Няма шега – трети мост над Дунав ще се строи. Е, няма да правим четири, както обещаваше бившият транспортен министър Николай Събев, а само един и той ще е комбиниран – за автомобилен и жп транспорт. При това отново ще е при Русе – Гюргево.
„Преди две седмици потвърдихме пред румънския транспортен министър, че сме готови за подписването на споразумението за изграждането на трети мост при Русе – Гюргево“, съобщи за „Банкеръ“ заместник-министърът на транспорта инж. Красимир Папукчийски. И за разлика от сагата с изграждането на Дунав мост 2 при Видин – Калафат, която поради блокирането на проекта от страна на румънците продължи десетилетия, сега процесът се движи бързо и безпрепятствено.
По наша информация за това говори и фактът, че Румъния се е заела да обнови и модернизира двете жп връзки между Гюргево и Букурещ – както прякото 62-километрово жп трасе през Фрасину, което след рухването на моста над река Арджеш през 2005 г. не се използва, така и експлоатираната от тогава досега обходна 118-километрова жп линия през гара Виделе.
„Това означава, че задължително ще се прави и автомагистралата Русе – Велико Търново, която се превръща в приоритетен проект и за целта работата по нея ще се ускори“, допълни инж. Папукчийски.
Ето защо в най-скоро време Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) трябва да обяви
процедурата за проектиране на новия жп възел,
който ще свърже Дунав мост 3 с жп мрежата и с бъдещия, обсъждан от години, интермодален терминал край Русе.
За целта се стиковат инвестиционните програми на транспортното и строителното министерства, в частност на „Железопътна инфраструктура“ и Агенция “Пътна инфраструктура, с тази на община Русе.
Според жп компанията основните проблеми на граничния преход Русе – Гюргево са продиктувани от „недобрата оперативна комуникация между участниците в транспортния процес, което в особена степен важи за железопътните предприятия“. Това води до претовареност на общата гранична гара Русе разпределителна. За подобряване на пропускателната способност НКЖИ предлага да се внедри специализирана електронна информационна система за комуникация между жп предприятията. От там настояват и за електрифициране на сегашния граничен жп преход и за модернизация на осигурителната техника на гара Русе разпределителна.
Впрочем нека сме оптимисти и предположим, че един недалечен ден всичките тези проблеми ще бъдат изчистени, третият мост над р. Дунав при Русе вече е изграден, а магистралата Русе – Велико Търново окончателно завършена.
Тогава възниква логичният въпрос,
какво ще стане с огромния автомобилен трафик,
навлязъл по двата моста при Русе и достигнал по новата магистрала до старата ни столица?
Определено възможностите пред него не са толкова много:
Да поеме през ужасните Присовски завои и Прохода на Републиката към Турция;
Да тръгне към Дряново и Габрово, където през Прохода Шипка или бъдещия тунел под него да премине Стара планина;
Да се насочи по магистрала „Хемус“, ако дотогава вече е изградена, към Прохода “Витиня” и София.
„Идеята е насочване на част от потока тежкотоварни автомобили към Шипка, където договорът за изграждането на тунела вече е сключен“, коментира Красимир Папукчийски.
Само че това означава удължаване на пътя и на разходите за камионите и излизането им край Казанлък, където пък връзката с автомагистрала „Тракия“ при Стара Загора не е много удобна. Що се отнася до т.нар. Подбалкански път Пирдоп – Казанлък – Сливен (Републикански път І-6), то той гъмжи от населени места и е неподходящ за голям тежкотоварен трафик.
От друга страна изграждането на нов мост при Русе и на автомагистралата до Велико Търново поставя и въпроса за
модернизация на Прохода на Републиката,
където и при сегашното движение катастрофите са ежедневие. Необходимо е да се инвестира за обезопасяване на едни участъци, където постоянно падат камъни, за разширение на други, както и за изграждане на допълнителни съвременни паркинги за камиони. И зам.-министър Папукчийски уверява, че в МРРБ вече са наясно къде какво още трябва да се подобри.
По думите му има идея част от транзитния тежкотоварен трафик към Турция да се отклонява към Разград и Котленския проход, поради което ще се инвестира в подобряване на пътя Русе – Варна. В тази връзка, след съгласуване с МРРБ и АПИ, вече се работело и по отварянето на пътя Бургас – Царево и на ГКПП Малко Търново – Дерекьой за тежкотоварно автомобилно движение.
Съвместно с Турция усилено се работи за увеличаването на пропускателната способност на граничните преходи до поне 3000 камиона на ден, твърди инж. Папукчийски. Сега на ГКПП Капитан Андреево се обработват до 1500 камиона, а на ГКПП Лесово – 900. Затова те висят на границата по 60-70 часа в празнични дни и по 40-50 часа в делнични. Увеличението с 600 камиона ще дойде както чрез отварянето на ГКПП Малко Търново за ТИР-ове, така и чрез отделянето на още две ленти само за хладилни камиони.
Скоро ще бъдат изградени и онези десетина километра шосе между Лесово и Радовец, които ще играят ролята на байпас с ГКПП Капитан Андреево и ще привлекат голям трафик, като му осигурят
директна връзка с Автомагистрала „Марица“.
Усилено работи и междуведомствена комисия към Министерството на земеделието, която трябва да отговори на настояванията на жп превозвачите, като регламентира международния превоз на земеделска продукция с влакове. А за да няма струпване на вагони, освен на Свиленград стоките ще се обмитяват и на вътрешна митница – на Интермодалния терминал в Пловдив.
„Идеята е да се обработват поне 5-6 чифта влакове на денонощие. Комисията работи вече два месеца, като сме в постоянна връзка с ръководството на турските железници и с посолството на Република Турция в София“, обясни Красимир Папукчийски.
