10-годишната ера на Владимир Владимиров беше прекъсната от транспортния министър. Заради липсата на влакове и зле организирани поръчки
Министърът на транспорта Росен Желязков oсвободи членовете на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ Велик Занчев и Владимир Владимиров, съобщиха от ведомството. Единствено финансовият директор Филип Алексиев не е уволнен от тримата в борда. Новите попълнения са Григори Григоров и Светломир Николов. Смяната беше очаквана, след като преди около месец ръководството на компанията депозира оставките си пред министър Желязков, като сред мотивите за това бяха лошата комуникация и невъзможността за работа в екип на борда. Това се случи след като на 24 октомври 2018 г. министерството започна одит в държавната компания.
В четвъртък министерството съобщи, че одитът е констатирал сериозни организационни пропуски в системата за прогнозиране, планиране и провеждане на обществени поръчки за доставки и услуги, свързани с поддръжката на подвижния железопътен състав. Одиторите сочат, че Съветът на директорите на държавното дружество не е извършил анализ на докладвани неизпълнени мерки по ремонтната програма, забавянето на обществените поръчки, недоброто ресурсно осигуряване, липсата на професионални кадри. Няма конкретни взети решения и за друг проблем – подобряване на състоянието на влаковете и мерки за обезпечаване на графика на движението им.
Съществуване без смисъл
„БДЖ достигна до онова ниво, при което като няма воденичен камък на шията, който да го държи в невъзможност да се развива поради прекомерни задължения, няма идея как да се развива“, това заяви Росен Желязков няколко дни след подаването на оставките.
Готовността за напускане дойде в странен момент, а именно след като държавата най-накрая направи така мечтаното – плати задълженията на БДЖ, като отпусна последните 104 млн. лв. за окончателното разплащане с кредиторите по втория облигационен заем.
Изчистването на финансовата тежест обаче помогна за проясняването на картината: лошото управление на основната дейност на железницата – превозите. Така новият министър заговори за липсата на концепция и на подвижен състав.
С какво „вози“ БДЖ
Пред парламентарната транспортна комисия през ноември Желязков съобщи, че в компанията не съществува система по планиране на ресурсите. Налице е забавяне на провеждане на обществени поръчки, свързани с осигуряване на ремонтната дейност на дружеството и има нарушения по контрола на ремонтите.
Той даде и подробности за състоянието на компанията към 30 септември 2018 г. „БДЖ – Пътнически превози“ разполага с 289 локомотиви и мотрисни влакове. От тях 152 са в експлоатация, 95 са изведени в изолация, а 42 в момента са в различни видове ремонт. В това число (общото 152) влизат и 52 електрически мотриси, като 30 от тях са в експлоатация. Пак от общата бройка 152 локомотива – 59 са с надпробег от над 20% или не им е извършен полагащия се ремонт на определения пробег. При вагоните от общо 726 под половината – 313 са в експлоатация, а 414 – не.
Самото БДЖ написа до Министерски съвет пък, че локомотивите за пътнически превози са на средна възраст около 40 години (с изключение на новите дизелови мотриси – 25 на брой, и електрически – 24 на брой), а над 65% от вагоните са над 25-годишни (изключение правят 30 броя спални вагони) и „не отговарят на европейските стандарти по отношение на скорости, комфорт, хигиена и качество, а поддържането и ремонтът им изискват значителни средства“, написа самото БДЖ до Министерски съвет.
„Има предпоставки да се счита, че има неосигуреност на основната дейност на дружеството. Има предпоставки за нарушаване на графика, тъй като графикът е твърде амбициозен за състоянието на парка. Т.е. няма симетрия между състоянието на парка и ангажирания график за движението“, каза в заключение на той.
От сектора коментираха, че основната причина за недостига на подвижен парк са забавени търгове за основни части – бандажи, спирачни дискове, моноблокови колела за колооси и т.н. И че всичко това е въпрос на мениджмънт, не въпрос на възможности.
Водевил ли бе да го опишеш
Мениджмънтът на „Холдинг БДЖ“ в последно време се занимаваше обаче главно със себе си. Основна част от историята на компанията през последното десетилетие е вече бившият изпълнителен директор Владимир Владимиров. Той влезе в компанията по време на първото управление на ГЕРБ, като биваше освободен при всяка смяна на ГЕРБ и в последствие връщан обратно. Основна негова задача през годините беше планът за преструктуриране на БДЖ. Той стана известен още с позицията си в борда на директорите на „София Комерс – Заложни къщи“ и председателството на сдружение „Футболен клуб – Локомотив БДЖ“.
По време на последното управление на ГЕРБ обаче Владимиров загуби от блясъка си, като това започна да се усеща след като доскорошния му колега в БДЖ Велик Занчев стана зам.-министър, а не Владимиров. На финалната права на този борд вътре в ръководството на компанията е имало разрив между Владимир Владимиров от една страна и Велик Занчев и изпълнителния директор на „БДЖ – Пътнически превози“ Пламен Пешаров от друга. Основният горещ картоф е отговорността за лошото състояние на подвижния състав, който членовете на ръководството се опитват да си прехвърлят един на друг, чрез вътрешни доклади. Един от тях беше публикуван от сайта OffNews, като твърденията за него са, че е поръчан от Владимиров на бившия антимафиот Мирослав Писов, който бе съден за убийството на Ангел Димитров – Чората и опрадван на последна инстанция, а в последствие е станал ръководител на отдел „Вътрешна сигурност и безопасност“ в БДЖ.
Докладът, в който са изредени някои недобри практики има за цел да извади наяве недобросъвестното управление на активите от страна на директора на пътническото поделение.
Компанията на провалените търгове
Докато активите на БДЖ се разпадат на дребно и стават негодни за движение по жп линиите, на едро се провалят търговете на компанията за поръчка на нов подвижен състав и за ремонт на настоящия.
КЗК спря търга на „БДЖ – Пътнически превози“ за 675 млн. лв. за закупуване на 42 нови мотриси, след като срещу него бяха подадени три жалби от китайската CRRC (China Railway Rolling Stock Corporation), Siemens Mobility и Skoda Transportation.
Паралелно с процеса на пълно подновяване на подвижния състав на БДЖ вървят и огромни поръчки за ремонти за почти 240 млн. лв., като търговете й предизвикваха постоянни подозрения за нагласяне. А това стана и причина за започналия одит от страна на транспортното министерство.
През ноември транспортният министър спря и търга за разпродажба на товарните вагони, които се движат по теснолинейката Септември – Добринище, докато не се изясни дали продажбата им е икономически обоснована, съобщиха от Министерството на транспорта.
Или накратко: БДЖ е управлявано зле и затова няма влакове и пари и е застинало в миналия век. Сега на гарата застава нов екип, който ако не е успее, по-удачният вариант ще е държавният превозвач да се закрие, ако ще предлага същата услуга.
Изт: capital.bg
