„БДЖ – Пътнически превози“ продава билетите си по архаични способи отпреди векове. Електронната централизирана система за продажби освен удобство за клиентите би увеличила и контрола върху служителите и приходите на БДЖ. Досега е имало три проекта за електронно билетоиздаване, но нито един от тях не е въведен, като и последният на „Информационно обслужване“ се бави.
Жп гарата в Мездра. Опитвате да си купите билет за влака. Жената на касата бързо попарва ентусиазма ви. Ще трябва да почакате. Все още не е ясно дали ще има места.
Това е възможно в XXI век, тъй като „БДЖ – Пътнически превози“ работи на система, базирана на MS DOS. Всяка каса продава сама за себе си и без връзка с останалите. Запазените места се маркират от касиерите на схеми, разпечатени на хартия, и заетостта не може да се следи в реално време. Информацията за свободните места пътува по телефона от касиерка на касиерка и от гара на гара.
Цената на билета ви – на база изминати километри, класа на вагона, намаления, допълнителни багажи, домашни любимци и т.н., и т.н., се пресмята с помощта на специални книжки – тарифни пътеводители. Информацията за продажбите на БДЖ от деня в цялата страна също пътува дълго до финансовия директор на дружеството – между 15 и 45 дни според различни източници. Тя се движи в документален вид по вътрешната поща с влак от малките гари към по-големите регионални, оттам към звеното за контрол на приходите на бул. „Мария Луиза“ в София и накрая към централата на ул. „Иван Вазов“ 3.
Докато всичко това се случва, репортажи през годините показваха как пътници се возят срещу няколко лева, които дават на ръка на кондукторите. А легендите как касиерките отчитат по-евтини или анулирани билети вместо реално платените са много. Цялата тази ретро система дава възможности за ощетяване на държавната компания, която и без това разчита на огромни дотации от бюджета, а клиентите пътуват по-скоро назад във времето, а не напред в пространството с БДЖ. А промяната изглежда лесна – въвеждане на единна централизирана система за продажба на билети.
Опитите за внедряване на електронно билетоиздаване на БДЖ, което да позволява всичко да се отчита в реално време, до момента са общо три. Всичките до момента не завършили с успех. Усилия са положени от големи международни имена, от българска частна компания, а накрая и от държавното дружество „Информационно обслужване“. Нито един проект обаче не е завършен, като и този на „Информационно обслужване“ стои на финалната права вече твърде дълго. Всичко това създава усещането, че хаосът в отчетността явно е далеч по-желан от БДЖ и самата жп система дава отпор срещу изсветляването на случващото се в нея.
Дълга и тъжна
Преди около 20 години Световната банка финансира БДЖ, като част от парите са предназначени за създаването на нова система за издаване на билети. „Този проект е бил разработван преди преструктурирането на дружествата и разделянето им на превозвач и инфраструктура и няма налична документация по него“, обясниха от БДЖ. Държавната компания не отговори за какви суми става въпрос, но уточни, че по въпросния проект на Световната банка с БДЖ са работили HP и Siemens. Съдбата – явно е невъведена промяна.
Следва нов провал за внедряване на електронна система. Със задачата се захваща „Ай Би Ес България“. Компанията има опит с подобни системи за продажба на автобусни билети с частни компании, както и със системата за разписанията на Централната автогара в София. През 2012 г. „Ай Би Ес България“ сключва два договора с БДЖ на обща стойност 59 хил. лв. без ДДС. Целта е ясна – централизирана система за издаване на билети, интегриране на тарифирането, композициите на влаковете и т.н.
„Важно да се има предвид, че този проект е с малък капацитет от функционалности, не обхваща разработване на цялостна система за билетоиздаване“, коментират от БДЖ. Това не пречи на компанията да поръча 450 броя компютри и още толкова печатащи устройства. Първите ги доставя „Контракс“. Цената на поръчката е 302 хил. лв. без ДДС. А принтерите – „Ай Би Ес България“ за 287.5 хил. лв. без ДДС. Въпреки хардуерното й обезпечаване системата не е въведена „поради неизпълнение в пълна степен на задълженията по договора от страна на „Ай Би Ес България“ и неприемане на свършената работа от назначена за целта комисия“, твърдят от БДЖ.
Цялата сума по договорите не е изплатена и „Ай Би Ес България“ завежда дело срещу „БДЖ – Пътнически превози“. От решението на Софийския районен съд става ясно, че е имало приемно-предавателен протокол. За част от несъответствията вещото лице посочва, че са неоснователни, доколкото са работещи, но поради неправилно администриране на системата са направени погрешни заключения за несъответствия. Документираните несъответствия е трябвало да бъдат отстранени от частната фирма в гаранционния период, но тази възможност на практика е била възпрепятствана, тъй като договорът на „БДЖ – Пътнически превози“ с телекома, доставчик на виртуални сървъри (облачни услуги), е преустановен. Съдът намира иска на ищеца за разплащане за основателен, като в момента текат обжалвания в Софийския градски съд. Вместо да се довърши започнатото, БДЖ решава да стартира отначало за трети път.
