Пристанищната инфраструктура вече се управлява с ГИС

 

Съгласно чл. 115л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения.

ДППИ управлява собствеността на 15 пристанищни терминала, разположени в българската част на река Дунав и 11 по черноморския бряг. Те се простират на територията на 25 общини, на площ над 6 550 000 кв.м.

Националната пристанищна система разполага с кейов фронт с обща дължина 13 076 м в морските пристанища и 7 862 м в речните пристанища и 152 корабни места.

Обща дължина само на жп линии и др., които преминават през територията на пристанищата, е 45 км.

452 сгради са разположени на територията на пристанищата за обществен траспорт с национално значение с обща разгърната застроена площ 374 413 кв.м.

Най-старият документ, свързан с българските пристанища, е свързан с решението за построяването на пристанищата Варна и Бургас – това е Указ на Княз Фердинанд I от 1889 г. През 1894 започва строителството на Пристанище Бургас.

Две години по-късно започва и изграждането на пристанището във Варна, което е тържествено открито през май 1906 г.

Днес основните дейности на ДППИ са свързани с:

■ Изграждането

■ Реконструкцията

■ Рехабилитацията

■ поддържането

■ управлението на собствеността

■ организацията на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

■ обезпечаване на достъпа до тях;

■ поддържане на съществуващите и изграждане на нови:

– подходни канали

– пристанищни акватории

– морски и речни депа

– вълноломи

– защитни съоръжения и други;

■ осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата

■ предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик.

Необходимост от ГИС

Като предприятие, собственост на държава-член на Европейския съюз, ДППИ има ангажимента да поддържа структурирани и оперативно съвместими данни и регистри за обектите, които управлява, и да ги поддържа и съхранява чрез подходящи средства.

ДППИ, операторите, концесионери на пристанища и представители на институции и икономически субекти, свързани с морския бизнес, е необходимо да разполагат със съвременна възможност за извличане на различна по вид и съдържание актуална информация.

В рамките на ДППИ, до изграждането на ГИС, е липсвала възможност за унифициран вход на процесите, както и за ефикасен обмен на информация между Главното управление на предприятието и териториалните поделения, както и с други институции.

Основните цели, поставени пред проектираната система в ДППИ, са били:

■ Създаване на общ за предприятието пространствен модел на обектите, съдържащ информация за тях и създаващ условия за ползването им от служителите на предприятието в съответствие с необходимостта и компетенциите им;

■ Повишаване на ефективността на работа на структурите на предприятието чрез по-добро информационно осигуряване относно пространствените характеристики на управляваните от нея обекти;

■ Създаване и поддържане на обща оперативна картина на състоянието на инфраструктурата и акваторията на пристанищата;

■ Оптимизиране разходите по поддръжка на съоръженията;

■ Създаване на предпоставки за изпълнение на европейските стандарти по защита на околната среда.

Обхват на решението

Географската информационна система предоставя възможности за централизиране на информацията за обектите, съоръженията и материалните активи на ДППИ, интегрирането й с наличната техническа и чертожна информация и представянето й в пространствен контекст.

ГИС на пристанищната инфраструктура обхваща:

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Бургас: Бургас-изток, Бургас Изток – терминал 2А, Бургас-запад, Росенец, Несебър и Созопол; Складова база Лозово (сухо пристанище);

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Варна: Варна-изток, Варна-запад, ТЕЦ Езерово, Петрол, Леспорт, Фериботен комплекс – Варна и Балчик и отделни терени в обхвата на пристанището, в това число и двата важни за корабоплаването канали Канал 1 и Канал 2;

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Лом: Лом, Оряхово, Видин-център, Видин-юг, Видин-север и фериботен комплекс – Видин;

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Русе: Русе-изток, Русе-център, Русе-запад, Силистра, Тутракан, Свищов и Сомовит, пристанище Никопол, терени извън района.

Описание на системата

ГИС на пристанищната инфраструктура е реализирана като система с централизирана архитектура. В основата й стои сървър за управление на бази данни, като единно хранилище за данните, с които оперира системата.

В гео-базата данни са структурирани следните типове информация:

■ общи геоданни за обзорна карта на България – общини, землища, населени места, пътна и железопътна мрежа, водни обекти, населени места;

■ данни за релеф;

■ данни от геодезически измервания.

