Транспортният сектор в България се очертава като новата златна кокошка. След харизването на тол системата на чуждестранното дружество, което я изгради, сега сме свидетели как се подготвят концесии на редица речни и морски пристанища. Любопитно е защо в едни случаи държавата решава да монополизира цели бизнеси (лотарията), или да придобива предприятия (”Авионамс”), защото очевидно са доходоносни и перспективни. В други случаи, както е с много от концесиите в страната, се отказва от възможностите и печалбите. Така огромни средства отиват не в държавната хазна, а в частни джобове и банкови сметки
Вчера Фрог разказа, че държавата готви за концесии 8 морски и речни пристанища в градовете Видин, Русе, Варна и Бургас. От раздадените концесии до сега е почти ясно кой ще получи новите терминали. За Бургас прогнозите категорично клонят към братята Кирил и Георги Домусчиеви.
Колкото и да печелиш от държавата, винаги може още повече
Според закона за концесиите получилият правото да използва държавната собственост има право да получава приходите от стопанската дейност. Тези средства не отиват в държавния бюджет, а в частните сметки, които понякога дори са офшорни. За пред обществото спечелилият концесията е длъжен да опазва и поддържа обекта на концесията, като изпълнява предложената инвестиционна програма, а дори може да изпълнява строителство за своя сметка, освен ако е забранено от концедента. В случая в Бургас очевидно не е, въпросът е кой плаща сметката. Ето с какви ресурси разполагат двете пристанища:
Пристанищен терминал „Бургас Запад“ е с площ от 641 499 кв. м. и на него са разположени 6 кейови места. Общата дължина на кейовия фронт е 958 м., а максимално допустимото газене е 11.00 м. Разполага с 442 410 м2 открита складова площ и 31 350 м2 закрити складове. На територията на терминал Бургас Запад се обработват генерални товари, насипни товари, зърнени товари и контейнери. 24-то корабно място разполага с конвейерна система с прилежащи складове, за товарене на насипни (зърнени) товари. Системата е с голяма производителност – 8 000 / 11 000 тона товари за 24 часа в зависимост от относителното тегло на товарите. Там е разположен Хладилен склад със застроена площ 7 000 кв. м. В него могат да се съхраняват различни хранителни стоки, неизискващи специален температурен режим. Складът е сертифициран от БАБХ. Складова база “Лозово” разполага със 71 000 м2 открита складова площ и 20 250 м2 закрити складове. Има добре развита пътна и коловозна мрежа.
Снимка: В наши дни някогашната „Тютюнева магазия”. Източник: morskivestnik
Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“ е с площ от 419 468 кв.м. и на него са разположени 9 кейови места и 1 пирс. Общата дължина на кейовия фронт е 1 592 м., а максимално допустимото газене е 14.60 м., което позволява акостиране на крупнотонажни кораби тип „Panamax”. Пристанищният терминал в защитен от вълнолом с дължина 1 260 м., което позволява извършването на пристанищни услуги дори при лоши атмосферни условия.
Терминал „Бургас Изток 2“ разполага с 163 000 кв. м. открита складова площ и 6 000 кв. м. закрити складове.
От сайта на „Пристанище Бургас“ ЕАД – дружеството, което в момента стопанисва терминал „Бургас-Изток 1“ научаваме, че дружеството извършва дейността си на един вътрешно – административно обособени терминал – Терминал Изток 1, който разполага с 14 корабни места с обща дължина 1965 м и максимално допустимо газене 10 м. Най-големият кораб, заставал на кейовете в пристанището е м/к “Zetland”, с максимална дължина 267 м, газене преди петте облекчаванията на рейда – 17,65 м и товар на борда 143 000 тона желязна руда от Бразилия. Този кораб е и най-големият кораб посетил пристанищата на Република България. Най-големият круизен кораб, обслужен на Морска гара Бургас пък е „Emerald Princess” с три хиляди пасажери на борда. Той е Grand клас круизни кораби и е с внушителни параметри: 290 м. дължина, 36 м. широчина, 113 561 бруто-регистров тонаж .
Според документацията от спечелилият кандидат, който трябва да направи анализите на територията на терминал „Бургас – Изток 1“ има следните обекти:
Транспортния сектор като новата златка кокошка – концесията на летище София
Изборът на концесионер на летище „София“ се обжалва. Изненадващ за мнозина се оказа изборът на „Соф кънект“, в който акционери са фондът Meridiam и строителната компания „Щрабаг“, а консултант е летище Мюнхен. Има и сериозни съмнение, че до този избор се е стигнало след лобизъм на силни местни бизнес интереси. Най-често спряганите имена са на Делян Пеевски и Кирил Домусчиев. Връзки с местни лица бяха отречени от обединението, но за тях говорят трима източници, близки до процедурата, пише и „Дневник“.
„Капитал“ изчисляват, че спечелилата оферта е третата по сила на база годишното плащане към държавата, което е с тежест 55% и се нарежда на последно място като абсолютна стойност на инвестициите. Предимството, което осигурява изборът на „Соф кънект“ е техническата им оферта. Предложението на победителя предвижда той да заплаща на държавата 24.5 млн. евро годишно възнаграждение и да инвестира в следващите 35 години от концесията 608 млн. евро. Към тази сума се добавя и исканата от всички сума от 550 млн. лв. първоначално плащане.
Всичките четирима неизбрани участници в конкурса обжалват класирането, според което на първо място излиза консорциумът „Соф Кънект“. Фактът, че всички кандидати в процедурата, получили по-малък брой точки, не говори никак добре за работата на комисията оценяваща предложенията и категорично засилва съмненията за намеса и влияние в избора.