Михаил Рангелов
Преди няколко дни строителният министър на ГЕРБ Николай Нанков с половин уста призна при срещи в провинцията, че една от гордостта на неговия предшественик Лиляна Павлова – а именно новата ТОЛ система – не само забуксува, но и е на път да изпадне изцяло в канала. Причината новите изисквания, които Брюксел подготвя да въведе в таксуваният при движение по пътищата на Европа като цяло. Които правят на пух и прах намеренията да бъде обхваната над 80% от територията на страната.
Нанков обеща че системата ще бъде приложена за не повече от половината от пътната ни мрежа, а обхвата й тепърва ще се уточнява.
Какви са предложенията в новата директива, които предизвикаха такъв трус в българските планове? Според европейската чернова на директивата, тол системите имат за цел не толкова да бъдат събирани пари за щяло и не щяло, а да се диференцира заплащането в зависимост от ползването и замърсяването, които причиняват автомобилите. Това обаче трябва да важи за всички автомобил и, а не както популистки бе планувано от предното правителство – само за камиони и автобуси над 3,5 тона.
Като цяло предложената от предния регионален министър тол система бе направена на чисто българския принцип под мотото: „Пътят към ада е покрит с добри намерение“. Действително се правеше диференциация между големите потребители на пътна инфраструктура, но самият факт че леките автомобили бяха изключени и фактът, че самата система покриваше почти цялата мрежа, а не само магистралите и транзитните първокласни пътища обезмисляше доброто намерение.
В самата европейска директива се говори за разширение на мрежата извън гореспоменатите магистрали и пътища единствено за участъци, в които движението на транспортни средства нарушава екологията и тол таксата се използва основно за ликвидиране на екологичните нарушения. Това би довело до увеличаване на покритието максимум с до 2-3%, докато в плана „Павлова“ това увеличение бе около 65%. При това не заради екологични нужди, а просто опит да се съберат повече пари.
Какво би показала практиката при реализиране на варианта „Павлова“? При покритие от 83% издръжката на системата би била около 200 млн. евро. Това са средствата, които в момента пътната агенция получава от всичките продажби на винетки в момента. Само за справка – по-простичката, но ефективна система в Турция излиза двайсет пъти по-евтино – около 10 млн. евро на година. Реално за по-голямата част от покритието системата е нерентабилна – по второкласните и третокласни пътища, включени в системата няма да се генерира достатъчно товарен трафик, който дори да изплаща чрез тол такса поддържката на самата система за тези участъци.
Това, което е притеснително е, че явно държавната администрация няма достатъчно капацитет да прочете, да осмисли и да коментира проектът на европейска директива. А в нея има доста спорни моменти, които изискват обсъждане и вземанена отношение не само на национално, но и на европейско ниво.
Например един простичък въпрос – който касае и бъдещия ресор на българския еврокомисар – как ще се извърши дигитализацията на общата европейска тол система и коя система за сателитна навигация ще се използва. Проектът „Марко Поло“, който трябваше да създаде европейски GPS е безнадеждно изостанал и не се знае дали ще бъде завършен преди 2030 година. Остават два варианта – или американската GPS, или руската ГЛОНАСС. И при двата варианта това означава информацията за движението по европейските пътища да бъде достъпна или до руската, или до американската страна. Това също означава освен икономическа и политическа зависимост на ЕС от една или друга от световните сили.
Решението за досегашната тол система бе взето от предишния кабинет Борисов и в частност министерството на Лиляна Павлова при закрити врати. Тази грешка не бива да бъде повтаряна, а дебатът за системата трябва да бъде изнесен на светло, с участието на браншови и неправителствени организации. А защо не и да стане една от водещите теми на предстоящото българското председателство?