Информацията е структурирана в два основни модела данни:

■ данни за пристанищната инфраструктура – включват информацията от изготвената на базата на геодезически измервания и налична информация, специализирана карта, както и данни предоставени от ДППИ, специализираните поделения "Ръководство на корабния трафик" и специализирано навигационно оборудване;

■ данни от регистрите на ДППИ специфичните за предприятието данни, които могат да се променят и актуализират във всеки момент;

■ данни за кадастър и собственост – съдържа актуалната към момента информация, предоставена от изпълнителната агенция по кадастър и геодезия, свързана с поземлените имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради на територията на ДППИ. Тези данни се зареждат директно в системата и не подлежат на редакция (официалните данни от ИАГКК).

Функции и модули

Функции, които могат да бъдат управлявани с ГИС на пристанищната инфраструктура:

■ въвеждане и редакция на пространствена информация – за всеки обект може да бъде създавано електронно досие с необходимата информация, карта на обекта, конкретни параметри и характеристики;

■ автоматично генериране на справки и анализи, необходими за ежедневната работа на служителите на ДППИ;

■ възможност за едновременен достъп в системата на служители както от Главното управление в София, така и от териториалните поделения във Варна, Бургас, Русе и Лом;

■ Възможност за създаване и поддържане на цифров чертожен архив;

■ Поддържане на данни за хронологията на инспекциите по съоръженията на пристанищната инфраструктура и за експертните констатации за тяхното състояние;

■ Възможност за визуализация на състоянието на съоръженията ( за наблюдение от дистанция);

Разработени са следните модули:

■ Администрация на потребители и базови номенклатури – дефинира различни права за достъп до функционалност от модулите, както и регламентирани права за достъп до информация, базирано на териториален принцип.

■ Настолни модули за управление и зареждане и обработка на пространствени данни – предоставят средства за редакция и поддръжка на пространствените данни. Разработени са средства за импорт на информация от различни източници -кадастрални данни, специализирана карта, специфични за ДППИ данни.

■ Управление на документен и чертожен архив – позволява съхраняване на неограничен брой документи в цифров вид за всеки обект на ДППИ, независимо дали става въпрос за технически проекти, протоколи, технически чертежи, документи и т.н. Модулът позволява параметризиране на цифровата информация с информация относно тях, както и бързо търсене и извеждане на информация от архива. Модул "Чертожен архив" е интегриран с всички останали модули от системата.

■ Управление на дълготрайни материални активи – поддържа информация за начина, по който инфраструктурните обекти и съоръжения се използват като ресурси, предназначени за стопанска дейност. Този модул позволява изготвянето на инвентаризации, инвестиционни планове, рехабилитации и планови ремонти.

■ WEB ГИС – осигурява оторизиран онлайн достъп, интегрира информация от всички модули и дава възможност за ползване от отдалечени потребители през уеб браузър.

Използване и услуги

Съгласно изискванията на възложителя ГИС е инсталирана във всички клонове ТП на ДППИ: Варна, Бургас, Лом и Русе, както и в двете специализирани поделения във Варна и Русе, съответно: дирекция "Ръководство на корабния трафик-Черно море" и дирекция "Ръководство на корабния трафик-река Дунав". Инсталирана е на общо 20 работни станции.

Внедряването на ГИС за ДППИ допринася и подпомага за:

■ внедряването на съвременни комуникационни решения и достигането до нормите и стандартите на морския и речен транспорт в Европейската общност;

■ динамизиране на процеса на планиране и разработване на инвестиционни проекти по ОПТ и ускоряване процеса на изпълнението им в настоящия и следващ програмен период;

■ развитие и утвърждаване на интелигентни транспортни системи;

■ разработване на специализирани системи за управление на активите на пристанищната инфраструктура;

■ поддържане на актуален регистър на активите на пристанищната инфраструктура;

■ подобряване на ефективността и ефикасността при управление на пристанищната инфраструктура;

■ оптимизация на съвместната работа на отделните звена в структурата на ДППИ.

След въвеждането географската информационна система на пристанищната инфраструктура ефективно се използва от експертите на ДППИ В Главно управление – София, и териториалните поделения Варна, Бургас, Русе и Лом.

