Има ли алтернатива кризата в железниците?

Политиката за приоритет на железниците се проваля – за последните години пазарният дял от 45% достигна критичния минимум от 9%. Собствените приходи на БДЖ спаднаха до 50 – 60 млн. лв. за пътническите превози , до 70 – 80 млн. лв. за товарните превози и до 80 – 90 млн. лв. за НК „Железопътна инфраструктура “, коментира в свой анализ Йордан Мирчев – бивш председател на Комисията по транспорт на Народното събрание и бивш генерален директор на БДЖ . Обществените поръчки и усвояването на парите са приоритет на транспортната политика. Железопътният пазар не се измерва само с инфраструктура, а с хармонично развитие на всички компоненти на железопътната услуга и доброто управление.

Такава управленска политика няма и не се обсъжда промяна. Оптимизмът товарите да тръгнат по железниците след завършване на инфраструктурните проекти до 2022 г. и след въвеждане на ТОЛ таксите по пътищата е нереалистичен. Ако не се ориентират БДЖ и частните превозвачи към иновации в нови транспортни технологии, ако политиката не е ориентирана към регулация на пазара по пътната и железопътна инфраструктура , ако железниците не се обърнат с лице към клиентите, кризата в железопътните превози ще се задълбочава. Сценарият „Железници без превози“ вече е реалност и ще продължи да се задълбочава. Това е много сериозно предизвикателство пред бизнеса, гражданското общество и управляващите. Железопътната услуга става все по-непривлекателна, недостъпна, лошо се управлява, доставката на стоките става бавно. Безконтролната либерализация доведе до противопоставяне на видовете транспорт, вместо интегриране. Редица административни ограничения и липсата в регулация на транспортния пазар не обещават растеж на железопътните превози. „Растеж на превозите“ – това липсва в действията и на БДЖ , и на НК „Железопътна инфраструктура “, и в транспортната политика. Не изграждаме функционална жп мрежа, която да бъде свързана с потребителите на товарни железопътни превози.

В инфраструктурата липсват терминалите, товарните гари, липсва свързващата технология. Изграждаме проходни железопътни коридори, до които икономиката няма достъп. Като изключим частните железопътни превозвачи, които придобиха собственост върху добива на въглища и други масови производства, достъпът до железопътната услуга е ограничен. Те предпочитат автомобилните превози, защото доставката на стоките се извършва без претоварване и четири пъти по-бързо от железниците. Като прибавим и високата такса за достъп и ползване на железопътната инфраструктура , както и недобре организираната влакова работа, си обясняваме защо капацитетът на железопътните линии се използва 15 – 20% при милиарди вложени инвестиции. През последните години БДЖ получиха от бюджета 2 млрд. лв. субсидия. Нещо да се е променило в качеството на железопътната услуга – виждаме спад на превоза на товари с 50% и отлив на пътници. Време е да обърнем посоката на развитие и управление на железопътната услуга, да я развиваме съобразно потребностите на бизнеса и гражданското общество. Железопътните превози трябва да бъдат търсени, а не налагани по административен път. Необходими са неотложни действия. Експертна група подготвя проект за излизане на железниците от кризата, на растеж на превозите, в резултат на хармонично развитие на всички компоненти на железопътната услуга и по-добро управление. Този проект ще бъде предложен за обществен дебат на бизнеса и гражданското общество, на железопътните превозвачи и спедитори, на железопътната индустрия и на тези, които формират политиката в транспорта.

Investor.bg

ЖП транспорт

CER отчита мрачно първо тримесечие на 2021г за железопътния транспорт

През март 2021г пътническите оператори отчетоха намаление на 600 милиона евро на седмичните приходи. Shutterstock.com Приходите от пътниците останаха на половината от първото тримесечие на 2019 г. през първото тримесечие […]

ЖП транспорт

Настояще и бъдеще при модернизирането на железопътната инфраструктура в България

Гост в сутрешния блок по ТВ СКАТ: инж. Илия Илиев – Асоциация по железопътна сигнализация, автоматика, комуникация и индустрия (RASTIA) ЕС е определил 2021 г. за Европейска година на железопътния […]