Интервю с Владимир Владимиров, изпълнителен директор на БДЖ
Водещ: Продължаваме разговора за бъдещето на БДЖ . Знаете, че поредния опит за приватизацията на „БДЖ -Товарни превози” се провали. Днес в студиото е Владимир Владимиров, изпълнителен директор на холдинга. Добро утро.
Владимир Владимиров : Добро утро.
Водещ: Всъщност то и вчера така започнахме, мисля, че така е честно да се подхожда. Железниците вървят надолу от средата на 90-те години и да се хвърлят вините само върху един или двама няма да бъде сериозно, трябва да има памет за цялата тази работа. Вие обаче и като експерт преди и като изпълнителен директор наблюдавате целия този процес, правите си своя анализ – защо се случва всичко това? Какво казват вашите впечатления?
Владимир Владимиров : Моето впечатление е, че държавата за известен период от време се е оттеглила от железница и то в момент, когато при прехода от планова икономика към пазарна икономика се появява конкуренция на самата железница и статуса, който е имала железница в миналото по времето на социализма е тотално разрушен. Това води до драматично свиване на железница от свръхнатовареност с активи, прекалено голям брой служители и липсата в същото време поради естеството на самата железница – тя е една полувоенизирана организация до промените през 1989 година. Естеството й е такова, че и там няма гъвкаво отношение към пазара, няма тези знания и умения, които биха позволили на железница да бъде конкурентоспособна и всички тези фактори взети заедно, плюс, разбира се, колапса на „Кремиковци” малко по-късно, дават отражение върху железница и се стига до това състояние.
Водещ: Защо се стига обаче до впечатлението, че държавата е нещо като мащеха за железниците и най-млечна дойка за сухопътния товарен превоз?
Владимир Владимиров : Просто фактите показват, че така се получава на практика – за дълъг период железница е пренебрегвана.
Водещ: Миналата седмица тук в студиото бяха Симеон Ананиев и Бунев, които също са от хората свидетели на всичко това. Аз ви предлагам да чуем и техния анализ.
Владимир Владимиров : С удоволствие.
Симеон Ананиев: Когато се управлява едно държавно дружество или каквото и да е дружество, то трябва да има мениджър и трябва да има мисъл, трябва да има бизнес план и така нататък. В железниците всяка една власт слага за управляващи хора, които общо взето, ако не безработни, не са работили това нещо, включително и сегашния екип. Започват да се назначават, колкото и грубо да звучи, близки или хора без работа, хора външни за железниците, външни за бизнеса. Тоест ние имаме една структура, която обслужва политическата сила, която е в момента. Разбира се, първото нещо, което се прави е да се овладеят обществените поръчки и така нататък. Никой не говори за мениджъри.
Петър Бунев: Да ви кажа честно за „Товарни превози” не съм голям оптимист. При тази засилена конкуренция, която имаме, в България имаме девет превозвачи, които имат лиценз и състоянието, в което се намира БДЖ „Товарни превози”, с тези задължения и дългове и няма възможност държавата дори да му налее пари, няма тук възможност, много се съмнявам, че ще може сама да се издърпа. А няма и друга възможност.
Водещ: Сега, първо тук има един намек – вие външен човек ли сте за железниците и външни хора ли назначавате около себе си?
Владимир Владимиров : Пет-шест години по-късно може ли да се каже, че съм външен човек?
Водещ: Вас ви питам.
Владимир Владимиров : Аз към днешна дата изобщо вече не се смятам като външен човек. Да, в края на 2009 година, когато започна първия мандат на това ръководство, бяхме външни. Но всички тези твърдения ги приемам твърде несериозно. В много компании се назначават хора от други компании по света, защото имат необходимите знания и опит и така наречените „Transferable Skills”, за да могат да управляват компанията, в която се назначават. Освен това господин Ананиев в какво качество говори тук? Нека да погледнем малко отстрани – той представлява частните превозвачи в България. Цялото това говорене срещу БДЖ практически разрушава репутацията на държавния превозвач и кого обслужва – обслужва частните превозвачи. Господин Ананиев е този, който е дал лицензите на същите тези частни превозвачи. Това е една конкурентна борба, която за съжаление се пренася и в телевизионните програми и канали. Не би било редно да се случва това.
