–
Доцент Симеон Ананиев е секретар на Форума за балкански транспорт и инфраструктура. Бил е Изпълнителен директор на ИА „Железопътна администрация“ и председател на Асоциацията на Българските железопътни превозвачи. Коментарът на доц. Ананиев е по повод на поисканата оставка на транспортния министър Ивайло Московски от група депутати от РБ начело с лидера на ДСБ Радан Кънев заради отказа за строителството на високоскоростната линия София – Видин
–
ЖП линията София – Видин не може да бъде проект за европейска свързаност. Защото няма какво свързване да се финансира. Структурата на бъдещите транспорти не е транспортни коридори. А мрежа от инфраструктурни връзки – първостепенни и второстепенни и съобразно условията – политически проблеми, блокади, войни бизнесът да може да си намери път за транспортиране. Нека да вземем картата на България и погледнем връзките Север – Юг. Видин се явява четвърти успореден коридор. Имаме един през Букурещ – Русе – Свиленград. Вторият коридор, който съществува в момента е Европа през Белград – това е и най-прекия път. А нека не забравяме, че Сърбия е кандидат-член на ЕС и рано или късно това ще е изцяло вътрешен за Съюза път. И този път също минава през България. Нашият интерес е тези два коридора да ги развиваме. И оттам нататък са нашите стратегически цели – връзката София – Свиленград – със съответните високи скорости и съвременни системи. И съответно да бъде свързана с Букурещ и Белград. С Букурещ пътят е през Русе – няма друга алтернатива. А връзката с Белград става през Драгоман. И това трябва да е нашата политика.
Но нека да се върнем пак на успоредните коридори. Третият е коридор 10, който минава през Сърбия – Генерал Янкович, през Македония – Гевгели и Гърция. Това е пътят през който возят основните си товари и немският и австрийският бизнес. И изведнъж се появява четвърти успореден коридор – минаващ през Дунав мост 2. Той беше много актуален по време на войната и югоембаргото. Но сега не е така. Това е коридор от нищото към нищото. От румънска страна жп линията е с много лоши параметри, няма електрификация. Румънците по една или друга причина не раглеждат този път като приоритет. Аналогично е положението с Гърция. ЖП връзката към Солун е построена през четиридесетте години на миналия век по договор с крал Константин и оттогава не е пипана. 20% от товарите на вагоните се намаляват, защото линията иначе няма да ги издържи, а не е като при нас, където можем да возим по 21 тона на ос. И се получава, че ние сме затворени от двете страни. Това е на практика един регионален коридор. Разбира се той теоретично в един момент може да стане актуален. И то точно в контекста на това, което говорихме за мрежата от инфраструктурни връзки. Нека да го има – но той на практика и сега си съществува. И сега използваната линия от София до Видин е натоварена на 10 до 15% от гледна точка на товарната дейност. Товаропотокът си минава по другите линии и причината не е в състоянието на линията София – Видин. Да погледнем и от другата страна – към Гърция. Там положението е ужасяващо. На седмица минават до пет вагона, при това с товари само от България за Гърция. За какви високоскоростни линии говорим тогава? А нека да си припомним, че държавата наля милиони за електрификация точно на тази линия до Гърция.
Преди две години на среща в БАН от ЕК ни казаха в прав текст – пари за второстепенни регионални линии е невъзможно да се получат. Разбира се всяка страна си избира с какъв проект да кандидатства, от ЕК не забраняват да се кандидатства, но от важността на проекта за Европа зависи дали той ще бъде одобрен. И това, че някои хора говорят, че имало заделени пари за проекта София – Видин е половинчата истина. От тези пари, които се дават за „Свързана Европа“ ние много правилно сме се насочили към тия два проекта – София-Драгоман и София-Свиленград. И да добавим и връзката София – Перник – Радомир – Кюстендил, където имаме перспективата от три до пет години да се свържем с Македония.
В съществуващите сега условия цялата линия от Кулата до Видин е безперспективна. Когато се правят проекти за европейска свързаност трябва да участват всички засегнати страни. Ако се направи проект заедно с Гърция и Румъния и се кандидатства заедно – да се изгради инфраструктурата чак до пристанище Солун – тогава може и да тръгнат товари. Няма смисъл да се прави проект за свързване, при положение, че самите страни, които трябва да се свържат не го желаят. Стига сме правили инфраструктурни проекти заради самото им построяване.
