Пристанищната инфраструктура вече се управлява с ГИС

 

Съгласно чл. 115л от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) е юридическо лице по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, със седалище София и с клонове – териториални поделения.

ДППИ управлява собствеността на 15 пристанищни терминала, разположени в българската част на река Дунав и 11 по черноморския бряг. Те се простират на територията на 25 общини, на площ над 6 550 000 кв.м.

Националната пристанищна система разполага с кейов фронт с обща дължина 13 076 м в морските пристанища и 7 862 м в речните пристанища и 152 корабни места.

Обща дължина само на жп линии и др., които преминават през територията на пристанищата, е 45 км.

452 сгради са разположени на територията на пристанищата за обществен траспорт с национално значение с обща разгърната застроена площ 374 413 кв.м.

Най-старият документ, свързан с българските пристанища, е свързан с решението за построяването на пристанищата Варна и Бургас – това е Указ на Княз Фердинанд I от 1889 г. През 1894 започва строителството на Пристанище Бургас.

Две години по-късно започва и изграждането на пристанището във Варна, което е тържествено открито през май 1906 г.

Днес основните дейности на ДППИ са свързани с:

■ Изграждането

■ Реконструкцията

■ Рехабилитацията

■ поддържането

■ управлението на собствеността

■ организацията на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

■ обезпечаване на достъпа до тях;

■ поддържане на съществуващите и изграждане на нови:

– подходни канали

– пристанищни акватории

– морски и речни депа

– вълноломи

– защитни съоръжения и други;

■ осъществяване на навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата

■ предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и предоставяне на речни информационни услуги на корабния трафик.

Необходимост от ГИС

Като предприятие, собственост на държава-член на Европейския съюз, ДППИ има ангажимента да поддържа структурирани и оперативно съвместими данни и регистри за обектите, които управлява, и да ги поддържа и съхранява чрез подходящи средства.

ДППИ, операторите, концесионери на пристанища и представители на институции и икономически субекти, свързани с морския бизнес, е необходимо да разполагат със съвременна възможност за извличане на различна по вид и съдържание актуална информация.

В рамките на ДППИ, до изграждането на ГИС, е липсвала възможност за унифициран вход на процесите, както и за ефикасен обмен на информация между Главното управление на предприятието и териториалните поделения, както и с други институции.

Основните цели, поставени пред проектираната система в ДППИ, са били:

■ Създаване на общ за предприятието пространствен модел на обектите, съдържащ информация за тях и създаващ условия за ползването им от служителите на предприятието в съответствие с необходимостта и компетенциите им;

■ Повишаване на ефективността на работа на структурите на предприятието чрез по-добро информационно осигуряване относно пространствените характеристики на управляваните от нея обекти;

■ Създаване и поддържане на обща оперативна картина на състоянието на инфраструктурата и акваторията на пристанищата;

■ Оптимизиране разходите по поддръжка на съоръженията;

■ Създаване на предпоставки за изпълнение на европейските стандарти по защита на околната среда.

Обхват на решението

Географската информационна система предоставя възможности за централизиране на информацията за обектите, съоръженията и материалните активи на ДППИ, интегрирането й с наличната техническа и чертожна информация и представянето й в пространствен контекст.

ГИС на пристанищната инфраструктура обхваща:

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Бургас: Бургас-изток, Бургас Изток – терминал 2А, Бургас-запад, Росенец, Несебър и Созопол; Складова база Лозово (сухо пристанище);

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Варна: Варна-изток, Варна-запад, ТЕЦ Езерово, Петрол, Леспорт, Фериботен комплекс – Варна и Балчик и отделни терени в обхвата на пристанището, в това число и двата важни за корабоплаването канали Канал 1 и Канал 2;

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Лом: Лом, Оряхово, Видин-център, Видин-юг, Видин-север и фериботен комплекс – Видин;

■ Пристанища и пристанищни терминали в обхвата на действие на Териториално поделение на ДППИ – клон Русе: Русе-изток, Русе-център, Русе-запад, Силистра, Тутракан, Свищов и Сомовит, пристанище Никопол, терени извън района.

Описание на системата

ГИС на пристанищната инфраструктура е реализирана като система с централизирана архитектура. В основата й стои сървър за управление на бази данни, като единно хранилище за данните, с които оперира системата.

В гео-базата данни са структурирани следните типове информация:

■ общи геоданни за обзорна карта на България – общини, землища, населени места, пътна и железопътна мрежа, водни обекти, населени места;

■ данни за релеф;

■ данни от геодезически измервания.

