България е интегрална част от Европа, факт към който трябва вече да се приспособим. Европа действа все по-често като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети.
Моля, докато споменавам следните три факта, всеки да прецени за себе си как те се транспонират в България.
Факт 1: Европейската Комисия (ЕК) създаде Стратегия за въздухоплаването в Европа и ние следва да се възползваме от това, че има репери за развитие на Въздушния Транспорт (ВТ), развити в стратегия, отнасяща се и до България.
Факт 2:Значението, което ЕК придава на Стратегията за въздухоплаването в Европа е впечатляващо. За пръв път ние виждаме така ясно Стратегия определена като гарант и като инструмент за постигане на нещо толкова конкретно.
Факт 3:Въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия разстеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС.
Защо въздухоплаването е важно за ЕС според Стратегията?
Поради три основни причини, дефинирани в Стратегията:
Причина 1: Мултиплициращ ефект върху икономиката:Въздушният Транспорт (ВТ) е силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС. Прекият дял на въздухоплаването в БВП на ЕС възлиза 110 млрд. евро, а цялостното му въздействие, включително туризма, възлиза на 510млрд евро чрез мултиплициращия ефект.
Още три доказателства:
· Междуконтинентални полети – фактор за разполагане на централни офиси на големи фирми, установени в региона.
· Увеличаване на 10% пътници в дадена агломерация, повишава местната заетост с 1%
· Еърбъс като световен лидер в самолетостроенето
Причина 2: Пазарен ръст:Трафикът (пазар на ВТ) на Европа нараства неколкократно: През последните 20 години в следствие на Либерализацията на вътрешноевропейските превози в ЕС е на лице значително развитие: днес има над 3500 маршрута в ЕС и над 250 извън ЕС.
Причина 3:Бъдещи очаквания и прогнози:Очаква се значителен ръст от 6% годишно в Азия и Тихоокеанския регион; Очаква се редовният пътнически трафик в този регион до 2034 г. да възлезе на 40% от световния въздушен трафик. Китай ще стане най-големият световен пазар, като през 2023 г. ще изпревари САЩ по брой на превозените пътници.
Турция и световните лидери от ОАЕ реагират адекватно. България няма свързаност с тези региони. Как се готвим за това? Как да се включим в това развитие, отчитайки, че и ние като част от Европа сме най-близко до Азия?
Защо е важно въздухоплаването за България?
· Синергиен ефект на въздушния транспорт към икономиката в България е особено актуален, отчитайки значението на туризма
· Пазарът на ВТ, в частност международният трафикът на пътници, се е увеличил впечатляващите три пъти за последните 25, в условията на намалена свързаност. Изпълняваните трансферни полети от Европа през България до Близкия Изток, Азия и Африка през България, възлизащи на 20-30% от трафика през 90те години днес са напълно ликвидирани.
· Въпреки очакваното значително развитие редовният пътнически трафик до и в азиатско-тихоокеанския регион отчитаме липсата на свързаност с този него днес. Географското разположението на България дава предимство пред повечето страни на ЕС, защото се намираме най-близко до тези бързо развиващите пазари.
Развитието на ВТ е важно за България поради очаквания ръст на световните превози и наличието на синергиен ефект, който може да повлияе на икономиката на България;
Разработването на Стратегиятаза развитие на ВТ в България ще насочи възползването ни от този прогнозен нарастващ трафик и планиране на повишаване на конкурентоспособността си което ще ни позволи да се участваме на този пазар.
Кои са трите приоритета на Българската Стратегия, транспонирайки Европейските?
Приоритет 1: Придобиване на по-голям дял от развиващите се пазари
Тези пазари са вътрешно Европейски полети, така и между Европа и Азия.
Това може да стане чрез:
· Развитие на нови дестинации, приоритетно извъневропейски и междуконтинентални. По настоящем извъневропейските полети от и до София са 15% от всички полети до София, докато за ЕС извъневропейски са 40%.
· Отваряне на сегмента трансферни полети, чрез главното летище на България – летище София. Това действие трябва да е съпроводено от създаване на условия за Българските авиокомпании и авиоремонтна индустрия да участват максимално на тези нови пазари.
По същество, казаното по-горе, осигурява по-добра свързаност на България.
