Чакаме благословията на БрюкселСамо за новите германски мотриси железницата все още дължи над 60 млн. лв.Закъсалата държавна железница на България да бъде спасявана със средства от концесията на Летище София, планират от транспортното министерство .Искаме парите от концесията да отидат за стабилизиране на БДЖ, но се чака одобрението от Еврокомисията, че това няма да е нерегламентирана държавна помощ. Затова процесите за нотификация и на подаване на документи за концесията ще се движат паралелно, каза транспортният министър Ивайло Московски след заседанието на кабинета, на което бе даден стартът на процедурата по концесионирането. Според него, въпросното положително решение за България от Брюксел може да стане факт до няколко месеца.600-те милиона, които се очакват да бъдат поискани от бъдещия стопанин на летището на столицата като първоначална вноска, са записани в тазгодишния бюджет на страната като сума, предназначена за финансова стабилизация на БДЖ. Въпросът е обаче дали тези пари наистина ще стигнат до железницата до края на 2016 г. Събирането на офертите за летището ще продължи до последните дни на септември. След това при обжалване на избора на концесионер нещата може да се забавят до Коледа и дори към началото на следващата година, смятат експерти. БДЖ, макар и с по-малки дългове от минали години, продължава да е в тежко състояние. Старите влакове не привличат достатъчно клиенти и превозвачът не може да издържи на конкуренцията на автобусите. Треновете освен това се движат все по-бавно заради започналите големи ремонти по жп инфраструктурата и изпълнението на проектите за модернизацията на някои отсечки, финансирани с европари.До допълнително забавяне на плановете за по-бързо финансово стабилизиране на държавните железници доведе и пропадането на приватизацията на „БДЖ – Товарни превози". И това държавно транспортно дружество не може да издържи на конкуренцията не само на тировете, но и на другите частни жп фирми, работещи у нас. Дълговете на държавния железопътен товарен превозвач са около 95,4 млн. лв. Според изпълнителния директор на „Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров, загубите и борчовете се дължат на изпълнението на поръчки за превоз на единични товари на общините, които са нерентабилни. Той поиска за целта държавата да започне да дава субсидии. По думите му, в други страни от ЕС това отдавна се прави и посочи за пример Австрия, където държавните железници получават за нерентабилни превози по 80 млн. евро годишно от хазната. След като няма кандидати за товарната железница, от транспортното министерство смятат да се върви към преструктуриране и стабилизация на дружеството. В тази връзка шефът на БДЖ Владимиров каза още, че вече има някои идеи. Например ремонтните работилници на товарните и пътническите превози ще се обединят и по този начин ще се икономисат средства за поддръжка на подвижния състав. Освен това част от освободените активи ще бъдат продадени. Плановете за преструктуриране на дружеството разтревожиха синдикатите на железопътните работници и на среща с ръководството на БДЖ и транспортното министерство те поискаха да няма съкращения. Синдикатите не са против приватизацията или оздравяването, но не искат това да става по пътя на орязване на работни места, смята Димитър Манолов лидер на КТ „Подкрепа". Подобна позиция изрази и Пламен Димитров, ръководителят на другия голям профсъюз у нас КНСБ. Той поиска още държавата да насочи повече инвестиции за развитие на жп транспорта, както това се прави за автомобилните превози. В отговор на опасенията на синдикатите Владимир Владимиров заяви, че през миналата година заради пенсиониране или по собствено желание само от товарните превози са напуснали над 400 души. По думите му, част от дейностите на това дружество заедно с персонала ще минат към частни фирми и по този начин ще се намалятрисковете от загуба на работни места. Междувременно станаха известни данните за борчовете на БДЖ. Държавният жп превозвач за последните 5 години е намалил дълговете си почти двойно – от 850 на 458 млн. лв. Само към банките те са паднали от 641 на 245 милиона. В момента на обли-гационерите железницата дължи 134 млн. лв., над 60 милиона остава борчът за новите германски мотриси и още 40 милиона към друг доставчик.***Инж. Любомир Илиев, управител на „БДЖ – Товарни превози"ЕООД: Дружеството може да стане конкурентно и печелившеМожем да развием „БДЖ – Товарни превози" ЕООД като конкурентно и печеливше предприятие. Това е мнението на управителя на дружеството инж. Любомир Илиев. Според него, компанията се развива много добре през последната година. Има нужда от още известни усилия, за да бъде изградено като конкурентно предприятие, въпреки някои исторически факти. По думите му, жп транспортът в България се либерализира през 2007 г, въпреки че тогава страната ни не е била членка на ЕС и железниците ни не са били подготвени за този процес. През 2007 г., по време на световната финансова криза, с жп транспорт са били превозени близо 22 млн. т товари. Либерализирането у нас се случва, след като две нови жп компании са получили лиценз – един румънски и един български оператор. Кризата през 2008 г, както и няколкото външни фактора, като фалита на металургична компания „Кремиковци", доведоха до над два пъти спад в превозените товари с железница до днес, уточни управителят на дружеството. Той посочи, че след 2009 г. превозът на товари с жп транспорт е константна величина. От 2009 до 2015 г. с железница се движат между 13 и 14 млн. т товари. Това спрямо 2007 г. е приблизително два пъти по-малко. Същевременно с автомобилен транспорт през 2010 г. са превозени 80 млн. т товари, а за 2015 г. те са 123 млн. т. Имаме сериозно увеличение от 2-3 млн. т на година, което е ръст от над 20%", допълни инж. Илиев. Тази статистика показва, че повечето от новите товари се движат по сухопътен транспорт. Лицензираните жп превозвачи през 2007 г. са били два, а в момента са десет. Генералният извод от тази статистика през последните 5 години показва, че всеки, който се лицензира като жп оператор на българския пазар, не взима дял от автомобилния пазар, а от БДЖ, каза инж. Илиев.