Прикрива ли се истината за железопътните инциденти в България? Възможно ли е резултатите от разследванията да се манипулират в угода на висши управленски кадри в държавните жп фирми или в полза на частни компании, доставящи неработещо оборудване на високи цени? Манипулирани ли са многомилионни обществени поръчки в железниците така, че водещ за избора да е размерът на комисионите?
Тези въпроси са твърде любопитни, а търсенето на отговорите им – работа на спецслужбите и прокуратурата.
Както Клуб Z разкри еврокомисарят по транспорта Виолета Булц преди дни изпрати писмо до властите в София, в което предупреждава, че законодателството ни в железопътния сектор не е в унисон с евродирективите.
ШАМАР ЗА МОСКОВСКИ И ОТ БРЮКСЕЛ
Според писмото от Брюксел е абсурд звеното за разследване на железопътните инциденти да е администрация към транспортното министерство, а министърът на транспорта Ивайло Московски да назначава ръководството на държавните железопътни компании БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура".
Има и извод, че такава организация създава условия за манипулация на данните за железопътните разследвания.
"Тази организационна уредба не гарантира пълна независимост на разследващия орган и в резултат на това разследващият орган разследва произшествия, в които е замесено основното железопътно предприятие или управителят на инфраструктурата, контролирани от държавата, като техният основен акционер може да има интерес от окончателните резултати от разследването", пише еврокомисар Булц.
От ведомството на Московски уточниха пред Клуб Z, че в определения срок от два месеца в писмото ще изпратят официален отговор до Еврокомисията.
"В звеното за разследване на инциденти работят съвсем малко хора. Ако то стане самостоятелна администрация, то ще трябва да има самостоятелен бюджет и да се назначи допълнителен персонал", посочиха от министерството.
Мотивът за икономии обаче по никакъв начин не кореспондира с проблема за обективността на разследванията при инциденти. А проблем определено има и то огромен.
Преди броени дни, на 3 май т. г., Пловдивският апелативен съд на практика разби на пух и прах мотивите на Окръжен съд – Стара Загора, който преди време определи за виновен за жп трагедията на гара Калояновец помощник-машиниста Христо Тиляшев. Първата инстанция прати железничаря за 8 години и половина в затвора и разпореди той да плати почти 1,5 милиона лева обезщетения за БДЖ и НКЖИ за имуществени вреди.
Според решението на пловдивските апелативни съдии решението на колегите им от Стара Загора е напълно несъстоятелно и абсурдно.
Ето няколко избрани цитата от него:
"…в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, като в този смисъл е и Р. 226-32-I. Тоталната липса на анализ на доказателствата в мотивите е съществено нарушение на процесуалния закон- Р.30-91-II. Не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът не обсъжда показанията на свидетелите и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля – Р.18-86-II, което в случая е налице."
И още:
"Окръжният съд в мотивите на присъдата си е посочил фактическа обстановка, която на практика представлява буквален препис на обстоятелствената част на обвинителния акт. Възпроизвел е механично фактологията отразена в обвинителния акт, без тя да е защитена при анализа на доказателствата, т.е., само декларативно е изброил доказателствата, въз основа на които е приел фактическата обстановка, без да съпостави и да посочи какви факти и обстоятелства установяват те. Не са обсъдени и не е отчетена степента на заинтересованост на едни или други показания, за да се анализира на кои да се даде вяра."
И пореден цитат:
"В случая, въобще липсва оценка на доказателствения материал. Разпитани са 36 свидетели и са четени по реда на чл.281 ал.5-НПК показанията на 13 свидетели. Никъде в мотивите не са коментирани събраните сведения от свидетелските показания и съответно не са съпоставяни с другите доказателства, ерго липсва техен анализ, за да се стигне до един или друг извод относно предмета на доказване в наказателния процес и относно отделни елементи на същия-авторство, деяние, съставомерен резултат, причинна връзка, вина и всички други обстоятелства."
