Михаил Рангелов
България се готви за мащабна реформа в транспортния сектор, с която железопътният транспорт ще поеме водеща роля в превоза на пътници. Новият подход, обявен от Министерството на транспорта, поставя влаковете в центъра на бъдещата национална транспортна схема, като автобусните линии ще се организират като „подхранващи“ – осигуряващи достъп до гарите. Едновременно с това, се подготвя либерализация на жп услугите, нова тол система и въвеждане на единен билет за влак и автобус.
Пътна карта към либерализация
Промяната няма да се случи изведнъж. До края на юли 2025 г. се очаква да бъде обявена процедура за възлагане на обществена услуга в железопътния транспорт. Операторите ще кандидатстват по три лота – Западен, Северен и Южен. Офертите трябва да бъдат подадени до края на октомври, а договорите ще се подпишат в края на годината.
Големият старт е насрочен за 13 декември 2026 г., когато първите оператори – държавни или частни – ще поемат обслужването на пътническите влакове. До тогава ще тече преходен период за подготовка – осигуряване на подвижен състав, обучение на персонал, адаптиране на графика.
„Ще дадем възможност на всеки, който има капацитет, да участва. Без фаворити, без договори на тъмно. Печели този, който може да предложи реална услуга и да я поддържа устойчиво“, заяви транспортният министър Гроздан Караджов по време на срещата.
Разделение по региони – и първа доминация на БДЖ
Разделението по лотове не е просто географско, а стратегическо. Най-големият дял – около 75% от всички влакови километри – попада в Западния лот. Там се изисква доказан опит в управлението на железопътни превози, което почти гарантира, че БДЖ ще остане основният оператор в този участък. Северният и Южният лот обхващат съответно 14% и 11% от услугата.
Министерството подчертава, че либерализацията не означава приватизация. Частните оператори ще се конкурират чрез обществени поръчки и ще бъдат субсидирани от държавата при изпълнение на неикономически изгодни маршрути.
Общ билет и цифрово проследяване
Едно от най-очакваните нововъведения е въвеждането на единен билет, валиден за влак и автобус. Това ще улесни комбинираното пътуване и ще спести време и средства на пътниците. Новата схема предвижда централен „клирингов център“, който ще разпределя приходите между операторите.
Министърът на транспорта Гроздан Караджов увери, че през първата година цените няма да се променят. След това ще има таван на печалбата от 5%, а увеличенията ще бъдат обвързани с инфлацията.
Още една иновация е дигиталното броене на пътниците и проследяване на пътуванията чрез сензори във вагоните. По този начин ще се събират обективни данни за натовареността, а не само чрез продадени билети. Това е важна стъпка към ефективно управление на държавната субсидия.
Подвижен състав – нови влакове, стари проблеми
По Плана за възстановяване България ще получи 60 нови електрически мотриси, 10 локомотива и 9 маневрени локомотива. Те ще бъдат разпределени между операторите според дела на обслужваните линии. Поддръжката е възложена на международните компании Alstom и Škoda.
Модерните влакове ще разполагат с Wi-Fi, климатизация, видеонаблюдение и ще бъдат адаптирани за хора с намалена подвижност. Проблемът с амортизирания подвижен състав обаче остава – по много направления все още се движат влакове на по 40 години с чести аварии на климатици и занемарени санитарни условия.
Защитен ли е персоналът?
Синдикатите изразиха опасения, че либерализацията може да доведе до уволнения и срив в социалната сигурност. Министерството уверява, че всички служители на БДЖ, които пожелаят, ще бъдат прехвърлени към новите оператори при запазване на договора и условията за работа. Това важи и за обслужващите дейности, които също ще преминат към новите доставчици.
Тол система – не само по пътищата
Реформата предвижда и въвеждането на тол такси за влаковете – операторите ще заплащат за всеки изминат километър по жп мрежата, според теглото на влака и броя на пътниците. Така се цели по-справедливо разпределение на разходите и устойчиво финансиране на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
Рисковете не са малко
Въпреки позитивните сигнали, експерти предупреждават, че:
- Високата концентрация на услуги в Западния лот може да задържи доминацията на БДЖ, въпреки идеята за конкуренция;
- Интеграцията между автобуси и влакове изисква добра координация между частни и публични оператори;
- Без допълнителни инвестиции в релсовата инфраструктура, дори новите мотриси няма да могат да развият пълния си потенциал.
След 2026 г. пътниците в България може би ще се возят в нови, по-комфортни влакове, с билет, който покрива целия маршрут от врата до врата. Но дали реформата ще донесе реално подобрение или ще остане поредният неосъществен проект – ще стане ясно само ако се спази всяка стъпка от този сложен процес.
Има ли печеливши линии у нас?
Жп експертите влязоха и в интересна полемика за това има ли печеливши жп линии у нас. Според главния редактор на Транспортал Михаил Рангелов потенциално печеливши са две линии в България – София-Перник и Пловдив-Асеновград. Това от своя страна означава, че северният превозвач може да не се справи в рамките на своята субсидия, след като при нея няма потенциално изгодни релации . От екипа на министъра опонираха, че в момента няма икономически изгодна линия у нас. Съветникът на Караджов Виктор Чаушев обаче призна, че линията София-Перник е толкова натоварена, че пътниците предпочитат да пътуват в старите електрички 32-ра серия, тъй като са по-широки и успяват да съберат повече хора.
