея за 300 млн. лева
Според експерти в сферата на транспорта и логистиката изграждането на интермодалните терминали е част от стратегическата цел на ЕС за разтоварване на сухопътните транспортни магистрали . За тази цел железниците, в това число и БДЖ , трябва да осигурят достъп до пристанищата и водните пътища, като по този начин ги свържат в единна логистична верига.
Като част от тези усилия в рамките на три години след издаването на строителни разрешения във Варненското езеро трябваше да бъде изграден терминал, който да съчетава възможностите за автомобилен, жп и воден транспорт .
Според Данаил Папазов , бивш директор на пристанище Варна и министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии в правителството на Пламен Орешарски, стойността на проекта трябваше да достигне 300 млн. лв. В тази сума трябваше да бъдат включени и техническите съоръжения, необходими за работата на терминала.
 
Новото пристанище Варна-изток трябва да се намира в района на сегашния ромски квартал „Максуда", южно от жп линията Варна – София. Проектната му територия включва имоти, предоставени за управление на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура " и Националната компания „Железопътна инфраструктура ". Всички пътни връзки, осигуряващи достъпа до тях, трябва да изведат товарния трафик в периферията на Варна.
 
Съоръженията на бъдещата пристанищна зона трябва да отговарят на параметри, според които дълбочината на оперативната акватория в нея да е най-малко 12.5 м, а местата за обработка на корабите да са не по-малко от пет-шест. Поне две корабни места трябва да са оборудвани за обработка на контейнери с общ обем не по-малко от 400 хил. TEU/годишно. Други две корабни стоянки трябва да позволяват товаренето на поне 3 млн. т зърно. Многофункционалното корабно място, което трябва да бъде оборудвано на бъдещия терминал, трябва да е с капацитет около 200 хил. т годишно, а освен него на порта трябва да има и един кей за служебни кораби, влекачи, бункеровчици и др.
 
Отваряне или затваряне
 
Проектът за строителството на нов инермодален терминал за пристанище Варна в акваторията на езерото има и друга страна. След преместването на пристанище Варна-изток територията, която то заема сега, трябва да се превърне в атракционна зона, която да свърже централната част на града с морето. Историческото развитие на инфраструктурата му до момента е следвала логиката, по която са „раснали" и повечето градове по Черноморието. Всички те са строени „с гръб към морето", оставайки затворени за него. Новата инфраструктура на района между вълнолома във Варна и сградата на митницата трябва да поправи този дефект. Тя трябва да стимулира възраждането на пътническото и да засили и круизно плаване, да развие ветроходството и да привлича организирането на културни събития, свързани с морето. Новият пасажерски терминал в най-големия град по крайбрежието трябва да се обособи между сегашните 7 и 10 кейово място.
 
Подобни проекти бяха реализирани още преди години в някои от най-големите средиземноморски пристанища , а най-грандиозният от тях вече е сред забележителностите на Барселона. Засега обаче „плаването" на Варна към нов бряг се отлага.
Източник: Капитал Daily