ВИЗИТКА:
Иван Таков е роден на 24 април 1979 г. в София. Завършва столичното 133-то СОУ „А. С. Пушкин“. Висшето си образование получава в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, със специалност „Финанси“. Има и Магистърска степен по Публична администрация.
Притежава следдипломна квалификация от БНБ.
Бил е директор в банка и е управлявал чуждестранен инвестиционен фонд.
Член е на БСП от 2003 г.
Член е на Националния съвет на БСП.
Основател и лидер е на Движение „Бузлуджа“ в БСП.
Председател е на групата на Местна коалиция „БСП за България“ в Столичния общински съвет.
Председател е на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност и заместник-председател на Постоянната комисия по финанси и бюджет в СОС.
Четвърти мандат е общински съветник.
Повече от половин година сте председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност в Столичния общински съвет, г-н Таков, а проблемите изникват един след друг…
Да, с нелека задача се нагърбих преди около шест месеца. Комисята по транспорт и пътна безопасност е една от най-сложните и отговорни в Столичния общински съвет. Аз обаче от 2013 година съм ангажиран с транспорта в София, доста добре познавам проблемите. А градският транспорт е една от най-сложните и проблемни системи в града. Има много работа, която трябва да свършим. През последните 30 години, освен закупуването на нови превозни средства, други подобрения почти няма в транспорта на София. Градът е блокиран от задръствания, липсват паркоместа, няма паркинги, няма нормален градски транспорт до крайните точки. Освен че трябва да бъде удобен, градският транспорт трябва да бъде и редовен. Защото все още има линии, по които автобусите се движат на 60-минутен интервал. Не можем да се надяваме хората да слязат от автомобилите и да ползват градския транспорт, след като трябва да чакат повече от час превозно средство, за да отидат на работа, на доктор или да заведат децата на училище и детска градина.
Какви цели сте си поставили за транспорта в София?
Няколко са целите, които аз и колегите от групата на Местна коалиция „БСП за България“ сме си поставили по отношение на транспорта. Основната е да спрем изтичането на средства през общинските дружества. Транспортът в София от години страда от недофинансиране. То обаче не е породено само и единствено от липса на средства, които Столична община отделя в годишните бюджети. Големият проблем е в управлението на тези средства. До момента те не се разходват по най-добрия начин. Целта ни е да спрем течовете и парите за транспорта да отидат по предназначение.
Ще намерите ли подкрепа за това от кмета, от зам.-кмета по транспорт. Знаете ли какви са техните виждания за излизане от тежката ситуация?
Имаме бизнес плановете на всички дружества, както и на ЦГМ за управлението на градския транспорт. Липсва ми обаче ясния ангажимент и отговорността от страна на Столична община, а именно на кмета и на заместника му по транспорта. Губи ми се тяхната визия за развитието на градския транспорт. В момента СОС и Комисията по транспорт работят много трудно с кмета и неговата администрация в транспорта. Причините за това са две – противипоставянето на политическа основа и неразбирането на голяма част от проблемите в градския транспорт от страна на кмета и ресорния му заместник. Все пак успяхме да се обединим около идеята, че е необходимо обновление в наземния подвижен състав. В СОС единодушно гласувахме доклад за обновяване на трамваите, тролеите и автобусите на стойност един милиард лева. Ще бъдат поръчани нови електробуси. Но това само по себе си не е достатъчно градският транспорт да стане атрактивен за гражданите и те да слязат от автомобилите.
Има проблем и с шофьорите, недостигът е голям...
В момента градският транспорт изпитва изключително остра нужда от кадри. И тук не говорим само за шофьори. Да, тяхната липса е крещяща, но не по-малък е проблемът с липсата на работници в техническия състав в депата. Да не говорим, че самите депа са в изключително тежко материално състояние. Като цяло условията в градския транспорт в момента по никакъв начин не могат да предизвикат интереса на гражданите да работят там. Затова говоря за цялостна концепция за управление на транспорта в София. Такава концепция, която да позволи на идващите от провинцията да живеят и да работят в столицата, да искат да работят в градския транспорт. А не да търсим работна ръка от чужбина. В момента обаче заплатите в градския транспорт не са достатъчни, за да може човек от провинцията да се премести в София и със заплатата си да покрива наем на жилище и нуждите си.
Няма и общински жилища.
Няма. Затова е необходима специална програма за изграждане на общински жилища. Да има ведомствени жилища за работниците в градския транспорт. Освен това – места в детските градини, в училищата, достатъчно добра инфраструктура… Процесите са свързани. Говорим за транспорта, а за да бъдат решени проблемите там, трябва да се справим с тези в почти всички сектори в града.
Да се върнем към ЦГМ. Не трябваше ли средствата от платеното паркиране в „синя“ и „зелена“ зона да бъдат използвани за подобряване на инфраструктурата и изграждане на паркинги?
Трябваше. Но на ЦГМ беше възложена и цялата организация на градския транспорт в София. Така голяма част от средствата, които постъпват от „синя“ и „зелена“ зона, отиват за частично дофинансиране на градския транспорт, тъй като средствата там са винаги недостатъчни. И вместо парите от паркирането да бъдат използвани за изграждане на нови паркинги и да се подобрява организацията на движение в Столична община, те отиват за дофинансиране на градския транспорт. И е много грешно разбирането, че трябва да се повиши цената за паркиране, за да откажем хората от автомобилите. Точно обратното е. Трябва да подобрим градския транспорт, за да може гражданите да го предпочетат пред автомобилите си. Очевидно в момента кметът, заместникът му по транспорта и администрацията на Столична община не работят в тази посока. Има и друг важен факт, който трябва да отбележим. Метрото е силно предпочитано средство за транспорт, но анализът показва, че хората не са заменили автомобилите си с подземната железница. Просто тези, които досега ползваха наземния транспорт, сега ползват подземния. Заменили са автобусите и тролейбусите с метрото, а не са се отказали от автомобилите си. Проблем е, че много от линиите на градския транспорт дублират тези на подземната железница. За да бъде удобен, трябва да има добри връзки, добра схема за организация на градския транспорт в София.
Очевидно е, че проблемите на транспорта в града са много, знаем ги, но какво прави Столична община за разрешаването им?
Изключително съм притеснен, че в последната година нищо не се случва в тази посока. При управлението на ГЕРБ нашите много сериозни критики бяха, че нещата се случват много бавно. Големите инфраструктурни обекти ги реализираха в продължение на години, прехвърляха ги от една капиталова програма в друга. Често и не се случваха изобщо. Но сега положението е ужасяващо. Няма дори възлагане на проекти. Има гласувана капиталова програма за тази година, която в голямата си част засяга уличната инфраструктура, но всичко е на трупчета. А изграждането на няколко проекта в София ще подобри връзките и ще отпуши автомобилния поток. Най-голямата язва в града е Околовръстният път в частта от Резиденция „Бояна“ до Автомагистрала „Струма“. 10 години вече там нищо не се случва. Гледаме прехвърляне на топката от АПИ, Столична община и НАГ. По мое настояване направихме междуведомствена работна група и в момента има поет ангажимент от АПИ, че планът в частта от „Овча купел“ до автомагистрала „Струма“, най-накрая ще бъде възложен.