***Осигуриха пари за проблемен участък на пътя Русе – Тутракан – СилистраОсигурени са финансови средства за завършване на реконструкцията и удвояване на главния път Русе – Тутракан – Силистра при жп прелеза в чертите на Русе. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на инспекция на обекта. Тя отбеляза, че Националнакомпания „Железопътна инфраструктура" най-напред трябва да завърши ремонта на подпорната стена на жп линията. Заради строителните дейности в момента движението в участъка е изключително затруднено и се образуват тапи в пикови моменти. Има предвиден ресурс и ще направим необходимо-то разширение на пътния участък, в който сега се образува тапа, увери регионалният министър. По думите й, вече е изработен технически проект по възлагане на ДП НКЖИ за изграждане на втория отвор на железопътния надлез и за удвояване на трасето на републиканския път. Павлова напомни, че причината за забавянето е цялостната актуализация на стария проект заради установени пропуски. Агенция „Пътна инфраструктура" е в подготовка на задание за проектиране и на обществена поръчка за актуализиране на проекта за удвояването на шосето в проблемния участък.***Северна България изостава и с жп линиитеПодобно на аутобаните, и жп линиите със стандартно междурелсие в Северна България са в по-лошо състояние от тези в Южна, смятат експерти.В тази част на страната засега не се предвиждат огромни инвестиции по транспортните европроекти. Говори се само за модернизацията на линията Видин – София, но всичко си остава само в сферата на обсъжданията. Преди няколко години предложихме на Брюксел вариант за модернизация на сегашното трасе и превръщането му в скоростно, струващ около 2 млрд. евро, но бяхме отрязани. Сега се задоволяваме на първо време с отсечката от крайдунавския град до гара Медковец, но се чудим откъде да вземем пари. За да излезе по-евтино, се разработва проект за скорост до 100 км/ч за пътническите влакове. По останалите жп трасета на Северна България ще можем да разчитаме само на пари от хазната и собствените приходи на НКЖИ, които са ограничени. По подобен начин стоят нещата към Кулата и Солун. За да може да се построи скоростен железен път по това направление, също ще трябват поне милиард евро. За най-нерентабилната жп линия – теснолинейката от Септември до Добринище, се търси концесионер, но засега неофициално, без да бъде обявена процедура. Заговори се дори, че от Швейцария проявили интерес да я превърнат в атракционна железница и така да я спасят, но засега няма нищо конкретно.***Модернизират 20 жп прелезаПоне 20 жп прелеза ще бъдат модернизирани до края на годината, планират от НК „Железопътна инфраструктура". Толкова бяха обновени през изминалата 2015 г, а ремонтираните гари са 55. За 2016 г. към тях ще се добавят нови 24. Ремонтната програма на НКЖИ предвижда още свързване с оптичен кабел на участъците между гарите Горна Оряховица и Бяла и Радомир и Благоевград. Ще се подновяват и няколко жп отсечки. Сред тях са Змейово- Стара Загора, Люляково- Дъскотна, както и около 2,5 км от участъка Делян- Дяково. Ще бъде сменен третият коловоз на гара Владая.През миналата година НКЖИ успя да ремонтира основно жп линията в София между гарите Захарна фабрика и Горна баня в столицата. Приключена беи отсечката от Пирдоп до Антон на Подбалканската линия. По същото направление са подновени около 4,5 км в участъка Клисура- Христо Даново, както и 2,5 км между гарите Подвие и Ведрово.Между Разменна – Перник, Провадия – Синдел- Варна вече е положен оптичен кабел. Подменени са с по-нови и устройствата на осигурителната техника в участъка от Пирдоп по Карлово. Модернизирани са и две тягови подстанции в Мездра и Завет.***Железниците буксуват въпреки финансирането по ОП „ТранспортИзпълнението на Оперативна програма „Транспорт 2007-2013" приключва с 97% усвояване на средствата, отчете инж. Галина Василева, заместник-ръководител на управляващия орган на ОП „Транспорт 2007-2013" и ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020". По програмата са финансирани общо 118 проекта, 11 от които големи инфраструктурни проекти, на обща стойност над 1 млрд. 911 млн. евро. Неусвоените средства са на стойност около 60 млн. евро. Към момента незавършени са проектите за рехабилитация на жп отсечките Първомай -Свиленград, Септември – Пловдив, Пловдив – Бургас, както и изграждането на Интермодалния терминал (ИМТ), Пловдив. Според Христо Алексиев, председател на Управителния съвет на ДП „Национална Компания Железопътна Инфраструктура", два са големите инфраструктурни проекта в железопътния сектор, които ще се финансират по програмата, както и няколко по-малки. В момента се подготвя проектът за модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец и се очаква до края на месец май да бъде подаден за одобрение от управляващия орган. Неговата стойност е 904 млн. лв. и прогнозите са до месец август да бъде обявена процедура за строителство. Другият голям проект е втора фаза на рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас, на стойност 629 млн. лв. В ход е процедура за избор на изпълнител за участъците Стралджа – Церковски и Оризово – Карнобат. Предвидено е до месец октомври да бъде подписан договор за строителство. Проектирането на Интермодален терминал в Русе се осъществи през изтеклия програмен период, предстои по новата транспортна програма с 43 млн. лв. да бъде финансирано неговото строителство.***текст под снимкаПрез миналата година бе основно реконструирана жп линията между столичните гари Захарна фабрика и Владая***текст под снимкаБДЖ – Товарни превози не издържа на конкуренцията на частните фирми в бранша***текст под снимкаЗа най-нерентабилната жп линия – теснолинейката от Септември до Добринище, се търси концесионер30.05.2016
Източник: http://www.crossdisplay.bg, 31.05.2016г.
