Още от древността Варна (Одесос) е била един от най-важните търговски центрове в Черно море. Развитието на града и след Освобождението е тясно свързано с пристанището, износа на храни по море и вноса на различни чужди стоки.
Веднага след Освобождението е сформирана и първата държавна пристанищна административна структура -Портовото капитанство във Варна. То е създадено на 31 юли (12 август – нов стил) 1879 г., когато с тържества в Русе и във Варна е обявено началото на фло-тилията и морската част на Княжество България. Портовото капитанство на практика е първата държавна морска и пристанищна институция на Черно море.
Според спомените на Ст. Кабакчиев: „Износът на всички храни от Разградско, Джумайско (Търговищко), Шуменско, Провадийско, половината от Делиормана, Добричко и Варненско се изнасяше през Варна. Крупните търговци на този износ бяха иностранни гърци. Изнасяха и някои турци с малки кораби с комисионна или за своя сметка. Почти до края на 1854 г. параходите, които циркулираха между Варна и Цариград бяха три в седмицата. В 1854 г. почна да циркулира и един френски. Имаше и второстепенни търговци на храни, но те купуваха и продаваха на място. Прекупчици (меси-ти) между едри и дребни житари бяха повечето иностранни гърци. Посредници (зайкод-жии) селяни и търговци бяха много, те бяха повечето турци и гагаузи. Много колари, работници и лодкари се препитаваха от житната търговия. Валсови брашна произвеждаше в своята парна мелница французина Шарно. Търговията с вълна беше в ръцете на Адолф и Мариас Тедески. С износ на сирене и масла се занимаваха местни турци. Подобни стоки от вътрешността на страната минаваха и изпращаха за Цариград чрез комисионери. По-крупни търговци на колониални стоки имаше само трима, но и техният пазар беше само града и околността му. Бакали имаше много, но те държаха най-долнокачествена стока, каквато купуваха селяните и работната класа".
Варна –важен административен, икономически и културен център
Благодарение на своето разположение и на значението си като център на морската търговия, веднага след Освобождението Варна става важен административен, икономически и културен център на младата българска държава. Още през 1888 г. правителството взема решение за строителството на варненското пристанище . То е проектирано съгласно актуалните към него момент европейски изисквания за функциониране на едно съвременно пристанище от инж. Адолф Герар, един от най-авторитетните проектанти и експерти в строителството на пристанищата, чиито съвети са търсени и следвани по това време в цял свят.
Освен с построяването на пристанище Варна неговото име се свързва и с построяването на пристанищата в Бургас, Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), разширението на пристанището в Буенос Айрес, даже и като представител на френското правителство при строителство-
то на Панамския канал. Той е привлечен като съветник при съоръжаването на акваториите в Бахия Бланка (Аржентина), Хераклея (Ерегли) и Яфа в тогавашната Османска империя.
Въпреки че липсата на пристанищни съоръжения и техника след Освобождението дават работа на хиляди колари, хамали и лодкари, нуждата от ново, модерно пристанище е видима за управляващите, независимо от техния мироглед и политически пристрастия.
По това време стоките се транспортирали с каруци до кея, където хамали ги прехвърляли в плоскодънни лодки, мавуни, а след това от мавуните товарът е прехвърлян в открито море на корабите. Хамалите даже били тясно специализирани в своите дейности. Ст. Кабакчиев пише: "Край пристанището обръщат вниманието на пътника хамалите за големи тежести. Това са малоази-атци със строги черти и силно развити мускули. Техните крака са същи стълпове. На гърба си носят един вид самар, върху който се поставя буре, пълно с дървено масло, бала с прежда, сандък с гвоздеи и др. Товарът, чиято тежест надминава сто оки, се крепи грижливо чрез сгънатото тяло на хамала, а краката пристъпят твърдо и сигурно…
Съвсем друга картина представляват хамалите, които товарят корабите с житни храни. Те са местни жители, весели, леко облечени, повече боси. С шум и голяма бързина отнасят те от колата на скелята чували, пълни с храна и ги изсипват сръчно в мавуни и бягат наново към колата. Гребци откарват привързаната лека лодка за мавуна при парахода, който спира около един километър далеко в морето. Там други хамали, наредени в три реда: едните в мавуната, привързана вече към кораба, вторите – на дъска, спусната от кораба и третите на самия кораб претоварват храната. Най-долните пълнят кошове с храна и ги хвърлят към втората редица; втората редица ги хваща и чевръсто ги препраща на третата, която ги изсипва в кораба и хвърля назад празните кошове. И това се продължава по цял ден с голяма бързина".
Над 2000 души се изхранвали от пристанището. Но тази работа в края на XIX век имала сезонен характер и основното занимание на местните пристанищни работници било лозарството. Това се отнасяло най-вече за гагаузи-те и арменците. Освен тях до периода на войните идват от Мала Азия анадолски селяни да работят на пристанището във Варна .
На 18 май 1906 г. тържествено е открито новото и модерно варненско пристанище ,
чието строителство е продължило с малки прекъсвания около 10 години. Денят не е избран случайно – това е именият ден на княз Фердинанд (на същата дата три години по-рано е открито и бургаското пристанище ). В церемонията са включени 23 военни и граждански кораба, от които 20 чуждестранни. На събитието са поканени 300 официални гости и целият дипломатически корпус у нас. Откриването е приветствано с 21 то-повни салюта, дадени от чуждестранни военни кораби и от разположена на кея брегова батарея. С изграждането на модерното варненско пристанище българският внос и износ получава още една широко отворена врата към света. През 1906 г. тук пристигат 1296 български, 134 австро-унгарски, 77 английски, 71 германски, 131 гръцки, 5 италиански, 60 руски, 537 турски, 49 френски плавателни съда.
В периода 1906 -1909 г. е прокопан и т. нар. Стар канал, свързваш Черно море с Варненското езеро.
Развитието и разширяването на пристанището стимулира не само търговията, но и предприемачеството във Варна. Увеличава се броят на промишлените предприятия в града и ако през 1900 г. те са само 18, до избухването на Балканската война вече са над 70.
Източник: http://www.crossdisplay.bg, 28.09.2016г.
