Една беда никога не идва сама, казва народната поговорка. А когато се случи безхаберно ръководство да управлява по време на световна пандемия – то това е равносилно на бедствие от рода на чумата. Точно такава икономическа чума мори вече месеци наред отличника на българския транспорт „Летище София“ ЕАД.
Да, Летище София наистина си беше отличник. През последните години то поставяше рекорд след рекорд по броя на обслужени пътници. През 2019 г. през него преминаха рекордните 7.107 милиона пътници – 2.1% ръст спрямо също рекордната 2018 г.
В началото и 2020 година започна рекордно. През януари през летището минаха 558 601 пътници – с над 31 хил. повече отколкото през същия месец на 2019 г. (5.9% ръст). А високосният февруари беше направо главозамайващ – с 541 636 обслужени пътници – с 8.8% повече от миналия рекорден февруари.
И дойде март и с щъркелите в България кацна и Covid-19. В резултат броят на обслужените пътници веднага се срина с минус 52.9%, а през април достигна минус 94.2 на сто (виж таблицата). И въпреки започналото от май леко възстановяване, тази година столичният аеропорт едва ли ще може да обслужи дори половината от миналогодишния си пътникопоток.
Какво означава във финансово изражение сривът в количеството на обслужените пътници? Сметката, както винаги е проста и красноречива.
Пътниците на Летище София намаляват ужасно заради коронавируса, но служителите на държавното предприятие запазват броя си. Например в най-голямата дирекция – „Сигурност“ – работят около 700 служители. Разходите на аеропорта за формиране на фонд „Работна заплата“ само на тази дирекция е около 1.750 млн. лева месечно (средно по около 2500 лв. на човек за заплата и осигуровки).
Нека сега видим как се „покриват“ тези разходи. Принципно голяма част от приходите на всички летища се формират от събираните от авиокомпаниите такси, които пък си удържат парите от сумите от продадените на пътниците билети.
Летище София събира 6 различни вида такси. Накратко : това са такса кацане, паркиране, пътническа, ръкав, сигурност и екологична. Всяка година летището определя размера на таксите за следващата година след съгласуване с авиокомпаниите, на база на заявените полети. Размерът на таксите е разходно ориентиран – т.е. той се определя на базата на точен разчет за разходите, които ръководството на Летище София планира да направи през следващата година. Ако планираните инвестиции за подобряване на безопасността на полетите или на качеството на обслужване са големи – то и таксите за следващата година ще са по-високи, и обратното.
Естествено, такса „сигурност“ (б.а. – „Такса за сигурност на въздухоплавателни средства, превозващи пътници“, каквото е пълното й наименование) формира основно приходите, необходими за съществуването и дейността на дирекция „Сигурност“. Но не само, тъй като част от тази такса, както и части от останалите 5 такси, формират и разходите за общите за „Летище София“ ЕАД отдели и дирекции, като правна, счетоводство и др., от които също зависи то да работи нормално.
Таксата „сигурност“ за 2020 г. е 3.36 евро на заминаващ пътник. Хвърляме поглед към таблицата с обслужените пътници. Да вземем за пример април. Тъй като заминаващите пътници са средно 50% от броя на обслужените, това значи следното: сметката за събраните от такса „сигурност“ средства през април е 17 201 х 3.36= 57 797 евро, или 113 041 лв. При необходими, както посочихме по-горе – 1.750 млн. лв се оформя недостиг от около 1.637 млн. лева.
Но, да кажем, април е най-слабият месец за летището. Затова вземаме данните за най-добрия от началото на пандемията месец – август. Смятаме 144 718 х 3.36= 486 255 евро, или 951 033 лева приходи от такса „сигурност“. Крайното изчисление ще покаже, че недостигът само за заплати през август е около 799 хил. лева.
Аналогични са и сметките за 4 от останалите такси (кацане, паркинг, ръкав и екологична), които се формират от броя и тонажа на обслужените самолети. Този брой също е намалял драстично, както и прихода от таксата за заминаващ пътник.
Само че разходите за едно летище не включват само заплати и осигуровки, но и режийни, плащания по договори за почистване, за поддръжка, за закупуване на техника и др.
В такъв случай възникват поне два логични въпроса :
Защо, при положение, че от март насам броят на обслужените самолети и пътници е намалял драстично, ръководството на държавното „Летище София“ ЕАД не прави нищо, за да ограничи адекватно разходите на дружеството?
Как би могло да стане? По същия начин, по който го направиха хиляди частни фирми – например чрез пускане в неплатен отпуск на част от служителите или дори освобождаването им от работа. Както и чрез намаляване на размера на възнагражденията.
Още по-прост вариант е да бъде временно затворен единият терминал и всички полети да ги поеме само другия. Така е, ама кой да се сети? А щяха да се спестят огромни разходи. Вместо това обаче пътниците без никаква необходимост се разполагат в два терминала, а летището вместо печалби трупа задължения.
По този повод се чуха коментари, че това е леснината да управляваш държавно дружество – не ти пука от нищо, а зад гърба ти правителството се бие в гърдите, че безработицата не е скочила много. Е, няма да скочи, като изкуствено се поддържа скрита безработица.
Но въпросът за намаляване на разходите в тези месеци принципно е валиден за всички фирми, чиято дейност се е сринала заради Covid-19.
Заслужава внимание още един, по-съществен въпрос. Вече споменахме, че таксите, събирани от Летище София, както и от всички аерогари по света, са разходно ориентирани. Ако се върнем на такса „сигурност“, ще видим, че през последните две години нейният размер е намален драстично – от 5.50 евро на заминаващ пътник, колкото е било през 2017 и 2018 г. – на 3.36 евро (близо с 39%) за 2019 и 2020 година. А защо е намалена? Ами просто защото сегашното ръководство на „Летище София“ ЕАД, откакто встъпи в длъжност през май 2017 година, не инвестира в почти нищо. А след като не прави инвестиции, с какво да обоснове – да не е увеличението, но поне запазването на летищните такси?!
Освен това дори само бегъл поглед на обявяваните от дружеството обществени поръчки показва , че през последните години не е извършван никакъв ремонт нито на полосата за излитане и кацане, нито на пътеките за рулиране, нито на перона. Защо? И то при положение, че нередовната поддръжка на летателното поле пряко влияе върху безопасността на полетите – дори и една малка неравност може да предизвика сериозни инциденти с кацащ или излитащ самолет.
От друга страна – недостатъчните инвестиции в съвременна техника за дирекция „Сигурност“ пък би повлияло негативно на сигурността на полетите. А все още се помнят и скандалите с непроверени пътници.
И още нещо. Решението за определяне на размера на летищните такси за 2021 г. трябваше да бъде публикувано на сайта на „Летище София“ ЕАД до 31 август т.г. Което ще рече, че преди това то е трябвало да бъде съгласувано с авиокомпаниите – клиенти на аеропорта. До средата на септември обаче няма и помен нито от решение, нито от съгласувателни действия. А това ще рече, че няма и идеи за никакви инвестиции за догодина. Това на някого може да му изглежда нормално, при положение, че вече е подписан договорът за концесия на аеропорта, а концесионерът все още не е поел управлението му. Дето се вика: „След нас – и потоп!“ Само че когато става въпрос за безопасност на въздухоплаването – не може да се мисли и действа така!
Е, има си национални регулаторни органи – те да му мислят и да решават!
banker.bg
