Европейските железници на кръстопът

Не само в България, но и в много от останалите държави в ЕС железопътният сектор не е в добро състояние и се намира на кръстопът. Спадът в превозите и приходите особено остро се чувства в южната част на континента, където дълговете на т.н. „исторически превозвачи” продължават да се увеличават. Причината е в лошия мениджмънт, в управленческия консерватизъм, в преструктурирането на товарните и пътническите потоци е констатацията на Еврокомисията, която в края на януари представи нови мерки за подобряване на качеството на услугите, предлагани в сектора. Формулирани като четвърти жп пакет те засягат четири направления, а от тях се очаква да осигурят по-големи възможности в обслужването, съобщават от пресслужбата на ЕК.
Еврокомисарите предлагат
Да се извършат радикални стъпки
за да се увеличат нововъведенията в сектора, които ще раздвижат пазарите. В момента той постига оборот от 73 млрд. евро, което приблизително е 65 процента от оборота на въздушния транспорт (112 млрд. евро). Железницата има и  решаващо значение за успешното функциониране на европейската икономика. Всяка година с железопътен транспорт се превозват повече от 8 милиарда пътници. На него се падат около 10 процента от общия товарен трафик в цяла Европа, а приходите достигат 13 млрд. евро. Като пример от комисията сочат направлението Ротердам – Генуа, по което преминават около 130 000 влака годишно. По брой те са еквивалентни на почти 4 милиона товарни автомобили.
Всяка година за подобряване на жп транспорта се инвестират огромни средства, които се плащат от европейските данъкоплатци. И независимо, че през последните шест години субсидиите са се увеличили повече от два пъти, очакваният резултат за увеличаване на интереса към жп услугите се е провалил. По-неблагоприятно е състоянието при товарния транспорт. И ако пътническият е запазил почти същото средно ниво в общия обем превози с различен вид транспорт, делът на товарния трафик е намалял от 11,5 на 10,2 процента.
Анализите показват, че от средата на 90-те години недостатъчните инвестиции постоянно влошаващото се състояние на инфраструктурата и подвижния състав са отблъснали традиционните клиенти на железниците. Процесът е съпроводен и от бурно увеличаващия се автомобилен трафик. Дори в страни като Испания, Португалия или България „историческите жп оператори” са натрупали толкова големи задължения, че се е наложило да бъдат спасявани с извънредни финансови инжекции, отбелязват в комисията. Европа е изправена пред големи предизвикателства в областта на транспорта: все по-интензивен трафик (очаква се товарният транспорт да се увеличил с около 40% през 2030 г. в сравнение с 2005 г. и с малко над 80% до 2050 г., пътническият транспорт ще нараства малко по-слабо от товарния – 34% през 2030 г. и 51% през 2050 г.); свързаните с това негативи от претоварването на трафика; проблемите със сигурността на горивата, емисиите на СО2 и необходимостта от
създаване на ефикасна транспортна инфраструктура за укрепване на растежа на европейската икономика.
Амбициозната програма на Еврокомисията включва
отваряне на вътрешните пазари на пътници за конкуренцията, както и за насърчаване на съответни значителни технически и структурни реформи. По този повод зам.-председателят на Комисията Сийм Калас, отговарящ за транспорта, заявава: „Европейските железници наближават много важен кръстопът. Пред перспективата за застой или спад в железопътния транспорт на много места в Европа, изборът, който трябва да направим, не е сложен. Можем да вземем сега трудните решения, необходими за преструктурирането на европейския железопътен пазар, за да се насърчат нововъведенията и предоставянето на по-добри услуги. Така железопътният транспорт ще бъде в състояние отново да расте в полза на гражданите, бизнеса и околната среда. Или можем да поемем по другия коловоз. Да приемем необратимото спускане надолу по хлъзгавия наклон към една Европа, в която железопътният транспорт е скъпа играчка за няколко богати страни, а в същото време недостъпна за повечето страни поради ограничените публични средства“. Предложенията ня еврокомисарите засягат четири ключови области. Идеята е да се намалят административните разходи на железопътните дружества и да се улесни навлизането на нови оператори на пазара.
Според новите предложения
Европейската железопътна агенция ще работи на принципа – „обслужване на едно гише“
като издава валидни за всички държави в ЕС разрешения за пускане в експлоатация на жп превозни средства и сертификати за безопасност на операторите. Сега те се издават от националните администрации. От тези мерки се очаква с 20 на сто да намалее времето за навлизане на пазара на нови железопътни предприятия и още 20 на сто от разходите и сроковете за получаване на разрешения за подвижния състав. Прогнозите са, че до 2025 г. икономиите за дружествата ще стигнат 500 млн. евро.