Водещ: Прави впечатление обаче позицията на Петър Бунев. Рядко може да видим синдикалист, който да поглежда толкова обективно на ситуацията и да възприема трудностите. Но искам вас да ви попитам, как си обяснявате поредния неуспешен опит за приватизация на „Товарни превози”? Защото дружеството е неатрактивно, натоварено със заложените активи, социалната обремененост, или някой извън дружеството все още се опитва, хайде така да се изразим – да доиздърпа нещо от него.
Владимир Владимиров : Обяснявам си го по много по-различен начин и мисля, че това е истинския анализ. „Товарни превози” в цяла Европа са подложени на една много силна конкуренция поради една много проста причина, променя се структурата на индустрията – от тежката индустрия, през последните двадесетина години все повече се развива сферата на услугите. Сферата на услугите вози по-малко товари. Дори самите индустрии поради технологичното си обновление започват да возят друг вид товари, много по-леки товари, с много по-малки обеми. Това означава, че и работата по принцип вече е и друг тип, и по-малко. Това означава и голяма конкуренция за да бъдат печеливши товарните превози в Европа, вече е задължително да возят на много дълги разстояния. Пазарът в България е малък и разстоянията от тази гледна точка не са достатъчно дълги. Тежкото състояние, в което се намират повечето товарни превозвачи в Европа не им позволява да погледнат към разширяване и да направят една инвестиция в България. Защото не може и да очакваме, че и една фирма, която работи в друг сфера, в друг бизнес, може успешно и печелившо да управлява „Товарни превози”. Тоест има обективни фактори, които в момента пречат на приватизацията на „Товарни превози”. Всичко останало за мен е малко или повече спекулация, включително и това, че може да бъдат наложени запори и поради това да бъде спряна приватизацията. Задълженията към тези, които потенциално могат да наложат запори, облигационерите по втория облигационен заем, са 134 милиона вече, тоест те са намалени. Ако се случи приватизацията, тези пари могат…
Водещ: Имаше един период, в който задълженията…
Владимир Владимиров : … само да довърша. Ако се случи това, тези пари от приватизацията отиват директно при тях. Хипотетично, ако я гледаме старата оценка от първия конкурс – 107 милиона, 134 милиона става пренебрежимо малък заема. Не е това причината, че няма кандидат, а е по-скоро това, за което аз ви говоря.
Водещ: Ако погледнем обаче структурата на задълженията по години, ние имаме и една графика, която бяхте добри да ни предоставите – виждаме един пик до някъде 2007 година. След това…
Владимир Владимиров : Пикът е 2009 година, най-високата точка е 850 милиона, горе сивата крива, това е пика. А пика на банковите задължения е една година по-рано, но фактически най-големия пик на задлъжнялостта е края на 2009 година. От тогава практически започват и реформите в БДЖ . И виждате какво се случва със задълженията – към днешна дата са 458 милиона общите задължения, а 245 са задълженията към банки. Тоест, при задълженията към банки има почти 60-процентно намаление на задълженията.
Водещ: Тоест да кажем, че общо задълженията са 458 милиона лева, от тях 245.885 милиона са към банки?
Владимир Владимиров : Да, но важната е тенденцията – какво е било направено. И тази тенденция опровергава господин Ананиев. Това са фактите, които показват какво се случва при управлението на този екип. Дори нещо повече – разговорите със синдикатите по отношение на „Товарни превози” бяха предизвикани от две неща. Едното е да видим дали трябва да продължи приватизацията, след като няма явен интерес и второто е това, че има много позитивни сигнали към днешна дата. Освен графиката, която показахте, която касае задълженията, има намаляване и на загубите през последната година от новия мандат на това ръководство. Загубата 2015 година е по-малка от загубата 2014 година, а 2016 година във всички дружества загубите за първите три месеца са по-малки отколкото са загубите за първите три месеца на 2015 година. Тоест има благоприятна ситуация, в която трябва да се довършат реформите, за да се сложи края на процеса на спасяване на БДЖ и да започне процеса на развитие, за което също има готовност.
