„Локомотивите са като жени. Няма стари локомотиви, а лошо гледани локомотиви“ – това със сигурност би казал с право, шефът на Специализираното звено за разследване на транспортни инциденти д-р Бойчо Скробански, ако имаше пострадали при петъчния инцидент с влакът от София за Бургас в 13:10.
В събота призовах Националния орган за железопътна безопасност “Изпълнителна агенция Железопътна администрация” незабавно да отнеме Сертификата за безопасност и Сертификата на лице отговорно за поддържането на железопътни превозни средства на БДЖ „Пътнически превози“, преди да се случи инцидент с множество загинали пътници и служители. Разпадането на съставни части на редуктори на локомотиви, самозапалването им и още какви ли не повреди и инциденти по време на движение на влаковете на БДЖ не се случват за първи път и повтаряемостта говори за дълбоки системни дефекти в организацията на националния ни превозвач, както и поражда съмнения в независимостта на контролните органи за надзор.
Описанието от нередностите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ от 7 септември 2018 г. гласи: „Влак 3623/БДЖ-ПП/ с 4 вагона 163 тона локомотив 46-219 с машинист Димитров, началник влак Велева зае междугарието Черноград–Айтос, път № 1 от 19.33 до 23.03 + 201 мин. по повреда на локомотива /изпаднали капак и зъбно колело от редуктор на трети двигател/ и остави влака, началник влака иска помощен локомотив; на 21.20, изпратен локомотив 45-146 /БДЖ-ПП/ от Бургас за освобождаване на междугарието и отвозване на влака, като в гара Айтос в локомотива са качени двама работника на ЖПСза оглед на ж.път, влак 3623 престоя в гара Айтос от 23.03 до 23.36 + 32 мин. по маневра за намаляне на повредения локомотив 46-219 на пети пок. има щети по ж.път. движението Черноград – Айтос път № 1 възстановено на 23.28 със скорост до 25 км/ч. от км 256+500 до 256+600 .мястото не е сигнализирано съгласно наредба № 58. по тази причина закъсняха влакове:8613/БДЖ-ПП/ + 40 мин;3601/БДЖ-ПП/ + 8 мин и влак 80571/БМ/ + 45 мин“
Този пределно точен и също толкова бездушен административен жаргон, означава, че 126 тонен локомотив, по време на движение с пълна скорост, получава генерална повреда на ключово място и от локомотива започват да изпадат парчета метал с тегло десетки килограми и да повреждат железния път. Само случайността е помогнала да не настъпи катастрофа с множество жертви. Влак с тегло от 289 тона при скорост от 130 км/ч, в зависимост от уменията и състоянието на машиниста, има от 500 до 800 метра спирачен път. Когато се случи подобен на гореописаният инцидент, вероятността да се повредят ключови детайли и да се предизвика излизане на влака от релсите е огромна. Такова дерайлиране имаше с бърз влак 3620 на 18 октомври 2010, където благодарение на ниската скорост (под 40км/ч) при навлизането на влака в гара Септември, нямаше пострадали пътници. Можем да си представим какво би останало от вагоните и пътуващите при дерайлиране на влак с 130 км/ч, каквато е била скоростта по време на разпадането на локомотива в петък вечер.
Всичко това се знае много добре от БДЖ, но те се опитват да ни убедят, че „инцидентът не е застрашил живота на пътниците, че не е изключена възможността влакът да е ударил предмет на релсите”… утре може да ни кажат, че някой умишлено е застанал под локомотива и е развил над 20 болта по време на движение… По време на движение, защото преди заминаването локомотивът е бил прегледан и е бил изправен.
Традиция е след сериозни инциденти, БДЖ да търси причините за инцидентите във външни фактори, БДЖ не обича да поема отговорност, а оставките на ръководни кадри за последните десетилетия се броят на пръстите на едната ръка. На всички е ясно, че отговорността да не се случват инциденти е на ръководството на БДЖ, същата тази отговорност се „контролира и споделя“ от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и от Министерството на транспорта. За да има обаче ефективност на този контрол, за пореден път ще повторя, че е нужно Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ да е функционално, финансово и правно независима от министъра на транспорта, който е и най-големият „началник“ на БДЖ, а ресорният му заместник винаги е шеф на борда на БДЖ. За каква независимост тогава говорим!?
Днес е работен ден за българската администрация, затова отново призовавам Националния орган за железопътна безопасност “Изпълнителна агенция Железопътна администрация” незабавно да отнеме Сертификата за безопасност и Сертификата на лице отговорно за поддържането на железопътни превозни средства на БДЖ „Пътнически превози“, преди да се случи инцидент с множество загинали пътници и служители.
Разпадането на съставни части на локомотиви по време на движение не се случва за първи път и е недопустимо. Защото разпадането на локомотивите ужасяващо напомня на разпадането на държавата ни.