Другото виждане засяга постигане на по-добро качество, чрез допускането на нови и повече играчи на пазара. Насочено е към пътническите услуги, които в повечето случаи продължават да са национални, а не толкова европейски. За да се постигне по-добро взаимоотношение между цена и качество се предлага през декември 2019 г. вътрешните пътнически железопътни линии напълно да се либерализират. Тогава жп компаниите ще могат да предлагат вътрешни пътнически жп услуги навсякъде в ЕС. Основният критерий ще е конкуренцията, а провеждането на тръжни процедури ще е задължително. За пътниците предимството е, че могат да ползват подобрен жп транспорт и  според желанието си да изберат превозвач. Заедно със структурните реформи през 2035 г. мярката ще доведе до повече от 40 млрд. евро печалба за гражданите и фирмите, прогнозират в комисията. В момента само Швеция и Обединеното кралство са отворили напълно националните си пазари. Докато Германия, Австрия, Италия, Чехия и Нидерландия допускат ограничено опериране на пазарите си.
Опитът на либерализираните пазари показва качествено подобряване на услугите и достъпът до тях, твърдят еврокомисарите. Но за да се осигури справедлив достъп на всички до железопътния транспорт е необходимо
Ефективно и недискриминационно управление на жп мрежите
от независими инфраструктурни управители, които се координират на ниво Европейски съюз. Целта е да се подкрепи развитието на интегрирана мрежа в Общността. Затова комисията предлага да се засили ролята на управителите, така че да се контролират всички функции, които са централни за железопътната мрежа — включително планирането на инвестиции, всекидневната експлоатация и поддръжка, както и изготвянето на графиците за движение. Отчитайки многобройните жалби на потребителите в ЕК се обединяват около становището за финансова и оперативна независимост на управителите от транспортните оператори, които се занимават с движението на влакове. Така ще бъдат елиминирани възможностите за потенциален конфликт на интереси, както и ще се гарантира равен достъп жп линиите. Мнението на еврокомисарите е, че от 2019 г. либерализацията ще даде непосредствен достъп до вътрешния пазар на пътнически транспорт, което ще стимулира конкуренцията и ще премахне толерирането на „историческите превозвачи”. Допуска се обаче в отделните държави вертикално интегриране на „историческия превозвач” с инфраструктурата или обвързването им в холдинг като преди това се постигне необходимата независимост, финансово разделение и се гарантира равнопоставеност с всички останали оператори.
У нас, след като преди няколко месеца на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бяха публикувани за обществено обсъждане поправките в Проектозакона за железопътните превози се вижда, че също се лансира подобна идея. Възможността Национална компания „Железопътна инфраструктура” също да извършва превозна дейност предизвика противоречиви мнения. Но опитът в държавите членки, които са отворили пазарите си показва, че резултатите са позитивни, защото се откриват по-добри възможности. Освен това в новите мерки, изрично се обръща внимание, че при либерализацията, в съответствие с нормативната уредба на ЕС, всяка страна ще може да защитава работниците си. Например ще се постави изискване, когато обществените поръчки за услуги, след провеждането на търг, се прехвърлят от един на друг оператор новият изпълнител безпрекословно да наема персонала, който заварва.
Но преди „узаконяване” на предложенията на ЕК те ще трябва да се одобрят от Европейския парламент и правителствата на държавите членки. Така че цялата процедура ще отнеме поне още две, три години преди реално да влезе в сила.
Източник: ТрансАРЕНА
Градски транспорт

В Младост 4 си паркират под прозорците, пазят си място със стари гуми

Паркирането в столичния район „Младост“ е толкова проблемно, колокото и в останалите райони на София. Там обаче са си въвели вътрешни правила. Паркомястото се запазва със стара гума. За нередностите […]

Воден транспорт

Оборудваме речните и морски пристанища със съоръжения срещу експлоатационни и аварийни замърсявания

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) е в процес на доставка на съоръжения за приемане на отпадъци – резултат от корабоплавателната дейност, както и на високоспециализирани съоръжения за превенция и реагиране […]

ЖП транспорт

Интермодалната логистика Изток-Запад ще увеличи железопътните превози между Азия и Европа

Интермодалната логистика изток-Запад, разработчикът на Източно-Западната порта (EWG) и казахската EuroTransit Group подписаха споразумение за увеличаване на железопътния товарен трафик между Азия и Европа и за да се направи възможен […]