Михаил Рангелов
Следният текст ни бе донесен на няколко листа от наш познат – вишист с две образования, който понастоящем си изкарва прехраната като рови по кофите. Та докато минавал покрай казаните на „Иван Вазов“ (толкова много стъклен амбалаж изхвърлят там, обяснява той, докарвам си заплата колкото редови доцент във ВУЗ) в едната кофа намерил и следния документ. Ние го преписваме без да гарантираме неговия първоизточник и без да коментираме или променяме нищо по него. Ето и самия текст:
План едно – оптимистичен
При оптимистичния план министъра трябва да ми осигури едни 700-800 милиона от летището. Ама ако има късмет – ше стигнем до милиард. Тия пари веднага ги инвестирам – събирам в един отбор Роналдо и Меси. Ако останат пари може да взема оня Бензема – все пак и аз имам нужда от резерва, ако се изморя на някой мач. Та като изпълня мечтата на всички фенове по света да събера двете най-големи звезди на едно място. Гледай после за какви пари става дума. На домакинските мачове да идват по 50 хиляди човека, по 50 лева за билет – 2 милиона и половина на мач. За един месец – ей ти ги между 7 и 10 милиона. Само от домакинските мачове за четири години ще изплатим всякакви кредити. Ако не решим да не ги изплатим де. А Меси и Роналдо в свободното време ще работят в БДЖ. Роналдо ще го направя началник на мазния влак за Видин. И без това прическата му е една такава мазна…И на Меси ще му намеря място, само да не е на „Товарни превози“ в администрацията, че там пият прекалено много и то в работно време и ще му развалят спортната форма.
Та нека да помислим по-натам.
Министъра каза, че ще има към 220 милиона за нов подвижен състав – вагони, локомотиви. Каза в никакъв случай да не ги ползвам за друго. И правилно. За 200 милиона ще мога да купя цялата защита на Локомотив „Москва“ плюс два халфа за кондуктори. Ако останат пари ще взема и треньор – Здравко Лазаров – Електричката отговаря на условията на министъра . Ей ти – пет-шест руски локомотива и една българска електричка.
Та тази година В група. Догодина Б. След това ще се бием с Домусчиев за шампионската титла. Само че това което аз мога да предложа, той не може да си го позволи. Той дава на феновете по питка и кебапче, аз пък ще ги назнача на работа. След като министърът ми дава да си назнача отбор, що да не си назнача и публика. Пет хиляди човека колко са му?
А след като пратя Домусчиев да си търка корабите – идва истината – Шампионската лига. В ада на „Бернабеу“ петнадесет хиляди български железничари надвикват агитката на „Байерн“ (Мюнхен). Срещата върви 2:2 към продължения и дузпи. Тогава Роналдо и Меси правят светкавично двойно на левия фланг, следва центриране и аз в пеналта се извисявам като древен гръцки полубог, какъв ти полубог – бог и половина, спирам топката на гърди и с невероятна задна ножица заковавам топката във вратата на нещастния Ньойер. Щяла Европа ликува, докато аз скромно вдигам купата и рева със сълзи: „Бойко, тази е за тебе !“.
Следват празненства, купон в царския влак и прочие.
А на следващия ден следват разговори с мениджъри, които искат да купят звездното трио Вламеро (Ако не се сещате – ме – меси – ро – роналдо) На тия двамата им взимам по 400 милиона, себе си скромно продавам за 450 – ето ти милиард и нещо. С телевизионни права и награден фонд от лигата – към 2 милиарда. Аз естествено не забравям крайната цел – плащам на кредиторите на БДЖ 400 милиона. Не в кеш естествено – получават право да си сложат емблемите на екипа на клуба. С останалите пари скромно купувам „Лукойл“, „Химимпорт“ и още 5-6 предприятия и ги правя сателити на БДЖ.
План две – реалистичен
Този план е скучен. Ще продължаваме все така – държавата ще дава скромни пари, а аз с тоя бюджет къде по-напред – пътници ли да возя, отбор ли да изхранвам? Дори и Валери Божинов трудно ще мога да си го позволя.
Най-вероятно ще трябва да си подбера футболисти от Б група. По възможност от места където има гари. Трябва и да видя къде да ги назнача, че в това БДЖ идиоти и неграмотници много. Вчера началника на депото накарал вратарчето, дето съм го назначил за шлосер, да работи на струг. С какъв акъл бе, ей, Бончо ! Тия ръце голове трябва да спасяват, ти локомотиви ще го караш да ремонтира. Уволних го, началника на депото, не вратарчето, разбира се.
Пиарката ми взела, че се махнала. Назначил съм й за началник треньора и по цял ден тупкал топката в стената, та тя не можела да работи. Пиарки винаги ще се намерят, сульо и пульо вече има фейсбук, ама айде да я видя тая пиарка как ще направи задна ножица. Таман сега ми се освободи едно место за левото бекче. Хем треньора ще може да го контролира. Проблема е засега, че му куца основното образование, ама е много добър като чатка на айфона. Ще стане пиар, та ще дрънка. Пък и често си вади червени картони, ще има повече време за пиарстването.
План три – песимистичен
Този план не ми харесва. Имах кошмари през нощта дето бе след като го писах. Сънувах, че пак това служебно министърче са го назначили и ме пита – кажи ми приходи, кажи ми разходи. Че и си записва, три пъти ме бил питал, три пъти различни цифри съм му казвал. Ми аз съм началник бе, за какво са ми тези цифри. Аз взимам решенията.
Та този план е да ми сменят ръководството на държавата. Всеки път така като стане и ме уволняват. Не разбират от маркетинг и мениджмънт. Аз съм злато, ама тия не са алчни.
Та в този план се постригвам, слагам мустаци и тихомълком се изнасям извън България. Че току виж ме спипали железничарите. Едно е да даваш обяснения на някакво министърче, дето я го сложили, я го махнали, друго е да обясняваш на стотина ядосани железничаря. Дето са прости и не разбират от футбол, мениджмънт и маркетинг. Ама бият лошо.
