Едно от най старите железопътни български предприятия в България – вагоноремонтният завод в Дряново – е на път да затвори врати окончателно. Причината според собственика на предприятието Валери Димитров са неуредените отношения с БДЖ, с което предприятието има договор за изработка на 15 вагона. Според Димитров Български Държавни Железници не са разрешили удължаването на срока за предаване на 1 вагон от серията „Сокол“ с 5 месеца, които са били необходими, за да бъде сертифициран той. От БДЖ контрираха, че вече веднъж такова удължение се е случвало, като то е било с повече от 1 година, а първият вагон е трябвало да бъде предаден в края на Декември. Авансово са платени близо 7 милиона лева, срещу които държавното предприятие не е получило нищо. Информацията бе потвърдена и от министъра на транспорта Георги Гвоздейков в ефира на Нова ТВ.
На пръв поглед това е изглежда като един чисто търговски спор между две заинтересовани страни, но все пак от една страна е националният железопътен превозвач, който отчаяно се нуждае от нова техника, от друга страна е едно от малкото останали български предприятия в железопътния транспорт.
Тук топката е в полето на министър Гвоздейков, който се оказва в небрано лозе, защото ако приемем хипотезата, че предприятието си върши съвестно задълженията и просто е жертва на пандемията от ковид на други извънредни обстоятелства не е ли нормално тогава да му се даде още едно удължение, за да може този проект наистина да бъде завършен. Все пак реално има един готов вагон който трябва да бъде сертифициран. А ако има такава сертификация вече изработването на останалите вагони ще достатъчно лесно. Ако обаче хипотезата е че това е един корупционен договор, който е сключен по времето на последното правителство на ГЕРБ тогава остава открит въпроса кой ще носи отговорността?
Ще посмее ли министър Гвоздейков да потърси отговорност точно от тези хора, които в момента са на ключови позиции в екипа му? Защото тези, които са сключвали договора с вагоноремонтния завод в Дряново и са превели авансовите плащания в момента са негов заместник-министър, директорът на Български пощи и финансовият директор на Български пощи.
Ако тези незаменими специалисти са сключили такъв ощетяващ БДЖ договор, каква е гаранцията , че историята няма да се повтори и с „Български пощи“, където те управляват сега?
Това са все въпроси, отговори на които дължи транспортният министър Гвоздейков.
