Uber загуби делото срещу КЗК във ВАС

Американският стартъп за споделено пътуване Uber претърпя тежко съдебно поражение в България, след като в края на миналата година тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) e отхвърлил жалбата на двете дъщерни компании „Юбер Б.В“ и „Разиер Опърейшънс Б.В.“ срещу решението от юни 2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с която на платформите бе забранено да извършват дейност в страната. Двете дружества освен това бяха глобени за извършеното нарушение с глоби в размер на по 50 000 лв. Сега и глобите са потвърдени от тричленния съдебен състав, научи Investor.bg.

В жалбата се твърдеше, че решението на КЗК е нищожно и неправилно поради съществени противоречия с административнопроизводствените правила, нарушения на материалноправните разпоредби, необоснованост, като е постановено и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателите считат, че българският орган по конкуренция не е компетентен да разследва дейността или санкционира двете дъщерни компании, тъй като последните са холандски „доставчици на услуги на информационното общество“ по силата на Директива 2000/31/ЕО. Затова според адвокатите на Uber решението на КЗК е нищожно и следва да бъде отменено. 

Ответникът – Комисията за защита на конкуренцията, оспорва от своя страна жалбата като неоснователна и релевира доводи за законосъобразност на издадения административен акт.

Според съда е неоснователно оплакването на жалбоподателите за нищожност на атакувания акт поради липса на компетентност на националния орган по конкуренция. ЗЗК е приложим към всички предприятия, извършващи дейност в България, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Според тричленния съдебен състав „Юбер Б.В“ и „Разиер Опърейшънс Б.В.“ извършват дейност в България, като законодателят не е въвел разграничение между това дали нарушаването на конкуренцията се извършва чрез поведение на определено предприятие в интернет или в реално физическо място на осъществяване на стопанската дейност.

На следващо място в жалбата се посочва, че КЗК не е изследвала въпроса за наличието на конкуренция между страните по преписката, което било съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Настоящият състав обаче намира, че противно на твърденията в жалбата, в проведеното производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. Според съда решението на КЗК е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателства, представени от страните, относими към извършеното проучване.

Жалбоподателите също така твърдят, че КЗК не им е предоставила достъп до всички събрани по преписката доказателства, което съществено е нарушило правото им на защита. Според ВАС обаче тези възражения са неоснователни. Според чл. 55, ал. 1 от ЗЗК страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите – членки на Европейския съюз. Изрично са предвидени две изключения от правото на достъп до преписката, свързани с документите и материалите, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, както и с вътрешните документи на комисията, включително кореспонденцията с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите членки на Европейския съюз.

По-нататък в жалбата са приведени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Посочва се, че „Юбер Б.В.“ и „Разиер Опърейшънс Б.В.“ не извършват никакви действия във връзка с услугата UberX или по друг начин, които да са или да биха могли да бъдат в противоречие с добросъвестната търговска практика. В жалбата се посочва, че компаниите са „доставчици на услуги на информационното общество”, учредени и осъществяващи дейността си в Холандия, като предоставят чрез мобилното приложение Uber услуги за генериране на връзки по холандското законодателство, за свързване на трети лица, желаещи да споделят пътуване.

Според адвокатите на Uber дружествата от групата не са превозвачи и не организират такива, а са технологично иновативни софтуерни компании, които събират лица, които желаят да споделят пътувания. В този смисъл „Юбер Б.В.“ и „Разиер Опърейшънс Б.В.“, като доставчици на услугата UberX не извършвали обществен превоз по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАП), което е и причината Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация” (ИА „АА”) да няма основания и да не е санкционирала до момента дейността им.

На следващо място се посочва, че услугата UberX, като услуга по свързване на трети лица, по никакъв начин не представлява транспортна услуга съгласно българското законодателство, така че не е и не може да бъде идентична, нито дори приблизително подобна, на таксиметрова услуга. Услугата UberX и таксиметровата услуга не са взаимозаменяеми, следователно двете услуги не са конкурентни.

Последната група възражения в жалбата са свързани с наложените имуществени санкции. На първо място се посочва, че наложената санкция за установеното нарушение по чл. 29 от ЗЗК е незаконосъобразна и надвишава многократно и непропорционално възможните противоправни стопански облаги, които могат да бъдат придобити за 6 месеца в резултат на евентуалното нарушение. Твърди се, че наложените санкции за неоказано съдействие за неправилни и необосновани, тъй като изисканата информацията не се отнася до българския пазар, а холандското законодателство не изисква изготвянето и обявяването на други документи освен предоставените от дружествата.

Неоснователно е още и оплакването, че не е изследван съответният пазар.

Въпреки че съдебният състав, състоящ се от Аделина Ковачева, Кремена Хараланова и Мира Райчева, признава, че понастоящем действащото българско законодателство от деветдесетте години на миналия век не може да се прецени в пълна степен на динамиката на един такъв бизнес модел, какъвто е услугата Uber X, това по никакъв начин не налага извода, че казусът не следва да бъде решен чрез приложението на действащите национални норми.

Съдът се позова на решението на Съда на Европейския съюз, който на 20 декември 2017 г. излиза с решение по делото на Asociaciуn Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems SpainSL, с което постановява, че по същество Uber предоставя транспортни, а не технологични услуги.

В крайна сметка тричленният съдебен състав отхвърля жалбата на  „Юбер. Б.В“ и „Разиер Опърейшънс Б.В.“, а двете дружества могат да обжалват решението пред петчленен състав. 

Uber навлезе и в България с услугата си UberХ на 9 декември 2014 г. Чрез платформата пътници правеха заявки за споделяне на превоз в рамките на населено място. Шофьорите установяваха контакт и си поделяха част от разходите за използване на личните си автомобили чрез споделеното пътуване. Това обаче предизвика негативна реакция на таксиметровия бранш и антимонополният регулатор забрани приложението. 

В края на септември 2015 г. Върховният административен съд (ВАС) потвърди решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че услугата за превози трябва да „преустанови некоректните практики“. Към този момент компанията имаше около 40 хил. потребители в София. Сегашното решение на ВАС е поредна стъпка към окончателната забрана на дейността на компанията у нас. 

В средата на ноември 2015 г. в студиото на Bloomberg TV Bulgaria от компанията коментираха, че решението на КЗК за забрана на операциите на Uber в България нарушава европейската директива за електронни услуги, както и член 56 от договора за ЕС, който не позволява на една държава да ограничава услуги, които се предоставят от фирма от друга държава. 

Припомняме, че през януари 2016 г. в блиц интервю за Investor.bg  генералният мениджър на компанията за България Димитър Радуков заяви, че „Uber има нужда да назначи поне 40-50 инженери в София през 2016 г.“. Компанията обяви и че стартира кампания за набиране на софтуерни инженери за разширяване на своя център за разработка на софтуер, базиран в София.

През лятото на 1016 г. компанията получи сертификат за инвестиция клас А за проект за разширяване на съществуващия си научноизследователски център за разработка и поддръжка на високотехнологичен софтуер. В него тогава работеха над 20 инженери, наети на пълен работен ден. Планът на компанията беше да увеличи персонала до 60 души в рамките на една година. 

В края на 2016 г. Uber се отказва от местния си екип, който подкрепяше и съветваше шофьорите на компанията в България. За решението става ясно от съобщения, разпратени от българското поделение на компанията до партньорите й в страната

Investor.bg