Нова система, стар късмет
Държавната „Информационно обслужване“ печели търга през август 2014 г. Стойността на договора е 890 хил. лв. без ДДС. Новата система е централизирана, т.е. има връзка между касите по гарите, кондукторите и централното управление в реално време. Тя покрива всички жп маршрути, обхващайки всички влакове (около 600 дневно). Възможностите за закупуване и/или резервиране на билет с място в реално време са няколко: on-line, от всяка жп гара, от кондуктор във влака. За целта последните трябва да бъдат снабдени с таблети и мобилни принтиращи устройства за отпечатване на билети, като билетоиздаването във влак работи чрез мобилна интернет връзка с централния сървър.
Пропуски за клиентите не липсват, разбира се, като така са поставени изискванията от възложителя. Например не може да се предоставя баркод на телефона, а билетът трябва задължително да се принтира, което би затруднило много пътници. Отделно билети не може да се купуват по-малко от 24 часа преди пътуване, а максималният размер на закупените билети наведнъж е 5.
Плюсовете обаче са повече, като освен удобство за пътниците системата е и начин за по-добър контрол върху служителите на компанията. „Чрез централизираната платформа значително се подобрява отчетността на паричните потоци и отчитането на продажбите, като всяко действие на потребителите се отчита в реално време. Новата система има и директна свързаност към НАП, като замества използването на ценни образци“, обясняват от „Информационно обслужване“ (ползите от новата система виж в допълнителния текст).
Защо, по дяволите, не се въвежда
Системата бе готова през пролетта на 2016 г., но в момента работи пилотно само сайтът. Реално има възможност да се закупят билети само за определени маршрути и около 20 влака по 8 направления. Платформата в пълния й обем беше сертифицирана от междуведомствена комисия от НАП и българския институт по метрология през декември 2016 г. Системата обаче продължава да не се въвежда.
От „Информационно обслужване“ отговарят, че са приключили с дейностите по договора и в момента заедно с колегите от „БДЖ – Пътнически превози“ са на етап финално приемане на системата и пускането й в реална експлоатация. Отговорите на БДЖ обаче не създават усещането, че се бърза по проекта. Системата се очаква да заработи „след окончателното приключване на тестовете и обезпечаването на свързаност на системата“, отговарят от БДЖ. „В момента се извършват тестови дейности по отделните функционалности с цел изчистване на появили се грешки. Работи се и по допълнителни функционалности, чиято необходимост е установена в процеса на разработване и тестване. Системата е свързана с приходите на БДЖ и не може да има недоработени или неточни процеси“, отговарят от БДЖ на въпроса защо се бави внедряването.
Въвеждането ще се отложи и поради това, че все още държавната компания не е избрала с какви точно таблети (около 500) и компютри иска да разполага. „Необходимият бюджет предстои да бъде прецизиран. В момента се извършват проучвателни процедури за цени на необходимия хардуер, който най-вероятно ще се закупува поетапно в съответствие с процеса на внедряването на системата“, отговарят пак разтегливо от БДЖ.
„БДЖ – Пътнически превози“ в числа (2015 г.)
224 – гарите и бюрата, от които се извършва продажба на билети. От тях 109 гари се обслужват от служители на БДЖ и 115 гари от служители на НКЖИ, за които се подсигурява необходимата техника.
869 – служители обслужват влаковете, т.е. началник-влак и кондуктори.
14 000 – закупени билети on-line през сайта на БДЖ през 2016 г. на обща стойност 428.9 хил. лв.
22.5 млн. – превозени пътници
269.6 млн. лв. – общо приходи
68.2 млн. лв. – приходи от продажба на билети
180 млн. лв. – субсидия
10.2 млн. лв – загуба
| Ползи на централизираната система: – Улеснява резервирането на места в реално време по всеки начин на закупуване и на всички видове превозни документи – абонаментни карти, групови билети и др. – Отчита продажбите и броя на пътниците за всеки влак в реално време. – Улеснява управлението на влаковите композиции. Дава информация при достигане на определен праг на заетост на местата и нуждата от добавяне на нови вагони се отчита своевременно, без да се спира продажбата на билети. – Дава информация за движението на влаковете и техните закъснения, за които клиентите ще могат да се информират в гарите и от интернет страницата на БДЖ. – На база натрупаната статистика системата предоставя множество маркетингови и статистически справки в реално време, което ще доведе до възможността за извършване на анализи и взимане на по-ефективни управленски решения. – Автоматизира голяма част от дейностите, които в момента се извършват ръчно. – Осъществява контрол върху дейността на служители, работещи със системата. Генерира различни отчети за всеки служител и всеки обект на дневна база, в който се извършват продажби, и спомага за по-лесното управление на приходите. – Всяко действие на служителите, които работят с тази система, се записва и може да бъде проследено. Системата предоставя възможност за проследяване в реално време на извършените продажби на превозни документи от всяка билетна каса за всеки влак, както и от онлайн продажбите. – Всички данни от билетоиздаването във влака се съхраняват на централния сървър. Централизираната система дава възможност за контрол от страна на кондуктора във влака. В случай на нередовен пътник чрез нея се издава както билет за нередовен пътник, така и глоба. Валидирането на билетите ще позволи на звеното за вътрешен контрол на „БДЖ – Пътнически превози“ да подобри контрола над кондукторите. |
Изт: capital.bg