Установено е, че централите на големите компании се съобразяват именно с нивото на свързаност, за да изберат къде да се позиционират в света. Оценено е, че предлагането на междуконтинентални полети насърчава централите на големи фирми да разполагат офисите си в съответната държава, с което се привличат чуждестранни инвестиции.
През осемдесетте години през летище София е осигурявана връзка до 47 дестинации, включително междуконтинентални (Африка, Азия, Близкия Изток, Югоизточна Азия). Днес се обслужват дестинации които свързват България с Европа и ограничено с Близкия Изток.
Приоритет 2: Привеждане на капацитета на летищата инфраструктура и тази за обслужване на въздушното движение към очаквания ръст на трафика
Привеждането на капацитета и възможностите на Летище София в съответствие с прогнозното пазарно развитие, би трябвало да следва следните установени фази: Предварително проучване, Генерален план и планове на основните елементи на летището (пътнически и карго терминал и пистова система). Важно е да се предвидят условия за изпълнение на трансферни и междуконтинентални полети. Всичко това трябва да се извърши с водеща роля на държавата дори в условията на концесия.
При изпълнение на горното следва да се създадат условия за развитието на всики структури на българската авиация на този растящ пазар. Трябва да се отчита, че авиокомпаниите, предприятия за авиоремонтна дейност и тренировъчни центрове са базирани и функционират на територията на Летище София, като почти никой от тях не притежава собствена земя там. Това силно ограничава развитието им към момента.
Разумно е в Стратегията да се оцени и нуждата от развитие на възможностите на летища Варна и Бургас за следващите 20 години.
В стратегията трябва да бъдат предвидени механизми за подобряване на конкурентоспособността на летищата и подобряване ефективността на работата им, както и контрол от страна на държавата.
Аналогично, капацитетът и възможностите на РВД също трябва да са адекватни на очакваното разрастване.
Приоритет 3: Високи стандарти на безопасност и сигурност
Широкото участие на България и Европа може да се осъществи само при стриктно спазване на високите европейски стандарти за безопасност и сигурност. Това Европейската Комисия планира да се постигне чрез:
· Нови регламенти
· Увеличение на ролята и отговорностите на ЕАСА
В тези условия, според нас, ролята на Гражданска Въздухоплавателна Администрация на България като надзорен орган следва да се засилва, независимо от виждането за създаване на единен европейски авиационен орган в по-дългосрочен план, включително с увеличаване на капацитета и сертификационните възможности.
Наред с горните три Приоритета, следвайки логиката на Европейската Стратегия, в Българската Стратегия, са необходими действия и в следните области:
· Укрепване на социалната програма и разкриване на висококвалифицирани работни места във въздухоплаването;
· защита на правата на пътниците;
· навлизане в нова ера на иновации и цифрови технологии;
· допринасяне за устойчив енергиен съюз и ориентирана към бъдещето политика в областта на изменението на климата.
Информираност
Важен условие за прилагането на Стратегията е осигуряване на по-добра информираност. Необходимо е държавата да осигури или подобри информираността на бранша за:
· Преговорните процеси, за сключените двустранни договори на ЕС с някои региони, както и за оперативните намерения на Комисията в тази област.
· Опита от прилагането на стандартизационните срещи провеждани от ЕАСА по прилагане на Регламентите в Държавите членки, с участието на експерти от ГВА и МС.
· Резултати от международни одити в индустрията – основни проблеми.
Във връзка с информираността, държавата трябва да има активна роля и за навлизане на български висококвалифицирани кадри на ключови позиции в европейските структури, особено тези, свързани с въздухоплаването. Нещо повече – да окуражава вече заелите такива позиции хора, максимално да ползва техните знания и възможности, както се разработи механизъм за свеждане на информация за основните обсъждани проекти до субектите в авиационната индустрия.
Отговорен орган
Разработването на Стратегията е разумно да бъде организирано от специализиран орган към Министерство на транспорта и привлечени експерти от индустрията. Органът следва да бъде отговорен и за изпълнението и контрола на Стратегията.
Заключение
Без да сме изчерпали всички аспекти на бъдеща Стратегия, считаме за необходимо тези насоки да бъдат изпратени до МТИТС, МВнР, Министерството на туризма и др. институции, с цел Стратегията за развитието на българското въздухоплаване да бъде разработена с колективните усилия на държавата и авиационната индустрия у нас, както и с привличане на авторитетни експерти от академичните среди и от чужбина. Нейната реализация може да постигне успех само с обединените ни усилия.
