Михаил Рангелов
Оттеглянето на китайската компания CRRC от търга в България и последващото прекратяване на разследването от Европейската комисия се оказаха типичен пример за сложността на търговските отношения в ЕС и значението на съответствието с европейските регулации. Разследването подчерта загрижеността относно честната конкуренция и потенциалните изкривявания на пазара, които могат да възникнат от държавни субсидии. Въпреки че прекратяването на разследването оставя въпроси относно резултатите от проверката на CRRC, то също така открива възможността за България да преразгледа своите процедури за търг и да намери доставчици, които са в съответствие с европейските стандарти за конкуренция.
Оттеглянето на CRRC от търга в България не само акцентира върху съответствието с европейските регулации, но и подчертава потенциалните проблеми в организацията на тръжните процедури от страна на българското транспортно министерство. Този инцидент поражда по-широки въпроси относно капацитета на министерството да управлява сложни търгови процедури, като в същото време се сблъсква с критики за липсата на откритост към сътрудничество с външни жп експерти. Становището на ресорният заместник-министър Бисер Минчев, който отхвърля нуждата от експертна помощ с аргумента, че тези лица преследват единствено медийно внимание, подсказва за един затворен подход към управление и неумение за разрешаване на сложни въпроси. Такава позиция може да подкопае доверието в способността на министерството да провежда прозрачни и ефективни търгове, особено в контекста на проекти по плана за възстановяване и развитие, които имат голямо значение за развитието на железопътния транспорт.
Добрата новина е, че въпреки забавянето, все още има шанс парите за подвижен състав по линия на ПВУ да бъдат усвоенни, а процедурите – завършени. Това обаче вече ще е задача на следващия екип на министерството.
