Европейската комисия подготвя огромна тесла за българските автобусни превозвачи, алармира членът на европейската транспортна комисия и евродепутат от БСП Петър Курумбашев. Скандалните текстове са вкарани без обсъждане в т.нар. Втори пакет за мобилност и се отнасят за достъпа на външни автопревозвачи до вътрешния пазар на други страни от ЕС. Ако тези текстове бъдат приети, означава, че всеки автопревозвач от Западна Европа може да дойде в България и да извършва превози на разстояние над 100 км без да подлежи на регулация от държавата. Така на практика те ще могат да си избират печелившите маршрути, докато в момента българските автобусни компании извършват тези превози в пакет – срещу обслужването на една от натоварените линии те поемат и превозите по няколко не толкова натоварени.
Пряко от новия регламент ще бъдат ударени и Българските Държавни железници. В момента разписанието на влаковете и големите автобусни компаниие съгласувано така, че да не се припокриват влаковете и автобусите по големите дестинации София – Варна и София – Бургас. С новите текстове чуждите компании ще могат сами да определят разписанията си и да “крадат” от и без това оредяващите клиенти на държавния жп превозвач.
“Предложението на ЕК по отношение на промените на общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози показва липсата на последователност на Европейската комисия по отношение на законодателството касаещо международните превози, в контекста на първият и вторият Пакет за мобилност.”, коментира Петър Курумбашев
С предложението на ЕК във вторият Пакет за мобилност се предлага либерализация на международния превоз на пътници. Въвеждат се много малки изключения за автобусни превозвачи регистрирани в държава-членка, различна от държавата-членка на осъществяване на автобусния превоз, при които ще може да бъде отказан достъп до вътрешните автобусни линии. Разграничението ще зависи от разстоянието на превоза – предлага се във всички случай на превоз на пътници над 100 км. достъпът до пазара да бъде свободен, независимо от факта дали превоза е международен (т.е. да преминава през територията на поне две държави) или се осъществява изцяло на територията само на една държава членка. Т.е. чуждестранни компании ще могат да осъществяват автобусни превози на територията на страната, по редовни вътрешни линии, без да има възможност да им бъде отказано разрешително, с каквито и да било мотиви. Разрешителното за вътрешен редовен превоз на пътници на разстояния от по-малко от 100 километра по права линия може да се откаже, ако се нарушава икономическото равновесие на договор за обществена услуга. Това предложение на практика представлява либерализация на каботажа, като във в същото време наблюдаваме точно обратното по отношение на международния превоз на товари, където се предлагат множество регулации на пазара, както и ограничаване на каботажа.
Тук може да бъде даден примерът с Германия, където след либерализацията на пазара на автомобилния превоз само за няколко години се стига до монопол на пазара от една компания – Фликсбус, която от скоро навлезе и на българския пазар. В момента Фликсбус държи 93 % от пазара на вътрешния автобусен превоз в Германия.
На следващо място е приложението на Директивата за командированите работници по отношение на международния автобусен превоз на пътници, която отново засяга фирмите от Централна и Източна Европа, когато водачът управлява товарен камион, ограниченията трябва да се прилагат, но когато стане въпрос за автобусния превоз, отново логиката е обратна.
“Не е нормално тогава, когато говорим за международния транспорт на товари, каботажът да е лош и да трябва да бъде забранен или ограничен. Между другото, в този сектор доминират фирмите от Централна и Източна Европа. В това число – и България, и Румъния. От друга страна обаче, що се отнася до автобусните превози, където доминират фирмите от Западна Европа, либерализацията на пазара е нещо хубаво и трябва да бъде окуражена… Един положителен пример от Испания – ако дадена компания има интерес към големите автобусни линии в дадена област (които всъщност са печелившите такива), то в ангажиментите ѝ автоматично попада и това да обслужва и по-кратките разстояния между отделните по-малки, отдалечени населени места, където хората нямат друга алтернатива за транспорт – разбира се, това са не дотам печелившите линии.
Не може либерализацията да означава, че просто всеки ще вземе онова, от което има интерес. “, категоричен бе Курумбашев.
