Глух коловоз за БДЖ

 

Примката около БДЖ се затяга. Вече минаха десетина дни от 45-дневния срок, в който държавният превозвач трябва да намери 76 млн. лв., за да плати просрочията си по втория облигационен заем. В противен случай цялата непогасена сума по него-около 168 млн. лв., ще стане изискуема. Освен това кредиторите – германската FMS Wertmanagement, австрийската КА Finanz, германо-ирландската DEPFA, софийският клон на БНП Париба и българската КТБ, гласуваха да започне разпродажба на част от активите на БДЖ . Става въпрос за 25-те дизелови мотриси „Сименс", които са сред най-новите влакове на железниците, и за 3542 товарни вагона. Срок, в който това да стане, няма.
Как и дали държавните железници ще се измъкнат от глухия коловоз, на който са спрели, не е ясно. Шефовете на БДЖ вярват, че кредиторите няма да прибегнат до крайни действия. Решенията им били просто за сплашване, а облигационерите си давали сметка, че ако се раздели с тези активи, БДЖ съвсем няма да може да покрива дълговете си.
Загуби
Дори и кредиторите да бъдат благосклонни, това не решава въпроса с тежкото състояние на жп превозвача. Той продължава да трупа загуби и да затъва финансово. За първото тримесечие на тази година „Холдинг БДЖ " е на загуба с 14,4 млн. лв., а за цялата 2013 г. е на минус с 9 млн. лева.
Камъкът, който дърпа холдинга надолу, е „БДЖ -Пътнически превози". За миналата година дружеството е на загуба с 12,4 млн. лв. А само година по-рано е било на печалба от около 2 млн. лв. Действително е трудно железниците да печелят от пътнически превози, при положение че цената на билетите е политическо решение, поддържат се губещи линии, а услугата е непривлекателна заради дългото и не особено приятно пътуване. Ситуацията с товарните превози , които би трябвало да работят по-пазарно, също не е оптимистична. „БДЖ -Товарни превози " е на печалба от едва 4,3 млн. лева за 2013 г.
Ако към не особено добрите финансови резултати прибавим и общите дългове на „Холдинг БДЖ " от над 600 млн. лв., ситуацията наистина изглежда тревожна. Притеснителен е фактът, че тежкото състояние на железниците не е от вчера, а управляващите от различни партии така и не можаха да предложат адекватен план за оздравяването им.
Изходите
Традиционно се предлагат 4 пътя за спасяване на БДЖ . Поради липса на желание за реформи обаче повечето от тях си остават мантри, които се повтарят всеки път, когато превозвачът навлезе в глух коловоз.
Най-радикалният сценарий предвижда БДЖ да бъдат обявени в несъстоятелност, като се спазват разпоредбите в Търговския закон. Той позволява прилагане на оздравителен план за дружества в производство по несъстоятелност. Тогава управлението трябва да се поеме от синдик.
Възможно е обаче кредиторите да не одобрят оздравителния план или той да не постигне целта си и тогава се стига до разпродажба на активите. Това се случи с авиокомпания „Балкан" преди повече от 10 години. Тогава беше създадено ново дружество на основата на туроператорската фирма „България Ер", а държавата наля в него 10 млн. евро.
Според жп бранша това не е лоша възможност за БДЖ , защото инвестициите в едно ново дружество ще бъдат по-ефективни от непрекъснатото наливане на пари сега. Има обаче една голяма опасност – при този сценарий съдът може и да прекрати дейността на задлъжнялото дружество заедно с решението за стартиране на производството или на по-късен етап, но преди приемането на оздравителен план. До това може да се стигне, ако се прецени, че се нарушават имуществените права на длъжника. И въпросът е кой ще поеме социалните функции, които на практика изпълнява БДЖ с пътническите си превози.
Вторият сценарий е да се търси нова възможност за приватизация на „БДЖ -Товарни превози ". Парите от сделката може да се използват за погасяване на част от задълженията на железниците.
Такава идея имаше правителството на ГЕРБ. Двата опита за продажба на товарното поделение обаче се провалиха. Първият от лятото на 2012 г. пропадна, защото се яви само един кандидат. Втората процедура беше прекратена в средата на миналата година от правителството „Орешарски", като решението беше по-скоро политическо.
Но дори и да се стигне до приватизация на товарните превози , това няма да реши проблемите на железниците. При последния опит за продажба на дружеството стана ясно, че се очакват не повече от 250 млн. лв., които покриват само малка част от задълженията на ЖП превозвача. При този сценарий остава неясна съдбата на „БДЖ -Пътнически превози", което е с по-лоши финансови резултати. Управляващите вече са заявявали, че може да се намери стратегически инвеститор за него, но конкретен интерес няма.
Непопулярни мерки
Може да се търси и трети път за спасяване на железниците. Той включва оптимизиране на персонала и по-ефективно изразходване на бюджетната субсидия. През 2013 г. в „Холдинг БДЖ " са работили 10 098 души. За една година броят им е намалял с 451, но според експерти пак остават ненужно много. Управляващите обаче са предпазливи към непопулярни мерки като съкращения.
БДЖ получава значителни суми от бюджета всяка година за компенсиране на намалените цени на билетите за пенсионери, ученици, военни и др. За 2014 г. са предвидени близо 190 млн. лв. Един от вариантите е част от преференциите да бъдат преразгледани. Според бившия шеф на БДЖ Йордан Мирчев не е логично да се дава еднаква субсидия за всеки пътник, при условие че само някои фупи се нуждаят от подпомагане.
Четвъртият сценарий за съдбата на БДЖ изглежда е найпредпочитан от управляващите, но и доста несигурен. Той включва споразумение с кредиторите за разсрочване на задълженията. Преговорите с тях се водят безуспешно години наред. Не е ясно на какво се крепи надеждата, че точно сега кредиторите ще станат по-сговорчиви.
Един от аргументите е, че ситуацията ще се подобри, ако Европейската комисия разреши да бъде отпусната държавна помощ за БДЖ от бюджета. Такова позволение „заедно със собствените средства на дружеството ще даде възможност за постигане на благоприятно разсрочване на задълженията към финансовите кредитори", обясниха от транспортното министерство. Разрешението обаче може да не дойде до края на годината. Освен това то ще загаси само новоизбухналия пожар, но няма да реши радикално проблема на железниците, които се нуждаят от спешна реформа. Но във времена на политическа нестабилност, както е в момента, реформите ги забиват в глух коловоз.

Източник: в-к Труд, 18.06.2014г.

Автомобилен транспорт

Въпреки COVID-19: Заплатите на шофьорите в столичния транспорт скачат с 10%

„Продължава изпълнението на споразумението, прието през 2019 г., за увеличението на заплатите на работещите в градския транспорт от 1 март 2021 г. с 10%“. Това бе потвърдено на среща между […]

Воден транспорт

БСП: ГЕРБ бърза да назначи „политически калинки“ в края на мандата

В края на мандата си ГЕРБ се опитва да овладее колкото се може повече властови структури чрез назначаването на директори на държавни предприятия, това обяви депутатът от  БСП Христо Проданов. […]

Автомобилен транспорт

Автобусни превозвачи кандидатстват за финансова помощ от утре

От днес автобусните превозвачи може да кандидатстват по мярката за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бранша. Общият ресурс на схемата е 30 млн. лв., като всяка фирма може да […]