Времето е влак, който не спира по гарите и няма нито минутка престой, но в гонитбата с него се раждат много рекорди.

Времето е влак, който не спира по гарите и няма нито минутка престой, но в гонитбата с него се раждат много рекорди.

Новогодишните празници идват, за да ни напомнят, че и мечтите, и самочувствието ни следва да бъдат обновявани като разписанието на влаковете, защото човек е склонен да постига толкова, колкото очаква от себе си.

Каквото и да ти е поднесла отминаващата година – ние решаваме какво ще вземем от нея, огъня или пепелта, а понякога натрупаният горчив опит засилва апетита ни към сладките неща.

Нека животът да продължава да бие своя празничен барабан и под сипещи се новогодишни конфети да си пожелаем още 100 години да сме живи и здрави, а защо не и още 100 години суета!

Всеки миг е като клечка кибрит, гори само веднъж, а небето винаги е синьо. И под него е добре да имаш своя лична Алея на славата, която да напомня за миналите успехи, за скъпите моменти от личната история, за ценното и неповторимото от отминаващата година.

Не е нужно постиженията ти да бъдат изумителни, за да заслужават да бъдат оценени. Достатъчно е да са твоите моменти.

Нека тази Алея на славата в трудните дни на Новата 2018година да ти напомня, че винаги си струва да се потупаш по рамото. Защото по тази Алея върви и експреса на времето и когато чуеш свирката му в последните дни на годината, метни се в някой от вагоните му и профучи покрай земите на Дядо Коледа и Дядо Мраз, за да видиш, че той никак не е бездействал през цялата година.

Затова събирай сили за новия житейски крос през 2018та, като събереш наличните си ентусиазъм и приятели, и я посрещни с отворено сърце. Щастието не търпи да бъде отлагано.

Животът е такъв, какъвто е тук и сега.