Професор Йордан Мирчев: Лошото положение на БДЖ се дължи на слабия мениджмънт

Ръководството на БДЖ дължи обяснения не само на специалистите , но и на цялото общество за лошото положение в което се намират българските железници. В продъление на седем години с кратко прекъсване компанията получи от всички нас, данъкоплатците, субсидия и капиталови разходи за 1,4 млрд. лева. Не може при такава огромна сума да не намериш средства за да са ремонтираш техниката. Не говорим въобще за иновации и нови технологии, с които да се задържиш на пазара.

Как да искаме от БДЖ да има локомотиви, при положение, че тя продаде работещи локомотиви на смешни цени на конкуренцията си. Как можа компанията на Ковачки да купи от БДЖ машини и веднага да ги ремонтира, а ръководството на държавния превозвач за седем години само да си търси оправдания.

Ръководството на БДЖ завлича и другото държавно предприятие – НК „Железопътна инфраструктура“.  При положение, че НКЖИ трябва да получава пари като инфраструктурни такси, тя получи активи, от които е съмнително дали има нужда. В същото време на колегите им се наложи да теглят заем от близо 300 млн. лв., за да могат да довършат инфраструктурните проекти по ОП „Транспорт“.

Нека да обърнем внимание и на най-новата техника на БДЖ – дизеловите и електрически мотриси „Дезиро“ на Сименс. Ако не ги бяхме взели навремето, сегашното ръководство трябваше да закрие директно пътническите превози.  Тези мотриси изпълняват близо половината от пътническото разписание. За съжаление благодарение на липсата на мерки, вече близо 40% от мотрисите по една или друга причина са извън строя.

Усилията на сегашното ръководство на БДЖ не са насочени в посока на развитие на компанията, а единствено в отчитането на някакви финансови резултати, които често се и дължат на „игра“ със счетоводните инструменти. За съжаление БДЖ от много време не изпълнява функциите си по превоз на пътници и товари, а се е превърнала в някакъв вид финансово – счетоводна къща. Много жалко.