Информацията е структурирана в два основни модела данни:

■ данни за пристанищната инфраструктура – включват информацията от изготвената на базата на геодезически измервания и налична информация, специализирана карта, както и данни предоставени от ДППИ, специализираните поделения "Ръководство на корабния трафик" и специализирано навигационно оборудване;

■ данни от регистрите на ДППИ специфичните за предприятието данни, които могат да се променят и актуализират във всеки момент;

■ данни за кадастър и собственост – съдържа актуалната към момента информация, предоставена от изпълнителната агенция по кадастър и геодезия, свързана с поземлените имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради на територията на ДППИ. Тези данни се зареждат директно в системата и не подлежат на редакция (официалните данни от ИАГКК).

Функции и модули

Функции, които могат да бъдат управлявани с ГИС на пристанищната инфраструктура:

■ въвеждане и редакция на пространствена информация – за всеки обект може да бъде създавано електронно досие с необходимата информация, карта на обекта, конкретни параметри и характеристики;

■ автоматично генериране на справки и анализи, необходими за ежедневната работа на служителите на ДППИ;

■ възможност за едновременен достъп в системата на служители както от Главното управление в София, така и от териториалните поделения във Варна, Бургас, Русе и Лом;

■ Възможност за създаване и поддържане на цифров чертожен архив;

■ Поддържане на данни за хронологията на инспекциите по съоръженията на пристанищната инфраструктура и за експертните констатации за тяхното състояние;

■ Възможност за визуализация на състоянието на съоръженията ( за наблюдение от дистанция);

Разработени са следните модули:

■ Администрация на потребители и базови номенклатури – дефинира различни права за достъп до функционалност от модулите, както и регламентирани права за достъп до информация, базирано на териториален принцип.

■ Настолни модули за управление и зареждане и обработка на пространствени данни – предоставят средства за редакция и поддръжка на пространствените данни. Разработени са средства за импорт на информация от различни източници -кадастрални данни, специализирана карта, специфични за ДППИ данни.

■ Управление на документен и чертожен архив – позволява съхраняване на неограничен брой документи в цифров вид за всеки обект на ДППИ, независимо дали става въпрос за технически проекти, протоколи, технически чертежи, документи и т.н. Модулът позволява параметризиране на цифровата информация с информация относно тях, както и бързо търсене и извеждане на информация от архива. Модул "Чертожен архив" е интегриран с всички останали модули от системата.

■ Управление на дълготрайни материални активи – поддържа информация за начина, по който инфраструктурните обекти и съоръжения се използват като ресурси, предназначени за стопанска дейност. Този модул позволява изготвянето на инвентаризации, инвестиционни планове, рехабилитации и планови ремонти.

■ WEB ГИС – осигурява оторизиран онлайн достъп, интегрира информация от всички модули и дава възможност за ползване от отдалечени потребители през уеб браузър.

Използване и услуги

Съгласно изискванията на възложителя ГИС е инсталирана във всички клонове ТП на ДППИ: Варна, Бургас, Лом и Русе, както и в двете специализирани поделения във Варна и Русе, съответно: дирекция "Ръководство на корабния трафик-Черно море" и дирекция "Ръководство на корабния трафик-река Дунав". Инсталирана е на общо 20 работни станции.

Внедряването на ГИС за ДППИ допринася и подпомага за:

■ внедряването на съвременни комуникационни решения и достигането до нормите и стандартите на морския и речен транспорт в Европейската общност;

■ динамизиране на процеса на планиране и разработване на инвестиционни проекти по ОПТ и ускоряване процеса на изпълнението им в настоящия и следващ програмен период;

■ развитие и утвърждаване на интелигентни транспортни системи;

■ разработване на специализирани системи за управление на активите на пристанищната инфраструктура;

■ поддържане на актуален регистър на активите на пристанищната инфраструктура;

■ подобряване на ефективността и ефикасността при управление на пристанищната инфраструктура;

■ оптимизация на съвместната работа на отделните звена в структурата на ДППИ.

След въвеждането географската информационна система на пристанищната инфраструктура ефективно се използва от експертите на ДППИ В Главно управление – София, и териториалните поделения Варна, Бургас, Русе и Лом.