В решението на Пловдивския апелативен съд има и куп други меко казано смущаващи констатации, с които изцяло се отменя присъдата на старозагорските магистрати и делото за влаковата катастрофа се връща за ново разглеждане.
Предисторията
Новият развой около влаковата катастрофа при Калояновец, при която на 12 юли 2104 г. загина машинистът Венко Тодоров е шамар за същото това звено за разследване на транспортни инциденти, за което сега еврокомисарят по транспорта Виолета Булц мъмри като прегрешил ученик транспортния министър Ивайло Московски. След инцидента службата направи всичко възможно да прехвърли цялата вина за станалото на оцелелия помощник-машинист Христо Тиляшев. Според официалната версия той не видял точно показанията на светофора за влизане в гарата и вместо да намали скоростта за навлизане в отклонение (40 км/ч), продължил да кара със скорост за движение по права със 100 км/ч.
Според Тиляшев обаче е имало разминаване между показанията на входния светофор и този на самото влизане в гарата, което автоматично означава техническа неизправност в системата за управление на жп трафика. Клуб Z публикува поредица от аналогични случаи през следващите месеци, които са описани в служебния бюлетин за жп инцидентите на НКЖИ, който е само за вътрешно ползване. При тях нямаше жертви и ранени и бяха потулени, въпреки че един срещу друг бяха пратени пътнически влакове и че следващи трагедии бяха избегнати само благодарение на благосклонността на Фортуна или железничари професионалисти.
"Ядосан съм, защото от следствието излиза, че ние едва ли не сме самоубийци. А двамата (с покойния машинист Венко Тодоров, б.р.) не сме самоубийци. Носехме си по една торба ядене във влака. Кой самоубиец го прави?! Не сме самоубийци. Няма да позволя да си измият ръцете с него", каза преди време Тиляшев пред медията ни.
И ако неговите показания могат да бъдат възприети като оправдание, то подкрепата, която той получи от бившия председател на управителния съвет на БДЖ инж. Иван Иванов, чийто племенник е загиналият машинист Венко Тодоров, е изключително показателна.
"По тази трагедия имаше явни несъответствия и противоречия. Лъжа е, че системата за Автоматична локомотивна сигнализация (АЛС) на "Алкател" е действала. Със стопроцентова сигурност мога да твърдя, че това не е така. Независимо от всичко, което се обявява. Тази система не е нова, бе тържествено открита през 2006 г. Според мен сега при рехабилитацията на железния път, той е пуснат в експлоатация без да се провери дали сигнализацията работи", коментира той пред Клуб Z.
Иванов започна своя проверка по обстоятелствата за катастрофата. Оказа се, че системата, която е можела да предотврати човешка грешка е била неизправна както в локомотива, така и на железния път. Клуб Z публикува видеа, които показват как са липсвали модулите върху пътната инфраструктура, които да задействат аварийно спиране при несъобразена скорост.
ТРАГЕДИЯТА В КАЛОЯНОВЕЦ Е ЗАРАДИ НЕРАБОТЕЩА СИСТЕМА ЗА СИГУРНОСТ
Трагедията "Калояновец" днес освен черна хроника за железниците ни е и подходяща илюстрация защо Еврокомисията дори и 9 години след влизането ни в ЕС щедро ни раздава шамари.
"За мен писмото на ЕK беше очаквано. Определено има институционален конфликт на интереси в железопътните институции. Това е притеснително, особено на фона на констатациите описани в доклада за инцидента на Калояновец от националния разледващ орган и решението на Пловдивския апелативен съд от преди няколко дни да върне делото поради допуснати груби процесуални нарушения и липса на мотиви за тежка присъда", коментира пред Клуб Z председателят на неправителствената организация "Приятели на железопътния транспорт" Варужан Апелян.
Сега разследването на катастрофата при Калояновец започва наново. Две години след като се случи и при куп съмнения, че факти по нея са били потулени умишлено. А шансовете да се стигне до истината определено не са големи.
Източник : www.clubz.bg
