инж. Илия Илиев
На 24 октомври 2025 г. в гр. Велико Търново се проведе конференция посветена на 200 години от създаването на железопътния транспорт, организирана от Национално общество на инженерите по железен път. Инж. Илия Илиев – бивш зам.-министър на транспорта и съобщенията представи пред аудиторията презентация свързана с второстепенните железопътни линии и движението по тях.
В стратегическите документи за развитие на транспорта в България се разглежда бъдещето преди всичко на основната и разширена железопътна мрежа. И само между редовете може да намерите нещо написано за второстепените жп линии, колкото да се знае, че те не са пропуснати. В същото време те са източник на немалки непокрити разходи за НКЖИ и БДЖ ПП. С основание можем да зададем въпроса:
Имат ли бъдеще в България второстепенните железопътни линии?
В периода 1870-1990 година са изградени 40 второстепенни линии с изградени над 1500 км, т.е. около 30% от дължината на железопътната мрежа на България.
След 90-те години на миналия век започва масово навлизане на автомобилния транспорт, което прави много от второстепенните линии нерентабилни. С постановление на МС от 2001 г. някои от тях са закрити и демонтирани, а други са оставени само за товарни превози.
Тук можем да зададем въпрос, дали са били изчерпани всички възможности за запазване на тези линии или решенията са взети въз основа на популярната фраза „Има човек — има проблем, няма човек – няма проблем“.
Неглижирането на проблемите и липсата на дългосрочна политика на държавата по отношение на второстепенните железопътни линии се характеризира с:
- Влошено състояние на железния път
- Ограничения на осова товароносимост и забрани за тежки композиции
- Остаряла сигнализация и липса на съвременни системи за управление (ERTMS/ETCS) на второстепенни линии
- Непригодни или опасни пътни прелези
- Липса на модерен подвижен състав, деповски мощности и терминали — особено важи, ако линията трябва да поеме товарни услуги.
Второстепенните линии имат ограничена финансова рентабилност, но значителна обществена полза:
- Намаляват транспортната изолация на малките населени места
- Стимулират местната икономика и туризма
- Намаляват емисиите от автомобилен транспорт
- Осигуряват резервна и логистична роля при кризи.
Переспективите по отношение на пътническите превози са свързани с:
- Въвеждане на нови, по-икономични шинобуси и акумулаторни влакове за слабо натоварените линии
- Гъвкави разписания, съобразени с часовите зони и реалното търсене
- Възможност за комбиниране с автобусни и туристически маршрути.
Макар, че второстепенните линии в голямата си част свързват сравнително малки населени места, в които обемите на товарите са малки, то при определени условия има възможности за развитие. Например чрез:
- Насърчаване на товарните оператори чрез по-ниски такси и достъп до инфраструктура
- Създаване на регионални интермодални терминали
- Стимулиране на прехвърляне на товари от автомобил към влак (промени в законодателната и нормативна уредба и завишен контрол за изпълнението ѝ).
Не трябва да продължава безразличието на държавата към построеното от нашите предци. В случай, че се създадат условия за стимулиране на разтежа на пътническите и товарни превози, това налага по отношение на железопътната инфраструктура да бъдат взети бързи мерки за:
- Стартиране на програма за рехабилитация на второстепенни линии
- Публично-частни партньорства с общини и оператори
- Въвеждане на интелигентни системи за управление и дигитални услуги
- Използване на европейско финансиране (CEF, Механизъм за възстановяване, Зелени фондове).
От направения кратък преглед на настоящето и някои възможности за бъдещето на второстепенните железопътни линии могат да се направят следните изводи и препоръки:
- Липсва държавна политика относно железопътния транспорт по второстепенните линии, което води до:
- Влошено състояние на железопътната инфраструктура, поради липса на финансиране
- Остарял подвижен състав за пътнически превози и неоптимално разписание, които водят до отлив на пътници
- Недостатъчни действия за да направят товарните превози привлекателни, като например: липса на терминали, засилен контрол за претоварените товарни автомобили и т.н.
- Необходим е национален план за бъдещето на второстепенните жп линии, който да определи кои от тях подлежат на модернизация, концесиониране или закриване
- Приемане на устойчива стратегия за регионални пътнически услуги с нисковъглероден подвижен състав
- Важно е държавата да третира тези линии не само като транспортен актив, а като инструмент за социална свързаност и регионално развитие.
Бъдещето на второстепенните железопътни линии зависи от това дали ще ги разглеждаме като бреме или като възможност.
Ако държавата, общините и частният сектор обединят усилия, те могат да се превърнат в гръбнак на зеления и достъпен транспорт в България.