Водещ: Как виждате обаче вие план Б?
Владимир Владимиров : План Б ние го изпълняваме практически и в момента. Още едно нещо, което опровергава господин Ананиев е, че винаги е имало план в БДЖ – от първия мандат на това ръководство,особено сега при втория мандат има един доста обемист и детайлен план, който мина през всички държавни институции и е публичен и в момента седи на сайта на БДЖ . Всички, които имат желание могат да се произнесат по него и да дадат своите идеи. Така че план е имало и има. Този план се изпълнява и благодарение на този план са и резултатите, които ние постигаме. Това, което практически се случва е, че ние превключваме от единия сценарий с приватизация, към сценария без приватизация и тези сценарии са описани в плана. Ние и досега не сме чакали, това, което е възможно да се прави, сме го правили.
Водещ: Ще има ли хора, които ще бъдат съкратени и ще останат без работа, за да се оздравят особено „Товарни превози”?
Владимир Владимиров : На този етап е много трудно да се каже дали ще има такова нещо. По-скоро търсим възможност такова нещо да няма. Ще има прехвърляне на хора към фериботния комплекс на НКЖИ , около 170 служители. Господин Ковачки е поискал от нас служители, за да осъществява превозите си – около 160 човека. Търсим възможностите за пенсиониране, за да видим колко служителя ще се пенсионират, а те са поне 50-60 човека за година. Естественото текучество също помага на намаляване на броя на служителите. Един пример ще дам, миналата година броя на служителите на „Товарни превози” е намален с 420 служители, без да има нито масови съкращения, нито напрежение със синдикатите или каквото и да било напрежение вътре в „Товарни превози”.
Водещ: Тоест вие сте сигурни, че със синдикатите ще се разберете и няма да има проблем около това как трябва да се оздрави дружеството?
Владимир Владимиров : Човек никога не може да бъде сигурен в нищо, но със синдикатите последната една година работим много добре.
Водещ: Гледате в една посока доколкото разбирам.
Владимир Владимиров : Постоянно се срещаме, техни представители участват по най-различни комисии, когато е възможно идват хора от синдикатите с предложения, с идеи, включваме ги в работните групи. Така че ние смятаме да продължим по този начин да работим и за в бъдеще. Важна е, тази година е много важна за железниците, тъй като както казвам, има много сериозни признаци на оздравяване – трябва просто да бъде довършена реформата. Ако се случи и концесията на летището, практически от 2017 година може да започне само градежа нагоре.
Водещ: Добре и накрая съвсем кратко да отговорите – кога да очакваме влакове като този в неделя, който видяхме, ама не наети от австрийците, а купени?
Владимир Владимиров : Първата фаза в едно преструктуриране на едно предприятие и промяна е да бъде оздравено финансово, за да може след това да се направят инвестиции и тези инвестиции да не потънат като една черна кутия, както се говореше през 2009-2010 година. Наближава края на тази фаза – ако се случи концесията на летището и ние получим тези средства, окончателно се погасяват задълженията на БДЖ и останалите средства се инвестират в нови мотрисни влакове . Една такава поръчка трае около 24 месеца – значи от 1 януари 2017-та, ако концесията вече е факт и сме реализирали това, две години и тези мотриси ще бъдат доставени.
Водещ: Добре, значи да очакваме, че след две години ще пътуваме като европейци?
Владимир Владимиров : С условията, които казах.
Водещ: Разбира се, с условията, които казахте.
Владимир Владимиров : Благодаря ви.
Източник: БНТ 1