ГИС на пристанищната инфраструктура предоставя следните услуги, съгласно чл. 14 от Закон за достъп до пространствени данни:

■ услуги за намиране, позволяващи търсене на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни въз основа на съдържанието на съответните метаданни и представяне съдържанието на метаданните;

■ услуги за разглеждане, позволяващи най-малко: представяне, навигация, увеличаване/намаляване, избор на панорамен изглед или припокриване на разглежданите масиви от пространствени данни и представяне на информация за легендата и друго относимо съдържание на метаданните;

■ услуги за изтегляне, позволяващи копиране на масиви от пространствени данни или на части от тези масиви, и където е приложимо, осигуряване на пряк достъп до тях;

■ услуги за трансформиране, позволяващи трансформирането на масиви от пространствени данни, с оглед постигане на оперативна съвместимост;

■ услуги за извикване на услуги за пространствени данни;

■ услуги за предоставяне на метаданни.

Ползването на уеб услугата е безплатно и достъпът се предоставя чрез подаване на заявление-декларация, което може да бъде изтеглено от сайта на ДП "Пристанищна инфраструктура" (www. bgports.bg).

ГИС осигурява и възможност за различни справки и анализи на информацията и ще поддържа обмен на данни с други информационни системи.

Технологията дава възможност натрупаните данни и информация да се използват за специфични изследвания, за управление на ресурси, за регионално и териториално планиране, както и за икономическо моделиране на процеси.

Обхващането на всички обекти на пристанищната инфраструктура в единна система дава възможност за:

■ централизиране на информацията за обектите, съоръженията и материалните активи на ДППИ;

■ интегрирането й с наличната техническа и чертожна информация;

■ представянето й в пространствен контекст.

■ извършване на пространствени анализи и справки, в това число и от външни потребители;

■ по-ефективно планиране на инвестициите и на финансовите ресурси.

Потенциал за развитие

Проектираната и разработена в рамките на проекта пространствена база данни и ГИС са изцяло съобразени с изискванията, препоръките и стандартите на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 (INSPIRE). Изграден е необходимият интерфейс, метаданни и предпоставки, съобразени с изискванията на директивата за осъществяване на достъп до пространствената база данни съгласно изискванията на техническата спецификация. По този начин е осигурена възможност за интеграция с Националния портал за Пространствени данни, който се изгражда и поддържа от Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В сътрудничество с European Commission DG JOINT RESEARCH CENTRE е реализиран интегриран достъп до метаданни и данни с реализиран в подкрепа на Дунавската стратегия INSPIRE портал.

***

ВИЗИТКА НА ИТ ПРОЕКТА

Име: "Проектиране и внедряване на географска информационна система

(ГИС) за управление на пристанищната инфраструктура" Възложител: ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ)

Изпълнители:

1. Консорциум "ГеоПорт" /по Договор № ДЕП-1/04.02.2014 г. с предмет: "Проектиране и внедряване на ГИС за нуждите на ДП "Пристанищна инфраструктура";

2. "Битмап" ЕООД по Договор № ДЕП-2/04.02.2014 г. с предмет: "Осъществяване на наблюдение и контрол по изпълнението на договора за: "Проектиране и внедряване на географска информационна система /ГИС/ за нуждите на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".

Дата на стартиране/дата на приключване: 19.04.2011 / 01.12.2014 Бюджет: 4 703 728,60 лв. (от които 3 352 207, 76 лв. са от ЕфРР) Категория: Национални ИТ проекти, реализирани в администрацията.

Източник:в. Computer World, 13.12.2014г.

ЖП транспорт

Товарните влакове между Турция и Китай вече се движат редовно по график

Първият Китай-граница влак от Турция тръгна на 4 декември миналата година, а вторият току-що пристигна в централно разположения китайски хъб. Услугата ще работи два пъти месечно. Това е положителен старт […]

ЖП транспорт

Flixmobility с жалба пред Европейската комисия против държавна помощ на ДойчеБан

FLIXMOBILITY, германското дружество с отворен достъп Flixtrain и автобусния оператор на дълги разстояния Flixbus, подаде официално оплакване пред Европейската комисия (ЕК) за милиарди евро държавни помощи, предоставени на германския железопътен […]

ЖП транспорт

Много скъпо. Много бавно. Много опасно. Що е то? БДЖ трябва да умре…

Какво се случи след – продължение на историята от 2016 г. Компания Български държавни железници (БДЖ) e един от редовните сюжети на „Черната книга на правителственото разхищение“. Годишното издание им посвети […]