ГИС на пристанищната инфраструктура предоставя следните услуги, съгласно чл. 14 от Закон за достъп до пространствени данни:

■ услуги за намиране, позволяващи търсене на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни въз основа на съдържанието на съответните метаданни и представяне съдържанието на метаданните;

■ услуги за разглеждане, позволяващи най-малко: представяне, навигация, увеличаване/намаляване, избор на панорамен изглед или припокриване на разглежданите масиви от пространствени данни и представяне на информация за легендата и друго относимо съдържание на метаданните;

■ услуги за изтегляне, позволяващи копиране на масиви от пространствени данни или на части от тези масиви, и където е приложимо, осигуряване на пряк достъп до тях;

■ услуги за трансформиране, позволяващи трансформирането на масиви от пространствени данни, с оглед постигане на оперативна съвместимост;

■ услуги за извикване на услуги за пространствени данни;

■ услуги за предоставяне на метаданни.

Ползването на уеб услугата е безплатно и достъпът се предоставя чрез подаване на заявление-декларация, което може да бъде изтеглено от сайта на ДП "Пристанищна инфраструктура" (www. bgports.bg).

ГИС осигурява и възможност за различни справки и анализи на информацията и ще поддържа обмен на данни с други информационни системи.

Технологията дава възможност натрупаните данни и информация да се използват за специфични изследвания, за управление на ресурси, за регионално и териториално планиране, както и за икономическо моделиране на процеси.

Обхващането на всички обекти на пристанищната инфраструктура в единна система дава възможност за:

■ централизиране на информацията за обектите, съоръженията и материалните активи на ДППИ;

■ интегрирането й с наличната техническа и чертожна информация;

■ представянето й в пространствен контекст.

■ извършване на пространствени анализи и справки, в това число и от външни потребители;

■ по-ефективно планиране на инвестициите и на финансовите ресурси.

Потенциал за развитие

Проектираната и разработена в рамките на проекта пространствена база данни и ГИС са изцяло съобразени с изискванията, препоръките и стандартите на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 (INSPIRE). Изграден е необходимият интерфейс, метаданни и предпоставки, съобразени с изискванията на директивата за осъществяване на достъп до пространствената база данни съгласно изискванията на техническата спецификация. По този начин е осигурена възможност за интеграция с Националния портал за Пространствени данни, който се изгражда и поддържа от Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В сътрудничество с European Commission DG JOINT RESEARCH CENTRE е реализиран интегриран достъп до метаданни и данни с реализиран в подкрепа на Дунавската стратегия INSPIRE портал.

***

ВИЗИТКА НА ИТ ПРОЕКТА

Име: "Проектиране и внедряване на географска информационна система

(ГИС) за управление на пристанищната инфраструктура" Възложител: ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ)

Изпълнители:

1. Консорциум "ГеоПорт" /по Договор № ДЕП-1/04.02.2014 г. с предмет: "Проектиране и внедряване на ГИС за нуждите на ДП "Пристанищна инфраструктура";

2. "Битмап" ЕООД по Договор № ДЕП-2/04.02.2014 г. с предмет: "Осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнението на договора за: "Проектиране и внедряване на географска информационна система /ГИС/ за нуждите на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Дата на стартиране/дата на приключване: 19.04.2011 / 01.12.2014 Бюджет: 4 703 728,60 лв. (от които 3 352 207, 76 лв. са от ЕфРР) Категория: Национални ИТ проекти, реализирани в администрацията.

Източник:в. Computer World, 13.12.2014г.

Воден транспорт

БСП: ГЕРБ бърза да назначи „политически калинки“ в края на мандата

В края на мандата си ГЕРБ се опитва да овладее колкото се може повече властови структури чрез назначаването на директори на държавни предприятия, това обяви депутатът от  БСП Христо Проданов. […]

Автомобилен транспорт

Автобусни превозвачи кандидатстват за финансова помощ от утре

От днес автобусните превозвачи може да кандидатстват по мярката за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за бранша. Общият ресурс на схемата е 30 млн. лв., като всяка фирма може да […]

Автомобилен транспорт

Лобизъм сви три пъти прогнозните приходи от тол-системата

Лобистките „хватки“, прилагани  активно и системно от фирмите за тежкотоварен автомобилен транспорт  у нас, са  основната причина приходите  от въведената на 1 март тол система да паднат  три пъти под […]