Отчуждителните процедури бавят основно жп проектите

Г-н Ламбрев, на какъв етап е строителството на новите отсечки по трасетата Пловдив-Бургас, Пловдив – Свиленград – турска и гръцка граница и Септември – Пловдв, които са финансирани с европейски средства?
През целия програмен период 2007 – 2013 ние не сме спирали да работим по тези проекти. В момента в най-напреднала фаза е рехабилитацията на отсечката Пловдив – Бургас, в частност трасетата Стара Загора – Зимница и Церковски – Карнобат – Бургас.
Първата фаза на този проект Калояновец – Михайково приключи успешно и там има издаден Акт 16. По останалите трасета от линията Пловдив – Бургас работата е свършена на около 87%. Най-много остава да бъде направено по съоръженията на осигурителната техника, по контактната мрежа и малко по самия железен път.
По проекта за модернизация на отсечката от Пловдив до южната ни граница вече отдавна има готови отсечки. Това са трасетата от Крумово до Първомай, както и от Свиленград до турската граница. В останалата си част работите за извършени на около 74%. Това са отсечките Димитровград-Сименовград, както и Симеоновград – Харманли – Любимец – Свиленград.
Двамата изпълнители Терна и Порр заявиха пред нас, че в края на октомври се очаква 95% от строително-монтажните дейности ще бъдат приключени.
За нас това е един добър показател, защото за 2016 г. ще остане по-малка част от проекта, която трябва да финансираме със собствени средства, поради изтичането на финансовата рамка на програмния период (2007-2013) в края на 2015 г. За това ние даваме максимално от нас, за да може да се работи на всички фронтове и да приключим максимални по обем дейности.
Третият проект, по който се работи (Септември – Пловдив) закъсня със своето стартиране, което се случи в началото на 2014 г. Тя има трима изпълнители, разпределени в отделните лотове (Септември – Пазарджик, Пазарджик – Стамболийски и Стамболийски – Пловдив). Към момента Лот 1 и Лот 3 се движат в график и са почти в необходимите си срокове. Във фаза 2 имаме проблеми, защото в консорциума който го изгражда има трудности, но се надявам те да ускорят своята работа.
 
Какви бяха основните проблеми пред реализирането на проектите?
Това, което можем да кажем, че основните проблеми, които възникнаха бяха в институционалната рамка. Става въпрос за отчуждителни процедури, които са много бавни и сложни. Те дават възможност на собствениците на земи да не се съгласят с направените оценки и да подадат възражения в съда, като това забавя страшно много изпълнението на проектите.
Друг голям проблем е откриването на археологически находки, които спират на 100% строителните процеси докато не приключат проучвателните работи върху откритото находище. Много такива обекти се откриха – над 37 по трасетата, по които работим.
На трето място недобрите климатични условия, които ни съпътстваха през 2013 и 2014 г. също оказаха своето влияние.
Въпреки това всички строители работят на „пълна пара" и се надявам до края на 2015 г. да се свърши максимално много работа.
 
Какво следва, ако проектите не бъдат завършени в срок?
След това спира финансирането с европейски средства и страната ни трябва да завърши обектите със свои ресурси. Това за нас означава, че от капиталовите разходи, които се отпускат от бюджета към НКЖИ ще отидат за довършване на европейските проекти, но няма да останат много средства за ремонтните дейности на останалата част от ЖП мрежата. Т.е на места ще трябва да се намаляват скорости, за да можем да гарантираме безопасността на движението на влаковете.
 
Може ли да кажете какви суми евентуално ще са необходими в тази връзка?
На този етап не, но към средата на октомври ще сме наясно какви обекти ще са приключили и на каква фаза са. Така че повече информация ще има тогава.
 
Други проекти финансирани с европейски средства са модернизирането на големите ЖП гари, на какъв етап е тяхното изграждане?
Ремонти на Централна гара София, на Гара Пазарджик и на тази в Бургас се осъществяват по програмата за развитието на TEN-T мрежата. Гара Пазарджик вече е модернизирана, има разрешение за ползване и е в експлоатация. В гара Бургас се работи усилено, като нейният краен срок е март 2016 г. Съвсем наскоро проведохме разговори с изпълнителите на обекта и получихме тяхното уверение, че до края на 2015 можем да се поздравим с приключването на строителните работи. По този проект не малка помощ ни оказва кметът на Бургас, който е една много силна личност в града.
По отношение на Централна гара София последната проверка бе проведена преди два дни и се видя, че много работа е свършена. Вече пуснахме и преминаване на пътници през част от новоремонтираното приемно здание. Очакваме, че до един месец, ще пуснем в експлоатация част от ремонтираната сграда. Уверението на изпълнителите е, че в края на 2015 НКЖИ ще приеме една нова, хубава гара, която ще бъде лицето на град София.
 
По кои проекти от новия програмен период (2014-2020) НКЖИ работи усилено?
Логично е да се продължат проектите, по които и в момента работим. За нас най-важната отсечка е през границата със Сърбия, през София, Пловдив за Свиленград и до Бургас. На този етап има избрани изпълнители за техническа помощ, които изготвят техническите проекти, подробни устройствени планове, оценка за въздействието върху околната среда и др. Става въпрос за отсечките от Елин Пелин до Септември, София – Перник – Радомир, Петърч – Драгоман. София Елин Пелин и от Волюяк до Петърч.
Тази помощ ще ни позволи в 2016 г. да обявим процедури за избор на строители и през 2020 г. да имаме завършено трасе от сръбската граница до турската и гръцката, както и до Бургас.
 
Източник: Money.bg
ЖП транспорт

Товарните влакове между Турция и Китай вече се движат редовно по график

Първият Китай-граница влак от Турция тръгна на 4 декември миналата година, а вторият току-що пристигна в централно разположения китайски хъб. Услугата ще работи два пъти месечно. Това е положителен старт […]

ЖП транспорт

Flixmobility с жалба пред Европейската комисия против държавна помощ на ДойчеБан

FLIXMOBILITY, германското дружество с отворен достъп Flixtrain и автобусния оператор на дълги разстояния Flixbus, подаде официално оплакване пред Европейската комисия (ЕК) за милиарди евро държавни помощи, предоставени на германския железопътен […]